глава в торбата, после вдигаш пара до небето, като ти предлагам малко пари, без да искам нищо в замяна, и като капак казваш, че яйцата „не са лоши“, когато смяташ, че са страхотни. Боже господи! — завърши изумен Царя. — Или аз съм идиот, или… или просто не знам!
Той погледна Питър Марлоу, видя озадаченото изражение на лицето му и се разсмя неудържимо. Питър Марлоу също се разсмя и скоро двамата се заливаха от смях.
Макс надникна в бараката, а останалите американци се скупчиха зад него.
— Какво го е прихванало, за бога? — не повярва на очите си Макс. — А аз си мислех, че вече му е сменил фасона от бой.
— Света Богородице! — учуди се Дайно. — За малко да го спипат Царя заради тоя тип, а той се хили, та ще се пукне.
— Нищо не разбирам. — Стомахът на Макс му играеше номера още, откакто бе чул предупредителното изсвирване, че идва Грей.
Царя вдигна глава и забеляза втренчените погледи на мъжете отвън. Той измъкна полупълния пакет цигари и каза:
— Ей, Макс, я ги раздай на момчетата! Ще празнуваме!
— Страшен си! — взе пакета Макс. — Ей, ама размина ти се на косъм, а? Толкова се радваме!
Царя огледа ухилените лица. Някои усмивки бяха искрени и той ги запомни. Други бяха фалшиви, но тях той си ги знаеше. Всички се присъединиха към благодарностите, после излязоха от бараката и Макс разпредели помежду им съкровището.
— Това е от шока. Няма начин от шока е. Също като при избухване на граната — тихо каза той. — Ей сегичка ще му откъсне главата на това английско копеле.
Откъм бараката долетя нов взрив от смях и Макс сви рамене:
— Чалнал се е явно. И нищо чудно…
— Хайде да ядем, за бога — каза накрая Питър Марлоу, като все още се държеше за корема. — Ако не хапна сега, скоро и залък няма да мога да сложа в уста.
Този път те наистина седнаха да обядват, но от време на време се заливаха в нови пристъп смях. Питър Марлоу отбеляза със съжаление, че яйцата са изстинали, но веселото настроение на двамата ги стопляше и ги правеше превъзходни.
— Май че са малко безсолни, а? — добави той със сериозен тон, което му струваше върховно усилие.
— Да, прав си. Мислех, че съм сложил достатъчно — намръщи се Царя, но когато се обърна за солта, забеляза искрящия смях в очите на Питър Марлоу. — Какво пак те прихвана? — попита той и без да иска, започна да се смее.
— Не виждаш ли, че се майтапя? Вие, американците, май нямате чувство за хумор, а?
— Я върви по дяволите! И престани да се хилиш, за бога! Когато приключиха с яйцата, Царя сложи да се вари кафе и потърси цигарите си. После се сети, че ги раздаде, и посегна да отключи черния сандък.
— Опитай от моя — предложи му табакерата си Питър Марлоу.
— А, не, не го понасям тоя боклук. Съсипва ми гърлото.
— Нищо де, опитай. Обработен е. Научих рецептата на остров Ява.
Царя колебливо пое табакерата. Тютюнът беше от най-обикновен треволяк, но имаше не сламено жълт, а тъмно златист цвят, изглеждаше сочен и добре ферментирал, не миришеше на мухъл, а ухаеше със сладникаво упойващия аромат на истинския тютюн. Той извади оризови цигарени хартийки, взе смайващо едра щипка тютюн и сви дебела цигара, после откъсна стърчащите краища и небрежно хвърли излишъка на пода.
„Боже господи — помисли си Питър Марлоу, — предложих му да го опита, а не да го вземе всичкия. — Знаеше, че би трябвало да събере пръснатия по пода тютюн и да го сложи обратно в табакерата, но не го стори, — Има неща, които човек просто не може да си позволи“ — реши той.
Царя щракна запалката и при вида и двамата отново се засмяха. Запали цигарата и дръпна с недоверие веднъж, и още веднъж. После пое дълбоко дима.
— Направо е страхотен — каза той изумен. — Е, не е чак като моите „Куа“, но е страхотен. — След това се поправи: — Искам да кажа, не е лош.
— Никак не е лош — засмя се Питър Марлоу.
— Как го правиш, по дяволите?
— Търговска тайна.
Внезапно Царя осъзна, че държи в ръцете си златна мина.
— Обработката сигурно е много сложна, а? — опипа той почвата.
— Ами, съвсем проста работа. Първо накисваш суровия тютюн в чай, след това го изстискваш, поръсваш го с малко захар, размачкваш го, докато я поеме, и накрая го загряваш леко в тиган на тих огън. Бърка се непрекъснато, иначе се разваля. Просто трябва да внимаваш да не стане много сух, но да не е и много влажен.
Царя се изненада, че Питър Марлоу му откри технологията, без първо да се спазари. „Сигурно само ме подмамва — каза си той. — Не може да е толкова лесно, инак щяха да го правят. Пък и вероятно е наясно, че аз съм единственият, който може да уреди производството на едро.“
— Това ли е всичко? — усмихна се Царя.
— Да, нищо особено, както виждаш.
Царя вече предвкусваше печалбата от преуспяващата търговия. И при това съвсем законна.
— В твойта барака сигурно всички правят тютюна така?
— Не, само аз — поклати глава Питър Марлоу. — За моята група. От месеци ги въртя другите, давам им какви ли не рецепти, но досега не са разбрали точно как става.
По лицето на Царя се разля широка усмивка:
— Значи ти единствен знаеш начина?
— Ами, глупости! — отвърна Питър Марлоу и Царя усети как сърцето му се свива. — Рецептата е местна. Из цяла Ява така го правят.
— Тука в лагера няма други, така ли? — оживи се Царя.
— Не знам. Никога не съм се замислял.
Царя остави димът бавно да се източи през ноздрите му, но в същото време мозъкът му трескаво работеше. „Даа — мислеше си той, — днес наистина ми върви.“
— Виж какво, Питър, ще ти направя едно делово предложение. Ти ми показваш как точно го приготвяш, а аз ти плащам… — той се поколеба — десет процента.
— Моля?
— Добре де — двадесет и пет.
— Двадесет и пет?
— Ясно. — Царя изгледа Питър Марлоу с нарастващо уважение. — Бива си те — добър търговец си. Аз поемам работата по доставката — ще купуваме на едро. Трябва да устроим нещо като фабрика. Ти надзираваш производството, аз следя пласмента. — Той протегна ръка. — Ставаме партньори и делим по равно — петдесет на петдесет. Така съгласен ли си?
Питър Марлоу изгледа подадената му ръка. После впери очи в лицето на Царя.
— Не, не става! — решително отсече той.
— По дяволите! — избухна Царя. — Това е възможно най-справедливото предложение. Какво искаш още? Аз давам мангизите, аз уреждам… — Внезапна мисъл го накара да млъкне. — Питър — рече той след малко, като се мъчеше да скрие обидата си, — никой няма да разбере, че сме партньори. Ти просто ми покажи как се прави, а аз ще имам грижата да получаваш своя дял. Можеш да ми имаш доверие.
— Знам — отвърна Питър Марлоу.
— Значи ще делим по равно — просия отново лицето на Царя.
— А, виж, това не.
— Боже господи! — ядоса се Царя, като видя, че губи играта.
Но сделката бе завладяла ума му и той се овладя. А колкото повече мислеше за нея… Накрая се озърна наоколо да види дали някой не ги подслушва, сниши глас и пресипнало рече:
— Шейсет на четирийсет. Не съм предлагал такива условия на никого през живота си. Шейсет на
