за презрение да се играе на лов с желязна тръба.
Саша четяла в леглото, когато той влязъл при нея със светнало, червендалесто и брадато лице, но веднага оставила книгата върху гърдите си и възхитено изслушала историята му, която той заразказвал с оживено ръкомахане. Като наближил края, Роланд се дръпнал назад, за да й покаже как опънал лъка и пуснал Поразяващата врага — голямата стрела на баща му — да прелети през малката долчинка. Щом направил това, тя се засмяла, плеснала с ръце и спечелила сърцето му.
Кралските резервати били почти изпразнени. Тези дни било рядкост да намериш в тях дори по-едричък елен, а никой не бил виждал дракон от незапомнени времена. Повечето хора биха се изсмели на предположението, че е възможно все още да има останало такова митично същество в тази култивирана гора. Но един час преди залез слънце, когато Роланд и отрядът му се канели да се връщат, те точно това открили… или по-скоро то открило тях.
Драконът с гръм и трясък изскочил от шубраците, люспите му греели в зеленикаво-меден цвят, а покритите му със сажди ноздри изпускали дим. Той съвсем не бил някой малък дракон, а мъжкар точно преди първата си смяна на кожата. Почти всички от отряда останали като гръмнати, неспособни да пуснат стрела или да помръднат.
Драконът тръгнал към ловната дружина, обикновено зелените му очи станали жълти, а крилата му изпляскали. Не съществувала опасност да излети и да се отдалечи от тях — мускулите на крилата му нямало да бъдат достатъчно добре развити, за да го поддържат във въздуха поне още петдесет години и две смени на кожата, но бебешката ципа, която придържа драконовите криле към тялото до десетата или дванайсетата година, била паднала и едно-единствено плясване вдигнало достатъчно вятър, за да преметне главния ловджия през задницата на коня му и да изтръгне рога от ръката му.
Роланд бил единствения, който не замръзнал до пълна неподвижност, и макар че бил твърде скромен за да го каже на Саша, в последвалите няколко действия имало истински героизъм, както и спортсменска жар да се убива. Драконът можел без проблеми да опече живи повечето участници в изненаданата група, ако не била незабавната намеса на Роланд. Той бутнал коня си пет стъпки напред и сложил на тетивата своята голяма стрела. Прицелил се и стрелял.
Стрелата попаднала точно в целта — онова подобно на хриле нежно място под гърлото на дракона, през което той си поема въздух за да изригва огън. Чудовището паднало мъртво с едно последно яростно издишване, което подпалило всички храсти наоколо. Придворните бързо ги изгасили, къде с вода, къде с бира, а не малко и с урина. Сега, като си помисля, повечето от урината на практика също била бира, защото когато Роланд отивал на лов, той вземал със себе си страшно много бира и при това никак не я скъпял.
Огънят бил изгасен за пет минути, драконът изкормен за петнайсет. Човек все още можел да свари котле вода върху димящите му ноздри, когато вътрешностите му били изсипани на земята. Кървящото деветкамерно сърце било поднесено много церемониално на Роланд. Той го изял сурово — такъв бил обичаят — и го намерил за възхитително. Изразил съжаление само за тъжния факт, че почти със сигурност никога нямало да вкуси друго.
Възможно е драконовото сърце да му е дало толкова сили онази нощ. Може да се е дължало и само на радостта му от лова и на съзнанието, че е действал бързо и хладнокръвно, когато всички други стояли вкаменени върху седлата си (с изключение разбира се на главния ловджия, който лежал вкаменен върху гърба си). Но каквато и да била причината, когато Саша плеснала с ръце и извикала: „Великолепно си се справил, смел съпруже мой!“, той направо скочил в леглото й.
Саша го посрещнала с отворени обятия и усмивка, която отразявала собствения му триумф. Тази била първата и единствена нощ, в която Роланд се наслаждавал в трезво състояние на прегръдките на жена си. Девет месеца по-късно — по един месец за всяка камера на драконовото сърце — в същото това легло бил роден Питър и кралството възликувало — тронът вече имал наследник.
5.
