46. Антракт
— Влез — каза разсеяно Нортън, когато от вратата се чу тихо почукване.
— Бил, има новини за теб. Исках да ги чуеш от мене, преди да се научи екипажът. Все пак те са в моята област.
Нортън изглеждаше отнесен някъде надалече. Лежеше с ръце под главата си, а очите му бяха полузатворени; осветлението в кабината бе съвсем слабо, но той не бе задрямал, а си спомняше или мечтаеше за нещо свое.
Примига веднаж, два пъти и рязко се върна в обикновената си форма.
— Прощавай, но не разбирам. Лаура. За какво става дума?
— Да не ми кажеш, че си забравил!
— Престани да ме дразниш, ужасна жено. Напоследък мислих за малко неща.
Корабната лекарка доктор Ъруст плъзна един от сгъваемите столове в гнездата му и седна до него.
— Макар че междупланетните кризи не са престанали, колелата на марсианската бюрократична машина се въртят усилено. Мисля си, че все пак и Рама помогна. Добре, че не трябваше да искаш разрешение и от онези от Меркурий.
Той започна да се досеща.
— А, сигурно има разрешение от Порт Лоуъл!
— Още по-хубаво. Разрешението е влязло в сила. — Лаура погледна листчето в ръката си и прочете: „Незабавно. Навярно новият ти син е вече заченат.“ Поздравявам те.
— Благодаря. Надявам се, че не е имал нищо против закъснението.
Като всички останали космонавти и Нортън бе стерилизиран веднага след като постъпи на служба. Когато човек прекарва дълги години в космоса, мутацията, предизвикана от радиоактивното излъчване, не е въпрос на риск; тя е сигурна. Замразените сперматозоиди, които току-що бяха предали своя генетичен товар някъде на Марс, отдалечен на двеста милиона километра оттук, бяха чакали онзи момент в продължение на трийсет години.
Нортън не знаеше дали ще успее да се прибере у дома за раждането. Той имаше право на почивка, на отдих и на нормален семеен живот, необходим за всеки космонавт. Сега задачата бе изпълнена; той започна да се отпуска след напрежението и да мисли за собственото си бъдеше и за бъдещето на двете си семейства. Да, ще бъде хубаво да остане за малко у дома и да запълни изгубеното време в много отношения.
— Това посещение има съвсем професионален характер — възпротиви се твърде слабо Лаура.
— След толкова много години и двамата знаем, че не е така — отвърна Нортън. — А и твоето дежурство свърши.
Той знаеше, че обстановката в целия кораб не е по-различна. Имаше още седмици, докато се завърнат у дома, но „орбиталната оргия“ по случай края на операцията бушуваше без съмнение с пълна сила.
— А сега за какво мислиш? — попита Лаура, след като бе изминало много време. — Вярвам, че не ставаш сантиментален.
— Не мисля за нас, а за Рама. Започва да ми липсва.
— Много ти благодаря за комплимента.
Нортън я притисна в ръцете си. Той често си мислеше за една от най-хубавите страни на безтегловността — това, че човек наистина може да прегръща някого през цялата нощ без смущения в кръвообращението. Други пък настояваха, че любовта при едно g е толкова тромава, че изобщо не им доставя удоволствие.
— Лаура, общоизвестен факт е, че за разлика от жените, мъжете имат двупистово съзнание. Но сериозно е, малко по-сериозно, сякаш наистина съм изгубил нещо.
— Мога да те разбера.
— Престани с твоите клинични заключения; причината не е само там. Но както и да е.
Той се отказа. Бе му трудно да го обясни дори и на себе си.
Бе изпълнил задачата с успех, който надхвърли разумните очаквания. Откритията, направени от неговите хора в Рама, щяха да държат учените напрегнати в продължение на десетки години. И всичко стана без нито една жертва.
Но той претърпя и поражение. Имаше поле за безкрайни умопостроения, но природата и целта на рамианите останаха пълна загадка. Те бяха използували Слънчевата система като място за зареждане или като междинен ускорител — наименованието е без значение — и бяха я отминали с пренебрежение, заети с друга, по-важна работа. Навярно те никога нямаше да разберат за това, че съществува човешкият род. Подобно величествено безразличе бе по-лошо от умишлена обида.
Когато Нортън зърна за последен път мъничката звезда. полетяла далече отвъд Венера, той разбра, че с Рама си отива и част от неговия живот. Бе само на петдесет и пет, но знаеше, че е оставил младостта си долу, върху извиващата Централна равнина, между тайнствата и чудесата, които сега неумолимо се отдалечаваха от хората. Независимо от подвизите и почестите, които го очакваха в бъдещето, щеше да го преследва неотстъпно чувството, че е постигнал по-малко от своите очаквания, и сигурността, че е пропуснал възможностите си.
Той си помисли за това, но знаеше, че все пак ще разбира по-добре нещата.
А на далечната Земя доктор Перера още не бе разказал никому как се събуди от неспокоен сън и в главата му се блъскаше следната мисъл, изпратена му без друго от подсъзнанието:
„РАМИАНИТЕ ПРАВЯТ ВСИЧКО ПО ТРИ ПЪТИ.“
Информация за текста
© 1973 Артър Кларк
© 1979 Александър Бояджиев, превод от английски
Arthur Clarke
Rendezvous with Rama, 1973
Източник: http://sfbg.us
Издание:
СРЕЩА С РАМА. 1979. Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, No.4. Превод: от англ. Александър Бояджиев. Предговор: Поезията на звездното бъдеще, Агоп МЕЛКОНЯН — с.5-11. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70?100/32. Печатни коли: 16. Страници: 248. Цена: 2.00 лв.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/74]
Последна редакция: 2006-08-06 16:22:23
1
Сита — съпругата на Рама, митичен цар на Айдхя и въплащение на бог Вишну — бел.ред.
2
Нортън повтаря думите, произнесени от Нийл Армстронг на 20 юли 1969 година, когато лунната кабина „Аполо 11“ докосна повърхността на Луната — бел.прев.
3
