веднъж беше гледал Марс през телескоп от Земята, видя нагледно каква свобода е постигнала астрономията, щом се измъкна от задушаващата атмосфера на планетата — майка. Някогашните изследователи на небесата бяха наблюдавали векове наред Марс и с по-големи телескопи от този, Садлър обаче можеше да види за няколко часа повече подробности, отколкото те през целия си живот.
Щом се насити на гледката, потърси Сатурн. И остана без дъх от суровата красота, която се откри пред погледа му. Само знанията му подсказваха, че гледа творение на природата, а не шедьовър на гениален художник. Огромното жълтеникаво кълбо, леко сплескано при полюсите, се рееше насред сложната система на своите пръстени. Бледите ивици и сенки на атмосферните вихри личаха ясно, въпреки че от тях го деляха двеста милиона километра. Успя да преброи седем от луните на планетата.
Макар да знаеше, че мигновено предаващият се образ на телевизионния екран не може да съперничи на бавното съвършенство на фотографската плака, потърси и някои от далечните мъглявини и звездни купове. Пусна панорама на Млечния път, спираше образа понякога, щом се натъкнеше на особено красива група звезди. След време си помисли, че започва да се опиянява от безкрайното великолепие на небето. Имаше нужда от нещо, което да го върне към човешките дела. Затова обърна телескопа към Земята.
Беше толкова наблизо според астрономическите мерки, че и при най-малкото увеличение само част от нея се събираше на екрана. В момента представляваше осветена сърповидна ивица, но и тъмната част му се стори много интересна. В нощта светеха безброй градове… и някъде там спеше Жанет, може би го сънуваше.
Поне знаеше, че тя получи писмото му. Окуражи се от нейния изпълнен с недоумение, но не и с гняв отговор, макар неизреченият упрек да разкъса сърцето му. Дали все пак не сбърка? Понякога съжаляваше горчиво за толкова типичната предпазливост на младоженци, която ги възпираше през първата година от съвместния им живот. Като повечето двойки на пренаселената планета и те решиха първо да проверят как ще се погаждат, преди да се впуснат в приключението на бащинството и майчинството. Напоследък околните се отнасяха с крайно неодобрение към семействата, позволили си да имат деца, без да са поживели две-три години заедно — смяташе се за признак на безотговорност и дори безразсъдство.
Но и двамата искаха деца и понеже полът можеше да се избере предварително, решиха да започнат със син. После Садлър най-неочаквано се сдоби с тази нежелана работа и за пръв път осъзна колко са нажежени междупланетните отношения. Не искаше още незаченатият Джонатан Питър да се роди с такова несигурно бъдеще.
А в по-ранните епохи подобна причина би разколебала малцина. Всъщност точно постоянно дебнещите опасности бяха подтиквали хората да се стремят към единствения вид безсмъртие, който им бе достъпен. Но светът живееше в мир вече две столетия и ако сега започнеше война, сложното и крехко равновесие на земния живот можеше да се превърне в неудържим хаос. Жена с кърмаче на ръце едва ли би имала големи шансове да го преживее.
Напомни си ядосано да не се измъчва с необосновани страхове. Дори Жанет да знаеше всичко, което той научи през последните месеци, изобщо не би се усъмнила в решението си.
Точно сега обаче нямаше никакъв смисъл от вайкане. Любимата му си беше в леглото у дома и бездната на пространството ги разделяше. Садлър си помисли, че умът му неволно измина пълния кръг на битието — от звездите към хората, от безмерната пустош на Космоса към самотния оазис на човешката душа.
ГЛАВА 12
— Засега няма никакви признаци — увери го мъжът в синия костюм, — че някой подозира истинската ти задача, но в Средищния град щеше да е трудно да се срещнем незабелязано. Твърде много хора в твърде малко пространство, а и всички се познават. Просто няма как да намериш уединение.
— А не допускаш ли, че идването ми тук може да изглежда необясним каприз?
— О, не. Никой не пропуска гледката, ако намери време да се отбие. Иначе все едно си отишъл на два километра от Ниагара и те е домързяло да отскочиш до водопада. Огледай се и ще разбереш, че не си дошъл напразно.
