— Да, господин президент, вярваме, че е сигурна.
— Добре, доктор Райън, ние всички чакаме. Какво може да се очаква от този Рамиус?
— Господин президент, нашето заключение от тези разузнавателни сведения е, че „Червения октомври“ възнамерява да се предаде на Съединените щати.
Стаята потъна за момент в пълна тишина. Райън можеше да долови тихото жужене на вентилатора в прожекционния апарат, докато Националният съвет за сигурност разсъждаваше по току-що чутото. Той постави ръцете си върху катедрата, за да не позволи на десетте зяпнали го мъже да забележат треперенето им.
— Това е много интересно заключение, докторе — усмихна се президентът. — Защити го.
— Господин президент, няма друг извод, който да съответствува на тези сведения. Най-сериозното нещо, разбира се, е отзоваването на другите ракетни подводници. Никога преди не са го правили. Като добавим този факт към издадените заповеди да потопят най-новата си и мощна ракетна подводница и че душат насам, човек остава с убеждението, че според тях тя е напуснала забранения район и е тръгнала към нас.
— Много добре. Какво друго би могло да бъде?
— Сър, възможно е той да е писал, че ще изстреля ракетите си по нас, по тях, по китайците или просто по някой друг.
— Но ти не мислиш така?
— Не, господин президент. Ракетата СС-Н-20 има обсег на действие от шест хиляди мили. Това означава, че той може да порази всяка цел в Северното полукълбо от момента, в който напусне пристанището. Той разполагаше с шест дни, за да го направи, но не стреля. Още повече че ако е заплашил да пусне птичките си, ще е трябвало да се сети за възможността руснаците да потърсят съдействието ни за откриването и потопяването му. В края на краищата, ако нашите наблюдателни системи засекат пуск на ядрени ракети в която и да е посока, нещата ще станат много напечени, и то много бързо.
— Ти знаеш, че той би могъл да пусне птичките си в двете посоки и да започне трета световна война — отбеляза министърът на отбраната.
— Да, господин министър. В този случай ще си имаме работа с напълно луд човек — всъщност повече от един. На нашите ракетни подводници има по петима офицери, които трябва да се съгласят и действат единодушно, за да пуснат ракетите си. Съветите имат същия брой. По политически причини мерките им за сигурност на ядрените бойни глави са дори по-усложнени от нашите. Петима или повече мъже и всички да искат края на света? — тръсна глава Райън. — Това изглежда доста невероятно, сър, и, пак повтарям, Съветите ще имат достатъчно благоразумие да ни уведомят и потърсят помощта ни.
— Наистина ли мислиш, че ще ни съобщят? — попита доктор Пелт. Тонът му издаваше мислите.
— Сър, това е повече психологически въпрос, отколкото технически, а аз се занимавам основно с техническо разузнаване. Някои от мъжете в тази стая са се срещали с руските си колеги и имат възможност да отговорят по-добре от мен на този въпрос. Все пак отговорът ми на въпроса е „да“. Това е единственото разумно нещо, което биха могли да направят, защото, макар и да не ги считам за напълно разумни по нашите стандарти, те си имат свои. Не си падат по хазарт с високи залози.
— Кой ли пък си пада — отбеляза президентът. — Какво друго би могло да бъде?
— Няколко неща, сър. Би могло просто да бъде голямо военноморско учение, целящо да изпита способността им да прекъснат морските ни съобщителни линии и нашата възможност за отговор — с един куршум два заека. Отхвърляме тази възможност по няколко причини. Много малко време измина от есенното им морско учение „Червена буря“ и използват само ядрени подводници — дизелови подводници не са привлечени. Явно бързината е от решаващо значение в действията им. А и на практика те не провеждат големи учения по това време на годината.
— Защо? — попита президентът.
Вместо Райън отговори адмирал Фостър.
— Господин президент, времето там през този сезон е изключително лошо. Дори и ние не планираме учения при тези условия.
— Май си спомням, че току-що завършихме учение на НАТО, адмирале — подметна Пелт.
— Да, сър, на юг от Бермудите, където времето е много по-добро. С изключение на противолодъчното учение близо до Британските острови, „Пъргав делфин“ беше проведено изцяло в нашата половина на гьола.
