— … пък и не ти беше лесно, когато хора като мен ти крещяха, че си му дал този шанс. Затова тази картина, колкото и да струва, е твоя. Прави с нея каквото сметнеш за добре.
Телевизионните камери се въртяха като луди. Фотографите правеха снимки. Репортерите като обезумели си взимаха бележки. За един страшен миг Луи се подвоуми и направи, каквото трябваше.
— Картината се връща във Франция — обяви той тържествено. — Мисля, че цялата група трябва да запланува едно ходене до Франция през пролетта, за да я занесем. Нора, твоите книги са популярни там. Трябва да си с мен, когато я предавам.
Нора погледна Люк.
— Какво ще кажеш за април в Париж?
— Звучи добре.
— Надявам се, че и аз съм поканена — обади се Ида.
— Всички са поканени — каза Луи.
— Можеш ли да повярваш, че две толкова безценни съкровища са намерени в твоята плевня? — Тед Уиймс попита Джералдин.
Жералдин прегърна двамата си близнака.
— Определено не мога …
ЕПИЛОГ
Вторник, 14 февруари
Офисът на Реган се намираше в една стара сграда на булевард „Холивуд“. Беше от този вид сгради с олющени коридори и подове с бели и черни плочки, в които се чувстваше присъствието на духовете на обитателите от предишни епохи. Реган беше избрала да работи там, защото беше усетила дъх на история в стените й. И което беше най-важно, нямаше флуоресцентно осветление.
Беше слънчев следобед. Реган влезе пъргаво в сградата и взе скърцащия асансьор до четвъртия етаж, от където имаше изглед към хълмовете на Холивуд, въпреки че прозорчето й беше твърде малко. Когато завиваше по коридора, тя чу телефона да звъни. Извади ключовете от портмонето си, отключи вратата, изкачи двете стъпала до бюрото си и вдигна телефона.
— Реган Рийли.
— Честит Свети Валентин!
— Здрасти, Кит — усмихна се Реган. Седна на въртящия си стол и се отпусна назад. — Как върви?
— Ами … — започна Кит. — Още няма цветя. Нито бонбони. Нито картички.
— А кой очакваш да ти ги изпрати?
— Никой в частност. Но все си мислех, че някоя бедна душа може да си спомни за мен. Не мога да повярвам, че Дерууд още не се е обадил.
— Ти го мразеше.
— Не за дълго.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, аз също още нищо не съм получила.
— Лос Анжелис е на три часа назад от Хартфорд. Все още имаш време.
— Кит, току-що се прибирам от обед. Ако щях да получавам нещо, щях да съм го получила до сега — Реган се протегна и взе пощата от пода, която беше пусната в процепа на вратата, докато я нямаше.
— Единственото хубаво нещо е, че днес е краят на Бермудския триъгълник. През следващите десет месеца сме в безопасност. Реган? Реган?
Реган, която преглеждаше отгоре-отгоре писмата, отвори един плик.
— Хм? Само минутка.
— Рийли, ако си помисля, че си отегчена да говориш с мен, тогава вече наистина ще умра.
— Не, Кит! — възкликна Реган. — Просто никога няма да познаеш какво имам пред себе си.
— Картичка от Стюарт.
— Не! Това е покана за сватбата на Жералдин и Енгъс! С лична бележка от Джералдин.
— О, господи, сега вече наистина се депресирах. Какво пише?
Скъпа Реган,
Животът наистина не може да бъде по-хубав. Енгъс и аз решихме да споим любовта си след всичките тези години и следващия месец се женим. На нашите години не мислим, че дългите връзки са добра идея.
Искрено се надяваме, че ти и твоите родители, и Кит, Сам, и Кендра ще успеете да дойдете. Но знам, че Кендра се занимава с пиесата си в Ню Йорк и сигурно няма да намери време. Предполагам, че ще трябва да й изпратим снимки.
И можеш ли да си представиш, сещайки се за първия път когато те срещнах, че церемонията ще бъде при Луи? Той сега е истинска звезда тук, в Аспен. Енгъс и аз водим близнаците там няколко пъти в седмицата за вечеря. Луи има една специална маса, която пази за нас, понеже е толкова трудно да си запазиш резервация там.
Ибън е добре. Работи за Кендра и е много щастлив, че тя му разреши да си запази работата, и дори да спи в гостната, когато те не са там. Накара ме да си сложим вана тук, за да има една когато се отбие. Трябва да призная, че Енгъс и аз обожаваме да си киснем кокалите в бълбукащата вода.
А Беси много хареса новия си апартамент. Не можех да понеса мисълта, че се връща обратно в Ню Йорк със семейство Гранд. След всичкото това време, което сме били разделени, искам да бъдем колкото се може по-близо един до друг и да изкараме по възможно най-добрия начин остатъка от живота си. Така че й намерихме работа в Аспен, в асоциацията „Спасете Миналото на Аспен“ да надзирава стаята, посветена на Поп-Поп, нейния пра-Поп-Поп. Мисля, че малко се разпорежда с тях, но предполагам, че се отнася честно. Беше натоварена да почисти целия боклук, който идваше от плевнята за музея. Трябваше да видиш как светеха онези плювалници!
И така, Реган, след всичките тези години аз имам семейство! Как бих могла да ти благодаря за твоя принос в спасяването на децата ми? И Енгъс, и аз сме толкова щастливи заедно! Кой би могъл да си помисли, че на тази възраст отново ще срещна този най-прекрасен човек? Но се случва! Наистина се надявам, че ще можете да споделите с нас този толкова специален ден. А и пистите ще работят скоро!
Пиши ми!
Реган млъкна. На другия край на телефона също мълчаха.
— Кит, още ли си тук?
— Да.
— Какво правиш?
— Смятам. Жералдин се жени за пръв път за седемдесет и пет. Ако следваме стъпките й, имаме още четирсет и пет години.
— Аз няма да го доживея.
— И аз не мисля, че мога да преживея още четирсет и пет години Бермудски триъгълници.
— Разбира се, че можеш. Ще ти пратя подарък, когато ти и Дерууд се ожените през 2040.
— Очаквам го с нетърпение!
Телефонът изпиука в ухото на Реган.
— Чакай за малко, Кит.
Реган натисна бутона.
— Ало.
