взема мангизите, не знам. Дяволска работа!“
Когато най-сетне Тимсън пристигна, нервите на Царя бяха изопнати до скъсване.
— Здрасти, друже.
Тимсън също бе изтощен от напрежение. Цяла вечер беше стоял да пази до портала, докато най- добрият му приятел се промуши през оградата и се вмъкна в кабинета на японския лекар. Болницата бе само на петдесетина метра от щаба на Йошима и недалеч от караулното, а това наистина бе прекалено и за най- отчаяния смелчага. Но приятелят му успя да се промъкне незабелязано. Тимсън си знаеше, че за тия работи австралийците равни нямат — кой може да се мери с австралиец, тръгнал за плячка, — но пак се препоти сто пъти, докато го чакаше да се върне здрав и читав.
— Къде ще го настаним? — попита той Царя.
— Тука.
— Добре. Не е зле да сложиш постове.
— Кой ще го лекува?
— Засега аз — с известна погнуса каза Тимсън. — В момента Стивън е зает, та ще ме смени по- нататък.
— На теб ясно ли ти е какво точно трябва да направиш, а?
— Я си мери думите!
Царя кимна на Текс и той сложи вода да се топли. Тимсън разтвори една хирургическа чанта и извади отвътре малък пешкир.
— Ей, никога не съм виждал толкова чисто нещо! — възкликна Текс. — Бяло-бяло, та чак синьо.
Тимсън се изплю, после изми грижливо ръце с нов калъп сапун и сложи спринцовката и пинцетите да се изварят. Сетне се наведе над Питър Марлоу и го потупа леко по бузата.
— Хей, друже!
— Да — едва чуто отвърна Питър Марлоу.
— Сега ще поизчистя малко раната, ясно?
— Какво? — опита да се съсредоточи Питър Марлоу.
— Ще ти сложа антитоксин.
— Трябва… да ида в болницата! Време е вече… Режете, казвам ви… — несвързано промълви Питър Марлоу и пак изгуби съзнание.
— Още по-добре — рече Тимсън и когато спринцовката беше готова, инжектира морфин.
— Помагай сега! — безцеремонно се обърна той към Царя. — Бърши тая идиотска пот, да не ми влиза в очите.
Царя послушно взе една кърпа.
Тимсън изчака, докато морфинът подействува, после свали превръзката и оголи раната.
— Божичко! — Плътта около раната бе подпухнала и мораво-зеленикава на цвят. Вече е късно май!
— Ужас! — възкликна Царя. — Нищо чудно, че почти беше превъртял, горкият.
Стиснал зъби, Тимсън внимателно изряза най-гноясалата част от полуразложената кожа, после бръкна по-надълбоко и старателно проми раната. Накрая посипа обилно сулфамид и грижливо превърза ръката. Като свърши, изпъшка и се протегна.
— Ох, заболя ме гърбът! — Той огледа блесналата от чистота превръзка и се обърна към Царя: — Имаш ли някакъв парцал?
Царя грабна една риза от окачалката и му я подаде. Тимсън отпра ръкава, откъсна едно неравно парче и го намота върху превръзката.
— Това пък защо е? — недоумяващо попита Царя.
— За камуфлаж — обясни Тимсън. — Да не си представяш, че Питър ще тръгне из лагера с нова беличка превръзка и няма да се намерят разни любопитни доктори и ченгета да попитат откъде я има?
— А, ясно!
— Е, браво, напредваш!
Царя не даде ухо на подигравката. Само като си представеше раната, миризмата, кръвта, едва се сдържаше да не повърне. Пък и тия съсиреци и слузта по превръзката, метната на пода…
— Хей, Текс, я махни тая гадост оттука!
— Кой, аз ли? Защо пък точно…
— Изхвърли я, казах!
Текс вдигна с два пръста превръзката и я изнесе навън. Едва успя да разбута с крак рохкавата земя и да я зарови, и повърна. Като се прибра отново в бараката, въздъхна с облекчение:
— Слава богу, че рядко ми се случва.
Тимсън с треперещи ръце напълни спринцовката и се наведе над Питър Марлоу.
— Гледай тук! Гледай, дяволите те взели — изръмжа той, като видя, че Царя извръща глава. — Ако не дойде Стивън, ще трябва ти да я слагаш. Инжекцията е венозна, ясно ли е? Намираш вената, после вкарваш иглата и дръпваш лекичко да влезе малко кръв в спринцовката. Ето така. Тогава значи си улучил вената. После почваш да инжектираш антитоксина, но не бързо — трябват ти около три минути за кубически сантиметър.
— Глупости, къде ти ще мога да го правя това! — потръпна от отвращение Царя, едва изчакал Тимсън да измъкне иглата и да притисне мястото на убождането с малко памук.
— Ако искаш да го оставиш да умре, твоя си работа. — Тимсън целият бе плувнал в пот. На него също му се гадеше. — Като си помисля само, че баща ми искаше да ме прави лекар… — Той бутна Царя настрана, подаде глава през прозореца и повърна.
— Направи ми малко кафе, за бога!
Питър Марлоу се размърда в полусън.
— Хей, друже — надвеси се над него Тимсън. — Ще се оправиш, ще видиш. Разбираш ли ме?
Питър Марлоу поклати леко глава и повдигна болната си ръка. Взря се за миг в нея, без да вярва на очите си, после прошепна:
— Какво стана? Та тя… тя още си стои!
— Естествено, че си стои — гордо се обади Царя. — Просто ти сложихме лекарствата — антитоксин и другите му там работи. Ние двамата с Тимсън.
Питър Марлоу го изгледа, устните му се раздвижиха, но звук не се чу. Накрая успя да прошепне:
— Още… стои. — След това вдигна дясната си ръка и опипа с нея другата — онази, която трябваше да отрежат, а не беше отрязана. Когато се увери, че не сънува, отпусна се на възглавницата, плувнал в пот, затвори очи и заплака. Сетне потъна в сън.
— Горкият — обади се Тимсън, — той си е мислел, че е на масата да го режат.
— Колко време му трябва, за да дойде на себе си?
— Час-два. Слушай сега, инжекция трябва да му се слага на всеки шест часа, докато отровата не излезе — обясни австралиецът. — Още поне четиридесет и осем часа, да речем. И превръзката да се сменя всеки ден. Ще ръсите и сулфамид, разбира се. Но запомни добре: инжекциите не бива да се спират. И не се чуди, ако почне да повръща. Антитоксинът сигурно ще даде реакция, и то доста силна, първата доза я сложих голяма.
— Мислиш ли, че ще се оправи?
— Това мога да ти кажа едва след десетина дена. Тимсън взе чантата, уви сапуна, спринцовката, серума и сулфамида в пешкира и ги пъхна вътре.
— Сега да си оправим сметките, а?
Царя извади пакета цигари, подарък от Шагата.
— Ще запалиш ли една?
— Всякак.
— Дай да уредим и тия пари заедно със сметката за диаманта — деловито предложи Царя, след като дръпна от цигарата.
— А, не, приятел. Доставих ти стоката и си искам парите. Това няма нищо общо с другото — рязко възрази Тимсън.
— Какво толкова, ако почакаш ден-два?
— Пари имаш достатъчно, а и печалбата от… — Изведнъж се сети каква е работата и млъкна. — Ааа! —