— Добре, да се върнем обратно към целта на флота им — заповяда президентът.
— И тъй, сър, може изобщо да не е учение. Би могло да е наистина. Може да е начало на конвенционална война срещу НАТО и първата стъпка да е прекъсване на морските съобщителни линии. Ако е така, те са постигнали вече пълна стратегическа изненада и сега я демонстрират, действайки така явно, че не ни оставят възможност да не я забележим или да реагираме със сила. Освен това няма съответстваща активност в другите им видове въоръжени сили. Армията, военновъздушните сили, с изключение на самолетите за морско наблюдение, и флотът им в Пасифика са заети с рутинни тренировъчни операции.
— Накрая, би могло да е опит да ни провокират или отклонят, привличайки вниманието ни върху това, докато се подготвят да ни изненадат на друго място. Ако е така, правят го по странен начин. Ако се опитваш да провокираш някого, не го правиш в предния му двор. Атлантикът, господин президент, е все още наш океан. Както можете да видите от картата, ние имаме бази в Исландия, на Азорите, по целия си бряг от край до край. Имаме съюзници от двете страни на океана и можем да установим въздушно преимущество над целия Атлантик, ако го поискаме. Флотът им е многоброен, по-голям от нашия в някои критични райони, но те не могат да прехвърлят сили както ние, поне засега, и не до брега ни. — Райън отпи глътка вода.
— И така, господа, имаме съветска ракетна подводница в открито море, когато всички останали и в двата океана са отзовани. Техният флот е в открито море със заповед да потопят тази подводница и явно я преследват в наша посока. Както казах, това е единственото заключение, което подхожда на сведенията.
— Колко хора има на подводницата, докторе? — попита президентът.
— Предполагаме, че са сто и десет или приблизително толкова, сър.
— Така, сто и десет мъже са решили да дезертират в Съединените щати по едно и също време. Не е чак толкова лоша идея — отбеляза иронично президентът, — но е малко вероятна.
Райън беше готов за отговор.
— Това има прецедент, сър. На осми ноември 1975 година съветската ракетна фрегата „Сторожевой“ от клас „Кривак“ се опита да избяга от Рига, Латвия, на шведския остров Готланд. Политическият офицер на борда й Валери Саблин оглави метеж на редническия състав. Затвориха офицерите си в кабините им и хукнаха от пристанището. Почти бяха постигнали целта си. Атакуваха ги по въздух и вода и ги принудиха да спрат на по-малко от петдесет мили от шведските териториални води. Още два часа и щяха да успеят. Саблин и още двадесет и шест човека бяха осъдени и разстреляни. Доста време след това получавахме доклади за отделни бунтове на съветски военноморски съдове, особено подводници. През 1980 година съветска ударна подводница от клас „Ехо“ изплува до японския бряг. Капитанът твърдеше, че на борда избухнал огън, но на направените от наши и японски военноморски самолети за наблюдение снимки не се виждаха дим или обгорели отпадъци, изхвърлени от подводницата. Въпреки това екипажът даде достатъчно свидетелства за наранявания, което потвърждава извода, че на борда е имало вълнение. От няколко години получаваме подобни, непълни доклади. Допускам, че настоящият е краен случай, тъй като заключението ни не е лишено от прецеденти.
Адмирал Фостър бръкна в един от джобовете на куртката си и извади пура с пластмасов мундщук. Очите му хвърлиха искри иззад пламъка на кибритената клечка.
— Знаете ли, почти съм готов да повярвам.
— В такъв случай искам да ни кажете защо, адмирале — настоя президентът, — защото аз все още не съм.
— Господин президент, повечето бунтове се ръководят от офицери, не от редници и сержанти. Причината е, че редниците и сержантите просто не знаят как да управляват кораб. Освен това офицерите имат преимуществото на образованите да знаят, че успехът на неподчинението е възможен. Тези два фактора са далеч по-изразени в съветския флот. Ами ако в това имат пръст само офицери?
— И останалата част от екипажа ги следва по инерция? — попита Пелт. — Като знаят какво очаква тях и
