Очите на дракона

възпитан нейния син. Тя нежно го обичала и искала да бъде с него и по свои, егоистични подбуди. Но осъзнавала дълбоката си и сериозна отговорност по въпроса за възпитанието на Питър. Това малко момченце някой ден щяло да стане крал и повече от всичко друго Саша искала да го направи добър владетел. А от доброто момче, мислела си тя, ще излезе и добър крал.

Големите банкети в Кралската зала не били много чисто нещо и повечето бавачки не биха се загрижили толкова за обноските при хранене на малкото момченце. Ха, та той ще бъде крал!  — биха възкликнали те, малко шокирани от идеята да го мъмрят за такива дреболии. — Кой го е грижа дали ще разлее сосиерата? Кой го е грижа дали ще покапе нагръдника си или дори дали няма да си избърше ръцете в него? Та едно време не повръщаше ли понякога крал Алън в чинията си, след което нареждаше на придворния шут да се приближи и да изпие тази прекрасна, гореща „супа“? Крал Джон не отхапваше ли често главите на живи пъстърви и не пускаше ли мятащите се тела в деколтетата на сервиращите момичета? Нямаше ли и този банкет да завърши както повечето досега, като започнат участниците да се замерят един друг с храна през масата?

Несъмнено, но до момента, в който вечерята щяла да се изроди в състезание по замеряне с храна, тя и Питър отдавна щели да са се оттеглили. Саша най-много се безпокояла от отношението „кой го е грижа“. Тя смятала, че това е най-лошата идея, която човек може да насади в главата на едно малко момченце, орисано да бъде крал.

Така че Саша внимателно подготвила Питър и вечерта на банкета неотлъчно го наблюдавала. А после, когато сънен си легнал в леглото, тя му поговорила.

Тъй като била добра майка, първо с обич го похвалила за доброто му държание и обноски — и била права, защото през повечето време те били образцови. Но Саша знаела, че никой не би поправил грешките му, освен нея и осъзнавала, че трябва да се заеме с това сега, в тези няколко години, когато той я смятал за идол. Затова, щом свършила с похвалите, казала:

— Само в едно нещо сбърка, Пийт, и не искам никога вече да те виждам, че го правиш отново.

Питър си лежал в леглото и сериозно я гледал с тъмносините си очи.

— Какво беше то, майко?

— Не използва салфетката си — пояснила тя. — Остави я сгъната до чинията си и ми беше мъчно да я гледам. Яде печеното пиле с пръсти и правилно, защото така постъпват мъжете. Но когато свърши с пилето, избърса пръсти в ризата си, което не е правилно.

— Но баща ми… и господин Флаг… и другите благородници…

— По дяволите Флаг, по дяволите и всички благородници на Делейн! — извикала тя с такъв плам, че Питър леко се свил назад в леглото си. Той се изплашил и засрамил от това, че станал причина на бузите й да разцъфнат такива рози.

— Каквото и да върши баща ти е правилно, защото той е кралят и каквото и да правиш ти, когато станеш крал, също ще бъде правилно. Но Флаг не е крал, независимо колко много му се иска да е, и благородниците не са крале. Ти също още не си крал, а само едно малко момченце, което се е държало невъзпитано.

Саша видяла, че той е изплашен и се усмихнала. Сложила ръка върху челото му.

— Успокой се, Питър — рекла тя. — Това е една дреболия, но все пак е важна… защото ти ще станеш крал като ти дойде времето. Сега бягай да си донесеш плочата за писане.

— Но, време е за лягане…

— По дяволите и времето за лягане! То може да почака. Донеси си плочата.

Питър изтичал за плочата си.

Саша взела завързания отстрани тебешир и внимателно написала три букви.

— Можеш ли да прочетеш тази дума, Питър?

Той кимнал. Умеел да разчита само няколко думи, макар да знаел повечето от Великите букви, но тази се случила една от тях.

— Тук пише БОГ.

— Да, правилно. Сега я напиши отзад-напред и виж какво ще получиш.

