лагера. Онези дни на ненаситно потребителство няма да се завърнат в обозримото бъдеще… а може би никога, ако имаме късмет. Трифидите са по-агресивни от всякога. Мутират ускорено, създават нови и по- смъртоносни свои разновидности. Поне народите от остров Уайт, Манхатън и общностите, които свикнах да наричам горяни, вече са съюзници срещу заплахата от трифидите и глада.
Преди малко седях пред бюрото си, виещият вятър лепеше сняг по прозореца, а Уилям спеше в съседната стая. Стигнах в този разказ за моите преживелици до момента, когато е прието да бъде написана думата „Край“. Бях намислил след това да намеря Керис и да пийна кафе с нея, преди да се прибера в нашия апартамент. Но както става почти винаги в живота и на отделните хора, и на цивилизациите, просто не е възможно да кажеш „Ние стигнахме до края“, сякаш от този миг нататък нищо няма да съществува.
Наложи се да си припомня това само преди половин час. Сам Даймс нахълта в кабинета ми с думите: „Ей, Дейвид, извинявай, че ти се натресох тъй, ама я погледни…“ Показа ми съобщение от хората, следящи радиопредаванията. Засекли необясними (и неразгадаеми) радиосигнали със смайваща мощност. Пиша тези редове и още виждам как Сам крачеше възбуден напред-назад и повтаряше подробностите на Керис — сигналите се излъчват от далечно кътче на света; пред този предавател нашите са като тенекиен рупор; той вече обмислял да изпрати експедиция, за да открием източника на загадъчните предавания…
Видяхте ли? Няма завършек. До съвсем скоро очаквах месеци, които ще прекарам в този кабинет, за да разработвам разписания за полетите по нашите въздушни линии, да пресмятам бюджета на въздушната поща и още какви ли не жизненоважни, но безинтересни дреболии.
Но сега си представям, че отново седя пред контролното табло на самолет, златистите слънчеви лъчи играят по крилете му, а боботенето на двигателите е по-сладко от мед. И на хоризонта има нови земи, които просто умоляват да бъдат изследвани.
Затова, вече стигнал до последната страница, ето тук, знам и с костния си мозък, че ще трябва да отрека шаблона. Защото ми липсва убедеността, с която да напиша „Край“.
Вместо тази дума на прага на нов свят и нови приключения мога да напиша уверено… и го правя:
„Това е началото…“
Информация за текста
© 2001 Саймън Кларк
© 2003 Владимир Зарков, превод от английски
Simon Clark
The Night of the Triffids, 2001
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007
Публикация:
© Владимир Зарков, превод от английски и предговор, 2003
© Димитър Стоянов — Димо, първа корица, 2003
ИЗДАТЕЛСТВО АСТРА КОМПАС ООД СОФИЯ 2003
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2874]
Последна редакция: 2007-06-30 23:58:51
1
Името Ур и мънкането „ъ-ъ…“ се произнасят еднакво на английски. — Бел. прев.
2
Уилям Блай е прочут британски мореплавател и флотски командир от края на XVIII и началото на XIX в. — Бел. прев.
3
Част от границата между Северните и Южните щати преди Гражданската война. — Бел. прев.
