Сумийори, той се отпусна и се прозя.
— Нещо ново, капитане?
Сумийори също се отпусна и поклати глава, после влезе и затвори след себе си вратата. Стаята беше просторна, спретната, а втората постеля беше оправена и съблазнително подканваше уморения самурай. Тесни прозорци гледаха към улицата и града, девет метра по-долу.
— Всичко е спокойно. Тя спи… Поне прислужничката й Чимоко така каза… Сумийори се приближи до ниското писалище, осветено от една газена лампа, и си наля чай от малък чайник. До чайника лежеше пропускът им с официалния печат, донесен от Ябу от кабинета на Ишидо.
Ябу отново се прозя и се протегна с удоволствие.
— А Анджин-сан?
— При последната ми проверка в полунощ беше още буден. Помоли ме да не го безпокоя повече, докато се зазори — нещо във връзка с обичаите им. Не разбрах всичко, което ми каза, но важното е, че навсякъде охраната е много засилена и няма никаква опасност. В покоите на Кирицубо-сан и останалите дами е тихо, макар че тя самата беше будна през по-голямата част от нощта.
Ябу се измъкна от постелята си. Беше само по набедрена превръзка.
— И какво правеше?
— Просто седеше до прозореца и гледаше. Макар че нищо не се вижда. Посъветвах я да поспи, но тя учтиво ми благодари, съгласи се с мен и остана на мястото си. Какво да се прави — жени.
Ябу разкърши рамене и лакти и енергично се зачеса, за да раздвижи кръвообращението си. После започна да се облича.
— Би трябвало да си почине. Днес я чака дълъг път.
Сумийори остави чашата си на масичката.
— А според мен има някаква клопка.
— Какво?
— Не вярвам, че Ишидо наистина ще ни пусне.
— Имаме подпечатани пропуски. Ей ги там! Всички сме изброени вътре. Вие сам проверихте имената. Как ще се отрече от публично дадена дума на нас или на Тода-сама? Невъзможно!
— Не знам. Моля да ме извините, Ябу-сан, но въпреки това съм на мнение, че има някаква клопка.
Ябу бавно завърза пояса си.
— Каква клопка?
— Ще ни нападнат от засада.
— Извън крепостта ли? Сумийори кимна.
— Да, така мисля.
— Няма да посмее.
— Ще посмее. Ще ни нападне или ще намери начин да ни задържи. Не вярвам да пусне нито Кирицубо- сан, нито Садзуко-сан с бебето. Дори старата Ецу-сан и всички останали.
— Не, грешите!
Ала Сумийори отново поклати тъжно глава.
— Според мен щеше да е по-добре, ако беше успяла да си пререже гърлото и ако вие бяхте нанесли удара с меча. А по този начин нищо не е решено окончателно.
Ябу вдигна мечовете си и ги затъкна в пояса си. Да, мислеше си той. Съгласен съм с теб. Нищо не е решено окончателно и тя не изпълни дълга си. Аз знам това, ти го знаеш… Ишидо го знае… Какъв срам! Ако беше забила ножа, всички щяхме да оживеем. А сега… Измъкна се на косъм и ни опозори.
Но на Сумийори каза:
— Според мен грешите. Тя надхитри Ишидо. Тода-сама спечели. Той няма да посмее да ни нападне от засада. Вървете да спите. Ще ви събудя призори.
Сумийори отново поклати глава.
— Не, благодаря, Ябу-сан. Мисля пак да наобиколя часовите. — Приближи се до прозореца и надникна. — Нещо не ми харесва.
— Всичко е наред. Идете малко да… Момент! Какво беше това? Чухте ли нещо? Ябу се приближи до Сумийори и се престори, че се взира в тъмнината. Заслуша се напрегнато и изведнъж измъкна рязко късия си меч и със същото внезапно движение заби острието в гърба на Сумийори, запушвайки едновременно с това устата му, за да не извика. Сумийори умря на място. Ябу внимателно задържа трупа, напрягайки силно мускулите си, на една ръка разстояние — за да не го опръска кръвта, — отнесе го до постелята и го нагласи в позата на спящ. Чак тогава измъкна меча си от раната и започна да го чисти. Беше вбесен, че интуицията на капитана го бе принудила да прибегне до това убийство, което не му влизаше в сметките.
Когато Ябу се връщаше от канцеларията на Ишидо с подпечатаните пропуски, по пътя много предпазливо го спря някакъв самурай, когото той виждаше за пръв път.
— Вашето сътрудничество би било добре дошло, Ябу-сан.
— За какво и на кого?
— На някого, комуто вчера направихте подобно предложение.
— Какво предложение?
— Че ще се погрижите в замяна на пропуски за вас и Анджин-сан тя да бъде обезоръжена по време на нападението от засада, след като си тръгнете оттук… И моля ви, не докосвайте меча си, Ябу-сан. Четирима стрелци с лъкове само чакат знак.
— Как смеете да ме предизвиквате? За какво нападение от засада става дума? — привидно се разбесня Ябу и усети как коленете му се подкосяват. Нямаше съмнение, че човекът бе посредник на Ишидо. Предния следобед той тайно бе направил такова предложение чрез свои собствени посредници с отчаяната надежда да спаси нещо от съкрушителните удари, нанесени от Марико върху плановете му за Черния кораб и за бъдещето изобщо. Тогава знаеше, че хрумването му беше безумно. Би било много трудно, ако не и невъзможно, да я обезоръжи и да остане при това жив, така че опасност имаше и за двете страни. Затова, когато Ишидо отхвърли предложението му, пак чрез посредници, той не се изненада.
— Нищо не знам за такова нападение — продължи да отрича той и съжали горчиво, че я няма жена му Юрико да му помогне, да го посъветва, да му каже как да се измъкне от тази каша.
— Дори да е така, каним ви да участвувате в подобно начинание, макар да не е същото, което бяхте запланували.
— Кой сте вие?
— В замяна ще получите Идзу, варварина и кораба му — веднага щом главата на големия враг се търколи в прахта. Разбира се, при условие, че тя бъде заловена жива, а вие останете в Осака до деня и се закълнете във вярност.
— Чия глава? — продължи Ябу да се прави на луд, да задава празни въпроси, като се опитваше да събере мислите си. Проумя единствено, че Ишидо явно нарочно го бе пратил именно него за пропуските, за да има възможност да направи тайното си предложение и да се споразумее с него.
— Да или не — какъв е вашият отговор? — настояваше самураят.
— Кой сте вие и за какво става дума? — Ябу вдигна свитъка. — Ето пропуска от генерал Ишидо. Дори той не може да го отмени след всичко, което се случи.
— Да, много хора мислят така. Но много съжалявам, по-скоро волът ще роди теле, отколкото на вас или на кой да е друг да бъде позволено да оскърби господаря Яемон… Ако обичате да махнете ръката си от меча!
— Тогава внимавайте какво говорите!
— Разбира се, извинете. Съгласен ли сте?
— Аз съм управител на Идзу и са ми обещани също така Тотоми и Суруга — започна Ябу пазарлъка. Знаеше, че макар да е в клопка, макар и Марико да е в клопка, Ишидо е също така хванат натясно, защото дилемата, създадена от Марико, все още не бе разрешена.
— Значи, сте съгласен — заяви самураят. — Само че аз не съм упълномощен да преговарям. Съобщих ви вече условията. Да или не?
Ябу изчисти меча си, оправи добре завивката на Сумийори, който наистина приличаше на заспал. След това избърса потта от лицето и ръцете си с един пешкир, успокои се, духна свещта и отвори вратата. В
