— Положително. Мисълта му беше ясна, което свидетелства, че няма мозъчно увреждане. Малко се безпокоях преди това, но сега трябва да кажа, че шансовете са в негова полза, въпреки че при тези случаи на хипотермия има вероятност от внезапно влошаване. Той е болно дете, при което няма промяна. — Тейт направи пауза. — Имам въпрос към вас, господин капитан: защо руснаците не се радват?
— Какво ви кара да мислите така?
— Никак не е трудно да се забележи. Освен това Джейми откри доктор от щатните, който разбира руски, и ние го привлякохме към случая.
— Защо не сте ми казали?
— Руснаците също не знаят. Това беше наше решение, господин капитан. Да имаш под ръка лекар, който говори родния език на пациента, е просто добра медицинска практика. — Тейт се усмихна доволен, че е дал възможност на интелигентността си да се прояви при скалъпването на приемливо обяснение, съобразено в същото време с медицинската етика и военноморските разпоредби. Извади от джоба си един фиш. — Както и да е, името на пациента е Андрей Катискин. Готвач е, както мислехме, от Ленинград. Корабът, на който е служил, се казва „Политовский“.
— Моите поздравления, докторе. — Офицерът от разузнаването отдаде необходимото уважение на хитрия ход на Тейт, въпреки че си зададе въпроса защо този аматьор трябваше да бъде толкова дяволски умен, когато се замесваха в неща, които не го засягаха.
— И така, защо руснаците не се радват? — Тейт не получи отговор. — И защо вие нямате свой човек там? Знаели сте през цялото време, нали? Знаели сте от какъв кораб е избягал и защо този кораб е потънал… Ако те са искали да разберат от какъв кораб идва той и ако получените новини не са им харесали, не означава ли това, че им липсва и друга подводница?
Главната квартира на ЦРУ
Мур вдигна телефонната слушалка.
— Джеймс, елате веднага с Боб.
— Какво има, Артър? — попита Гриър минута след това.
— Последното съобщение на „КАРДИНАЛА“. — Мур подаде на двамата мъже по едно ксерокопие. — Колко бързо можем да го предадем?
— Толкова далеч? Това ще иска хеликоптер и поне няколко часа. Трябва да го направим по-бързо, — настоя Гриър.
— Не можем да застрашим „КАРДИНАЛА“, точка по въпроса. Съставете съобщение и се погрижете флотът или военновъздушните сили да го предадат на ръка. — Този вариант не харесваше на Мур, но нямаше друг избор.
— Ще отнеме много време — възпротиви се Гриър гръмко.
— Аз също харесвам момчето, Джеймс. — Но приказките не помагат. Хайде, размърдайте се.
Гриър напусна стаята, псувайки като моряк с петдесетгодишен стаж, какъвто всъщност беше.
„Червения октомври“
— Другари. Офицери и мъже от „Червения октомври“, говори ви капитанът. — Моряците от екипажа забелязаха, че гласът на Рамиус звучи унило. Зародилата се няколко часа преди това паника ги бе докарала до ръба на бунт. — Опитите да поправим двигателите ни се провалиха. Акумулаторите са почти напълно изтощени. Куба е много далеч, за да разчитаме на помощ, и не можем да очакваме да ни помогнат и от родината. Електричеството няма да стигне да захраним системите за управление дори за няколко часа. Нямаме друг избор освен да напуснем кораба.
— Не е случайно, че близо до нас се намира един американски кораб, който ни предлага съдействието си. Ще ви кажа какво се случи, другари. Империалистически шпионин е саботирал кораба ни и по някакъв начин те са успели да научат какви са заповедите ни. Очакваха ни, другари, очакваха ни и се надяваха да сложат мръсните си ръце на кораба ни. Няма да успеят. Екипажът ще бъде изведен. Те няма да получат „Червения октомври“. Старшите офицери и аз ще останем, за да задействаме саморазрушаващите заряди. Дълбочината тук е около пет хиляди метра. Те няма да получат кораба ни. Всички моряци с изключение на дежурните да се приберат в помещенията си. Това е всичко. — Погледът на Рамиус обиколи командния пункт. — Ние загубихме, другари. Бугаев, изпрати съответните сигнали в Москва и на американския кораб. След това ще слезем на сто метра. Не трябва да им дадем и най-малката възможност да заграбят кораба ни. Поемам пълна отговорност за този… позор. Запомнете добре, другари. Вината е изцяло моя.
„Пиджън“
— Получен е сигнал SSS — докладва радиооператорът.
— Качвал ли си се някога на подводница, Райън? — попита Кук.
— Не, но мисля, че е по-безопасно от това да летиш със самолет — опита да се пошегува Райън въпреки силната си уплаха.
— Е, тогава да те спускаме на „Мистик“.
„Мистик“
ЕМДП не беше нищо друго освен три метални сфери, заварени една към друга, с витло отзад и обшивка, защитаваща целия корпус от налягането. Райън се промъкна пръв през люка, последван от Уилямс. Седнаха и зачакаха. Тричленният екипаж вече се бе заловил за работа.
„Мистик“ беше готова за действие. След подадената команда лебедката на „Пиджън“ я спусна върху гладката водна повърхност. Машината се потопи изведнъж. Електрическите й мотори почти не се чуваха. Маломощната сонарна система веднага засече руската подводница, намираща се на половин миля встрани и на сто метра дълбочина. На екипажа бе казано, че това е чисто спасителна задача. Тримата мъже бяха специалисти в областта си. След десет минути „Мистик“ вече се въртеше над предния евакуационен изход на ядрената подводница.
Приближиха се внимателно с помощта на направляващите витла и един младши офицер закрепи здраво съединяващия цилиндър. Водата в кухото цилиндрично тяло, свързващо „Мистик“ с „Червения октомври“, беше изтласкана мигновено в камерата с ниско налягане на ЕМДП. С това връзката между двата съда се уплътни и останалата вода беше изпомпана навън.
— Вие сте на ход. — Лейтенантът посочи на Райън с ръка люка в центъра на средната сфера.
— Предполагам — клекна Райън до люка и потропа по него няколко пъти с ръка. Никакъв отговор. Той опита пак с френски ключ. След няколко мига в отговор прозвучаха почуквания по метала и Райън завъртя блокиращото колело в средата на люка. След това дръпна нагоре люка и под него се показа друг, вече отворен отдолу. На дъното имаше и друг, перпендикулярен, който все още беше затворен. Райън пое дълбоко дъх и бавно заслиза надолу по стълбата в боядисания с бяла боя цилиндър, последван от Уилямс. Райън стигна дъното и почука по люка в него.
„Червения октомври“
Люкът се отвори почти мигновено.
— Господа, аз съм капитан Райън от Военноморския флот на Съединените щати. Можем ли да ви помогнем?
Мъжът, към когото се обърна, беше по-нисък и по-тежък от самия него. На пагоните си носеше три звезди; гърдите бяха украсени с множество орденски ленти, а на ръкава блестеше широка златна нашивка. Значи, това беше Марко Рамиус…
— Говорите ли руски?
— Не, сър, не говоря. От какво естество е аварията ви, сър?
— Получихме силен теч в реакторната система. Корабът е заразен в частта след командния пункт.
