изтичане на сведения.
— Да, господин президент.
— Срещата ни свърши.
Президентът стана прав. Мур заобиколи масата, за да не му позволи да си тръгне веднага. Доктор Пелт също остана, докато всички други се изнизаха навън. Райън ги зачака пред вратата.
— Много добре се справи — сграбчи ръката му генерал Максуел. Той изчака останалите да се отдалечат на няколко метра преди да продължи. — Мисля, че си луд, синко, но ти със сигурност сложи кабарче под задника на Дан Фостър. Или още по-добре, мисля, че той отнесе як ритник — разкикоти се дребничкият генерал. — И ако пипнем тази подводница, може би ще успеем да променим мнението на президента така, че екипажът да изчезне. Съдията го направи веднъж, знаеш ли? — Думите накараха Райън да замръзне, докато Максуел тръгна изпъчен към голямата зала.
— Джак, ще влезеш ли пак за минутка? — повика го гласът на Мур.
— Ти си историк, нали? — попита президентът, преглеждайки записките си. Райън дори не беше го забелязал да държи писалка.
— Да, господин Президент. Научната ми степен е такава — стисна ръката му Райън.
— Имаш добър усет към драматичното, Джак. От теб е могло да стане свестен адвокат. — Президентът си беше създал име на безкомпромисен щатски прокурор. Беше оцелял при безуспешен опит на мафията да го убие в началото на кариерата му, което не беше навредило ни най-малко на политическите му амбиции. — Дяволски добро представяне.
— Благодаря, господин Президент — усмихна се Райън.
— Съдията ми каза, че познаваш командира на английската оперативна група.
Все едно го бяха ударили по глава с чувал, пълен с пясък.
— Да, сър. Адмирал Уайт. Ловувал съм с него, а и жените ни са добри приятелки. Те са близки на кралското семейство.
— Добре. Някой трябва да отлети и да уведоми командира на флота ни, след това да отскочи и разговаря с англичаните да ни предоставят самолетоносача си, както очаквам, че ще направят. Съдията твърди, че трябва да изпратим и адмирал Дейвънпорт с тебе. Така че нощес ще отлетиш за „Кенеди“ и след това до „Инвинсибъл“.
— Господин президент, аз…
— Хайде, Райън — ухили се хитро Пелт. — Ти си единственият подходящ за тази работа. Вече имаш достъп до разузнаването, познаваш английския командир, а си и специалист по военноморско разузнаване. Ставаш. А сега ми кажи доколко според теб военноморските ни сили горят от желание да хванат „Червения октомври“.
— Разбира се, че ги интересува, сър. Да успееш да й хвърлиш поглед и още повече да я подкараш, разглобиш и пак да я подкараш. Това ще бъде разузнавателната сензация на всички времена.
— Така е. Но те май са малко по-нетърпеливи, отколкото би трябвало да бъдат.
— Не разбирам какво искате да кажете, сър — каза Райън, въпреки че му беше съвсем ясно. Пелт беше любимецът на президента, но не и на Пентагона.
— Може да им се удаде случай, от който не бихме искали да се възползват.
— Доктор Пелт, ако искате да кажете, че един униформен офицер би могъл да…
— Той не иска да каже това. Или поне не точно това. Идеята му е, че трябва да разполагаме с някой, който да може да ни даде независимата оценка на цивилния.
— Сър, вие не ме познавате.
— Чел съм много от докладите ти — усмихна се началник-щаба. За него се говореше, че ослепителното обаяние се появяваше и изчезваше от лицето му като лъч на прожектор. Райън разбираше, че е заслепен от този чар, но не можеше да направи нищо, за да му се противопостави. — Харесвам работата ти. Имаш добър усет за нещата, за фактите. Правилна преценка. И така, едната причина, поради която стигнах дотук, е вярната преценка и мисля, че можеш да се справиш с това, което имам наум. Въпросът е ще го направиш ли или не.