— Отзад-напред ли? — попитал със съмнение Питър.

— Да, точно така.

Питър го направил и буквите му по детински се разкривили през плочата под стегнатия ред на майка му. Той с удивление открил още една от малкото думи, които можел да прочете.

— КУЧЕ! Мамо! Получи се КУЧЕ!

— Да, куче. — Тъгата в гласа й веднага охладила ентусиазма на Питър. Майка му посочила от БОГ към КУЧЕ. — Това са двете природи на човека — казала тя. — Никога не ги забравяй, защото един ден ще бъдеш крал, а кралете порастват големи и високи — големи и високи като Дракони при деветата смяна на кожата.

— Татко не е голям и висок — възразил Питър.

Всъщност Роланд бил нисък и доста кривокрак. А носел пред себе си и голям корем от цялата бира и медовина, които поглъщал.

Саща се усмихнала.

— Не си прав. Кралете порастват невидимо, Питър, и то съвсем изведнъж — в мига, в който на Площада на Иглата поемат скиптъра и положат върху главата си короната!

— Така ли? — Очите на Питър станали големи и кръгли. Той си помислил, че темата се била изместила доста надалеч от неизползваната на банкета салфетка, но не съжалявал да види един толкова неудобен въпрос заменен с друг къде-къде по-интересен. Пък и вече бил решил никога да не забравя да използва салфетката си… щом това било важно за майка му, значи ставало важно и за него.

— О, да, така е. Кралете порастват ужасно големи и точно затова трябва да бъдат особено внимателни. Защото един много голям човек може да смачка дребните под себе си просто както си се разхожда или с едно завъртане, или като седне набързо не където трябва. Лошите крале често правят такива неща. А мисля, че и добрите понякога не могат да ги избягнат.

— Май не разбирам…

— Тогава ме послушай още миг — тя отново почукала по плочата. — Проповедниците ни казват, че нашата природа е отчасти от Бога и отчасти от Стареца с разцепените копита. Знаеш ли кой е Стареца с разцепените копита, Питър?

— Дяволът.

— Да. Но извън измислените истории, дяволите са малко, Пийт — повечето хора приличат по-скоро на кучета, отколкото на дяволи. Кучетата са дружелюбни, но глупави, каквито са и повечето мъже и жени като се напият. Ако кучетата са ядосани и объркани, може и да ухапят; когато хората са ядосани и объркани, може и да се сбият. Кучетата са чудесни питомци, защото са верни, но ако един човек е всичко на всичко питомец, смятам, че е лош човек. Кучетата могат да бъдат смели, но могат да бъдат и страхливци, които вият в тъмното или бягат от опасността с опашка между краката. Кучето е точно толкова нетърпеливо да близне ръката на лошия господар,колкото и на добрия, защото то не прави разлика между добро и зло. Кучето би яло и помия и, след като повърне частта, която стомахът му не може да поеме, да се върне за още.

Тя замълчала за миг, може би замислена за онова, което точно тогава ставало в банкетната зала — мъже и жени, които се заливали от добродушен пиянски смях, замеряли се един друг с храна и от време на време небрежно се извръщали да повърнат върху пода до столовете си.

Роланд бил до голяма степен същия и това понякога я натъжавало, но тя не се опитвала да му повлияе, нито пък му държала сметка. Такава била природата му. Той можел и да обещае, че ще се преобрази, за да й достави удоволствие, възможно било дори да го направи, но нямало да бъде същият човек.

— Разбираш ли тези неща, Питър?

Питър кимнал.

— Добре! Сега ми отговори — тя се навела към него. — Кучето използва ли салфетка?

Унижен и засрамен, Питър навел глава към завивката и поклатил глава. Очевидно разговорът не се бил изместил толкова надалеч, колкото си мислел. И може би защото вечерта била препълнена с емоции, а и вече бил много уморен, от очите му бликнали сълзи и потекли по бузите му. Той се опитал да подтисне напиращите хлипове и успял да ги заключи в гърдите си. Саша забелязала това и го оценила.