горяха две ярки петна. Погледът ми беше безумен.
Наслаждавах се на образа си само секунда, в следващия момент полетях през стаята. Улучих шезлонга, препънах се в него, той се преобърна и ме затисна.
Щом успях да си поема дъх, седнах и изрекох с огромно усилие:
— Мръсен измамник! Всичко е било инсценирано предварително.
— Вярно е — отвърна Креснър и внимателно постави чашата си върху камината. — Но не съм измамник, мистър Норис, само приемам безкрайно трудно загубите. Тони е тук, за да ви предпази да не извършите нещо… необмислено.
Той подпря с пръсти брадичката си и се изкиска. Не приличаше на човек, който приема тежко загубата, а по-скоро на котка с полепнали по муцуната пера от канарче. Изправих се на крака и внезапно усетих по- силен страх, отколкото докато бях на перваза. Продумах бавно:
— И все пак не успяхте да ме измамите.
— Изобщо не съм ви лъгал. Извадих хероина от колата ви и я върнаха на старото й място. Парите са в чантата. Можете да ги вземете и да си вървите.
— Прекрасно — отвърнах аз.
Тони стоеше до стъклената врата и все така приличаше на забравена гротескна маска от деня на Вси Светии. Ръката му стискаше тежкия револвер. Отидох до чантата, взех я и се отправих към вратата. Краката ми трепереха, очаквах всеки момент да ме застрелят в гърба. Отворих вратата и отново изпитах победоносното чувство, което ме бе обзело, когато заобиколих последния ъгъл.
Застигна ме ленивият подигравателен глас на Креснър.
— Сигурно си въобразявате, че сме се хванали на стария трик с дамската тоалетна?
Спрях на прага и бавно се обърнах, притиснал чантата до гърдите си.
— Какво искате да кажете?
— Вече ви съобщих, че не обичам да мамя при обзалагане и никога не съм го правил. Спечелихте три неща, мистър Норис: парите, свободата и съпругата ми. Първите две вече получихте, а третото можете да приберете от градската морга.
Краката ми се подкосиха, втренчих се безмълвно в него, тялото ми се вцепени от ужас.
— Да не си въобразявате, че ще ви я отстъпя? — в гласа му се промъкна състрадателна нотка. — О, не! Парите и свободата са ваши, но не и Марша. При това не можете да ме обвините в нечестна игра. След като я погребете…
Дори не пристъпих към него. Креснър можеше да почака. Тръгнах към Тони, който ме наблюдаваше с глуповато изражение. Креснър му нареди с отегчен глас:
— Застреляй го, ако обичаш.
Запратих чантата. Тя удари ръката, която държеше пистолета, и го отклони. Докато обикалях небостъргача, не бях използвал ръцете и китките си, а в тях е силата на всеки тенисист. Куршумът се заби в килима, вече бях господар на положението. Лицето представляваше най-опасното оръжие на Тони. Изтръгнах пистолета от ръката му и го ударих с приклада по носа. Тялото му се свлече на пода с измъчено грухтене.
Креснър беше вече на прага, стрелях над главата му и извиках:
— Не мърдай или ще те убия!
Явно размисли, защото се подчини. Обърна се и видях, че е изоставил позата на уморен от живота космополит. Самодоволното му изражение се изпари окончателно, когато видя, че Тони лежи на пода и се дави в собствената си кръв.
— Тя не е умряла — побърза да каже Креснър. — Съгласете се, че все пак трябваше да ми остане нещичко — на устните му затрептя измъчена, угодническа усмивка.
— Може да съм глупак, но не чак дотам — промълвих с глух помръкнал глас. Защо не? Марша бе всичко за мен, а този човек я предлагаше за продан.
Ръцете му трепереха, посочи към разпилените в краката на Тони пари и каза:
— Това е нищожна сума. Ще ви дам сто хиляди. Или петстотин хиляди… Какво ще кажете за цял милион в швейцарска банка? Или…
Прекъснах го.
— Ще се басирам с теб.
Той откъсна за миг очи от дулото на пистолета и ме погледна уплашено.
— Какво искате да…
— Ще се басираме — повторих аз. — Няма да бъде обзалагане, а най-обикновен бас. Басирам се, че не ще успееш да обиколиш сградата по онзи перваз.
Лицето му пребледня като на мъртвец, стори ми се, че ще припадне.
— Вие… — промълви той.
— Ето условието — продължих с безжизнен глас. — Ако успееш, ще те пусна. Какво решаваш?
— Не — прошепна Креснър, очите му се облещиха от страх.
— Добре — съгласих се аз и насочих пистолета.
Той протегна умоляващо ръце и извика:
— Не, недейте!… Приемам! — навлажни с език пресъхналите си устни.
Посочих с пистолета към вратата на балкона, Креснър се повлече пред мен.
— Не трепери, това само ще те затрудни — посъветвах го ехидно.
— Два милиона — от гърлото му се процеждаше само дрезгаво скимтене. — Ще ви дам два милиона в небелязани банкноти.
— Не бих приел и десет милиона. Но ти гарантирам, че ако обиколиш сградата, ще те пусна.
След минута Креснър вече стоеше на перваза. Беше по-нисък от мен и иззад перилата се подаваха само облещените му умоляващи очи. Побелелите от напрежение пръсти стискаха перилото, като че беше решетка на затворническа килия.
— Моля ви! — прошепна той. — Каквото пожелаете…
— Губиш си времето, а това е вредно за глезените.
Креснър не помръдна, докато не допрях дулото на пистолета до челото му. Запъпли вдясно, от гърдите му се изтръгнаха жалостиви стенания. Часовникът на банката показваше 11 и 20.
Не вярвах да се добере до първия завой. Застиваше неподвижно, после пристъпяше рязко, като преместваше сковано центъра на тежестта. Вятърът издухваше халата му.
В 12 и 1 зави зад ъгъла и изчезна от погледа ми. Оттогава изминаха почти четирийсет минути. Ослушах се да чуя затихващия му писък, когато политне надолу, съборен от течението. Но не чух нищо. Може би вятърът е утихнал — спомням си, че докато бях навън, го смятах за съюзник на Креснър. Може би просто имаше късмет, а може да се е строполил като трепереща пихтия на оттатъшния балкон и не смее да продължи.
Навярно знае, че ще го застрелям като куче, ако го заваря там. Питам се само как ли ще му хареса онзи гълъб? Нима дочух вик? Не съм сигурен — може да е воят на вятъра. Няма значение. Часовникът на банката показва 12 и 44. След малко ще разбия вратата на другия апартамент и ще проверя балкона. Засега обаче седя на балкона на Креснър и стискам тежкия пистолет в случай, че развяващият се халат на съперника ми се появи иззад ъгъла.
Креснър казваше, че никога не мами при обзалагане.
Но аз съм го правил.
Информация за текста
© 1976 Стивън Кинг
© 1991 Весела Прошкова, превод от английски
Stephen King
The Ledge, 1976