— Какво по-точно да направя, сър?
— Като стигнеш там, ще останеш за няколко дни и ще докладваш направо на мен. Не чрез канали, а направо на мен. Ще получиш необходимото съдействие. Аз ще имам грижата.
Райън не каза нищо. Току-що бе станал шпионин, действащ офицер по президентско нареждане. И което беше още по-лошо, щеше да шпионира собствената си страна.
— Не ти харесва мисълта да шпионираш собствените си хора, а? Няма да го правиш или поне не съвсем. Както казах, искам независимо, цивилно мнение. Бихме предпочели да изпратим там опитен офицер, но намерението ни е да сведем до минимум броя на хората, запознати със случая. Ако изпратим Ритър или Гриър, ще бъде твърде очебийно, докато ти, от друга страна, си сравнително…
— Господин Никой? — попита Джак.
— Доколкото те са ангажирани, да — отвърна съдия Мур. — Руснаците имат досие за теб. Виждал съм части от него. Те мислят, че си търтей от Най-висок клас, Джак.
„Аз съм търтей — помисли Райън, — останал равнодушен към предизвикателството. В тази компания е дяволски сигурно, че съм.“
— Съгласен съм, господин президент. Извинете ме за колебанието. Никога преди не съм бил действащ офицер.
— Разбирам. — Президентът се оказа великодушен победител. — Още нещо. Ако разбирам нещо от подводници, Рамиус би могъл да се измъкне, без да каже думичка. Защо ги е предупредил? За какво е било писмото? Според мен няма смисъл.
Беше ред на Райън да се засмее.
— Някога виждали ли сте подводничар, сър? Не? Ами космонавт?
— Разбира се. Срещал съм се с група пилоти на совалка.
— Все същата стока са, господин президент. Що се отнася до писмото, има две обяснения. Първо, той вероятно е полудял от нещо, а от какво точно — ще разберем, когато се срещнем с него. Второ, той е уверен, че може да довърши започнатото независимо от опитите им да го спрат и иска да го знаят. Господин президент, мъжете, които преживяват от подводничарския занаят, са агресивни, смели и много, много умни. Нищо не обичат така, както да накарат някого, например оператор на надводен кораб, да изглежда като идиот.
— Току-що прибави към актива си още една точка, Джак. Космонавтите, които срещнах, са крайно непретенциозни в повечето отношения, но когато стане въпрос за летене, се считат за богове. Ще го имам предвид. Джеф, давай да се захващаме за работа. Джак, дръж ме в течение.
Ръкува се с него и когато напусна стаята заедно с първия си съветник, Райън се обърна към съдия Мур.
— Господин съдия, какво, по дяволите, си му разказвал за мен?
— Само истината, Джак. — В действителност съдията бе искал операцията да бъде изпълнена от някой измежду висшите офицери на ЦРУ. Райън не се бе вмествал в схемата, но президентът и преди бе развалял много грижливо разработвани планове. Съдията го прие философски. — Това за теб ще бъде голяма стъпка напред в живота, ако свършиш работата както трябва. По дяволите, може дори да ти хареса.
Райън беше сигурен, че няма да е така, и се оказа прав.
Главна квартира на ЦРУ
Той не проговори из целия път обратно до Ленгли. Колата на директора хлътна в подземния гараж. Слязоха от нея и взеха частния асансьор, който ги качи направо в кабинета на Мур. Вратата на асансьора беше маскирана като стенен панел, което беше удобно, но мелодраматично, помисли Райън. Директорът на ЦРУ веднага отиде до бюрото си и вдигна телефонната слушалка.
— Боб, искам те тук веднага — нареди той, втренчен в Райън, който стоеше в средата на стаята. — Нетърпелив ли си, Джак?
— Разбира се, господин съдия. — Гласът на Райън не изразяваше ентусиазъм.
— Разбирам как се чувстваш с тая шпионска история, но положението може да стане изключително