Садлър не възрази. Гледката просто не можеше да разочарова или да омръзне, никакви рекламни холограми не предаваха дори отчасти стъписващото й очарование. Още не бе потиснал докрай треперенето си, откакто излезе на този издаден напред балкон. Предположи, че мнозина са дори неспособни да направят последните няколко крачки.
Стоеше над нищото в прозрачен цилиндър, издуващ се пред стената на каньона. Металната решетка под краката му и тънкият парапет бяха единствените неща, които уверяваха сетивата му, че няма нищо страшно. Щом се сети за това, стисна с такава сила парапета, че кокалчетата на пръстите му побеляха…
Проломът Хигинус е сред най-дивните чудеса на Луната. Простира се на триста километра, а тук-там ширината му достига пет километра. И не е съвсем точно да бъде наричан каньон, защото представлява поредица свързани помежду си кратери. Освен това е портата, през която хората се промъкнаха до заровените съкровища на Луната.
Садлър се насили да погледне в пропастта и този път не изтръпна. Струваше му се, че някъде в безкрая долу пълзят дребни буболечки сред ярки петънца, с които сами си осветяваха пътя. Подсмихна се, щом се сети, че сигурно така биха изглеждали хлебарки с фенерчета.
Но знаеше, че тези мъничета всъщност са огромните минни машини, разкопаващи дъното на пролома. Повърхността му беше учудващо гладка. Изглежда лавата се бе разтекла по него скоро след образуването му, за да се превърне в застинала каменна река.
Земята, почти право над него, осветяваше многокилометровата отсрещна стена, която се простираше наляво и надясно, докъдето стигаше погледът му. Понякога синьозелената светлина пораждаше изумителна илюзия. При всяко рязко завъртане на главата изглеждаше, че се взира в гигантски водопад, изливащ се неспирно в лунните недра.
До стената се издигаха и спускаха кофите с руда на невидимите си от такова разстояние въжета. Садлър ги бе виждал отблизо и знаеше, че са двойно по-високи от него. Но оттук приличаха на наниз мъниста, както са понесли товара си към пречиствателните инсталации. „Жалко, че в рудата имаше само сяра, кислород, силиций и алуминий — помисли си Садлър. — Щяхме да извлечем повечко полза от по-тежки елементи.“
Все пак беше дошъл тук по работа, а не да зяпа като безгрижен турист. Извади шифрованите бележки от джоба си и започна да обяснява докъде е стигнал.
Щеше му се този импровизиран доклад да е по-дълъг. Не можа да долови дали слушателят му остана доволен или се разочарова от пълната липса на ясни заключения. Другият помисли и промълви със съжаление:
— Бих искал да има с какво да ти помогна, но и ти си наясно колко не ни достигат силите. А положението се напича стремително… Ако ще става нещо неприятно, сигурно ще е през следващите десет дни. Нещо се мъти около Марс, обаче не знаем какво ни готвят, Федерацията довършва поне два кораба с твърде необичайни характеристики, затова предполагаме, че провеждат изпитателни полети. Уви, не можахме нито веднъж да ги снимаме отблизо. До нас стигат само непотвърдени слухове, които обаче наежват до скъсване на нервите момчетата от отбраната. Споделям тези неща с теб само за да си представиш по-добре обстановката. До никого тук не бива да стига и намек за това. Ако ти обаче чуеш подобни приказки, значи човекът разполага със секретна информация… Така, сега да си поприказваме за раздел А в твоя списък. Виждам, че си включил и Уогнъл, но според нас той е чист.
— Разбрах. Прехвърлям го в раздел Б.
— Браун, Льофевр, Толански… Никой от тях няма постоянни контакти в града.
— Уверени ли сте?
— Напълно. Прекарват свободния си ден тук в доста безгрижно разтоварване от напрежението… ясно ти е къде и с кого.
— Предполагах — засмя се и Садлър. — Просто ще задраскам имената им.
— Стигнахме и до склададжията Дженкинс. Защо толкова държиш да го разследваме?
— Нямам никакви улики срещу него. Но само той се възпротиви открито на официалната проверка, която уж извършвам.