Вие сигурно си мислите — ако сте си направили труда да мислите за това изобщо — че Роланд спрял да взема странната зелена напитка на Флаг след раждането на Питър. Не било така, той продължавал от време на време да я пие. Правел го, защото обичал Саша и искал да й достави удоволствие. По някои места хората приемат, че само мъжете харесват секса и всяка жена би била благодарна да бъде оставена на мира. Народът на Делейн, обаче, не поддържал тези странни схващания — той приемал, че жената получава естествено удоволствие от действието, което създава носещите най-голямо удоволствие същества на земята. Роланд знаел, че не е достатъчно внимателен към своята съпруга в това отношение, но решил да бъде колкото е възможно по-внимателен, дори ако трябва да използва и напитката на Флаг. Магьосникът бил единствения, който знаел колко рядко отива кралят в леглото на своята кралица.
Около четири години след раждането на Питър, в Новогодишния ден, над Делейн се извила страхотна буря. Тя била най-голямата от незапомнени времена, с изключение на една друга, за която ще ви разкажа по-нататък.
Поддавайки се на импулс, който не можел дори сам да си обясни, Флаг разбъркал на краля лекарство с двойна сила — може би нещо във вятъра го накарало да постъпи така. В друг случай Роланд би направил гримаса от ужасния вкус и навярно щял да остави напитката, но възбудата от бурята станала причина този път тържеството по случай Новогодишния ден да бъде особено весело и Роланд бил много пиян. Пламтящият в огнището огън му напомнял за последния експлозивен дъх на дракона и той безброй пъти вдигал наздравица за главата, която била закована на стената. Така че изпил зелената течност на една-единствена глътка и веднага го обзела зла похот. Той напуснал залата за вечеря и отишъл при Саша. В процеса на опитите си да я обича, Роланд я наранил.
— Моля те, съпруже — извикала тя, хлипайки.
— Извинявай — смутолевил той. — Хъррр…
Роланд заспал непробудно до нея и останал безчувствен през следващите двайсет часа. Саша никога не забравила странната миризма на дъха му от онази нощ. Напомнял й мирис на гнила плът, на смърт. Какво ли, почудила се тя, е ял… или пил?
Роланд никога повече не докоснал напитката на Флаг, но въпреки всичко магьосникът бил доволен. Девет месеца по-късно Саша родила Томас, своя втори син. Тя умряла, докато му давала живот. Такива неща се случват, разбира се, и макар че всички тъжали, никой не бил истински изненадан. Хората смятали, че знаят какво е станало. Но единствените в кралството, които действително познавали обстоятелствата около смъртта на Саша, били Ана Сключеновежда, акушерката и Флаг, кралският магьосник. Най-накрая търпението на Флаг по отношение намесата на Саша се било изчерпало.
6.
Питър бил само на пет, когато умряла майка му, но той запазил много скъпи спомени за нея. Често мислел за нейната приветливост, нежност, любвеобилност и неизчерпаемо милосърдие. Но пет години е съвсем крехка възраст и повечето от съхранените картини били доста неточни. Питър пазел в съзнанието си и един съвсем ясен спомен, обаче — той бил свързан с отправен от нея укор. Много по-късно споменът за този укор се оказал жизненоважен за него. Ставало дума за салфетката му.
Всяка година на първия ден от месец Пет в двора се провеждало пиршество, за да се отпразнуват пролетните насаждения. Когато Питър станал петгодишен, за първи път му било позволено да присъства. Според обичая, Роланд трябвало да седи на челното място, наследникът на трона от дясната му страна, а кралицата — на отсрещния край на масата. Практическият резултат бил, че Питър щял да бъде извън обсега й по време на храненето и затова Саша внимателно го подготвила предварително как да се държи. Тя искала синът й да се представи добре и да се държи възпитано. И, естествено, знаела, че на вечерята ще трябва да разчита само на себе си, защото баща му изобщо нямал представа от никакви обноски.
Някои от вас може да се почудят, защо задачата за обучението на Питър да се държи възпитано, падала върху Саша. Нямало ли си момчето гувернантка? (Да, всъщност имало си две.) Нямало ли никакви слуги, чиито грижи да са посветени изцяло на малкия принц? (Цели батальони.)
Номерът не бил да карат тези хора да се грижат за Питър, а да ги държат по-далеч от него. Саша искала да го отгледа сама, поне доколкото можела и имала съвсем определени схващания как трябва да бъде
