— Да — потвърди Рейнбърд, но Анди неочаквано и съвсем ясно усети силата на лъжата му… на всичките му лъжи.
„Ще трябва да тласна нея — помисли си той с нямо удивление. — Не него, а нея.“
Анди се съсредоточи, за да го направи. Тя вече стоеше върху първата пречка и ръцете й се пресягаха към следващата над главата й.
И точно в този момент Кап — те съвсем го бяха забравили — започна да пищи.
12
Когато Дон Джулс стигна до сградата, която Кап и Анди бяха напуснали само преди минути, той имаше такъв обезумял вид, че Ричард, дежурният на вратата, грабна пистолета от чекмеджето си.
— Какво… — започна той.
— Тревога, тревога — извика Джулс.
— Имаш ли пъл…
— Имам пълномощията, от които се нуждая, скапан пъзльо! Момиченцето! Момиченцето прави опит за бягство!
На пулта пред Ричард имаше две обикновени шайби, номерирани от едно до десет, за набиране на комбинации. Объркан, Ричард изпусна флумастера си и завъртя лявата шайба на седем и нещо. Джулс заобиколи и постави дясната точно на едно. Миг по-късно от пулта се разнесе ниско бръмчене — звук, който се поде навсякъде из комплекса на Арсенала.
Градинарите изключиха косачките си и се затичаха към навесите, в които се държаха пушки. Вратите към стаите с уязвими компютърни терминали се затвориха и заключиха. Глория, секретарката на Кап, извади личния си пистолет. Всички налични агенти на Арсенала затичаха към високоговорителите да чакат инструкции, разкопчавайки сака, за да освободят оръжията си. Напрежението във външната ограда хвръкна от обичайното си слабо дневно гъделичкане до смъртоносни волтажи. Доберманите между двете огради чуха жуженето, усетиха промяната от подготовката на Арсенала за битка и започнаха да лаят и подскачат истерично. Вратите между Арсенала и външния свят се затвориха и заключиха автоматично. На камиона от хлебарницата, дошъл да обслужи интендантството, задната му броня беше отхапана от една плъзгаща се врата и шофьорът извади късмет, че токът не го уби.
Бръмченето изглеждаше безкрайно, подсъзнателно.
Джулс грабна микрофона от пулта на Ричард и обяви:
— Положение яркожълто. Повтарям: яркожълто. Не е тренировка. Сборно място — конюшнята. Бъдете внимателни — той зарови из мозъка си за кодовото наименование на Чарли Макджий и не можа да го намери. Те май променяха скапаните си кодове всеки ден. — Става въпрос за момиченцето и то използва онова! Повтарям, то използва онова!
13
Орв Джеймисън стоеше под високоговорителя във фоайето на третия етаж в северната къща и държеше Самохвалкото в ръка. Когато чу посланието на Джулс, той рязко седна и го прибра в кобура.
— О, не — каза си той, докато трима други, с които беше стрелял, изтичаха навън. — О, не, без мен, мен не ме бройте.
Другите могат да търчат натам като хрътки по прясна следа, ако желаят. Те не са били във фермата Мандърс. Не са виждали тази по-специална третокласничка в действие.
Това, което О. Дж. желаеше повече от всичко на света в този момент, беше да намери една дълбока дупка и да я нахлузи върху себе си.
14
Кап Холистър чу много малко от трипосочния разговор между Чарли, баща й и Рейнбърд. Той се намираше в покой, старите му заповеди бяха изпълнени и засега нямаше нови. Звуците от разговора се лееха без смисъл над главата му и той беше свободен да си мисли за игри на голф, змии, стикове №9 с метални глави, бои удушвачи, железни стикове, кротали, къси стикове, питони, достатъчно големи, за да погълнат цяла коза. Това място не му харесваше. То беше пълно с разхвърляно сено, което му напомняше миризмата на високата трева край игрище за голф. И точно в сеното брат му бе ухапан от змия, когато самият Кап беше само на три, тя не бе много опасна змия, но неговият голям брат се разпищя, той се разпищя и наоколо се носеше миризма на сено, детелина и тимотейка, а неговият голям брат беше най- силното, най-храброто момче на света, но сега той пищеше, големият, силен, деветгодишен Лейън Холистър пищеше: „Върви да доведеш татко!“ и по бузата му се стичаха сълзи, докато стискаше подуващия се крак в ръцете си, и когато тригодишният Кап Холистър се обърна да изпълни поръчението на брат си, ужасен и ревящ, тя се плъзна по неговия крак, неговия собствен крак, като смъртоносна зелена вода, а по-късно докторът каза, че ухапването не е опасно, защото змията съвсем скоро трябва да е ухапала нещо друго и отровата в торбичката й била изразходвана, но Лени мислеше, че умира, и навсякъде се носеше сладникавата лятна миризма на трева, а скакалците подскачаха и издаваха вечното си „цигу-мигу“ и плюеха тютюнев сок („Плюй и ще те пусна“ беше призивът в онези отдавна отминали дни в Небраска), хубави миризми, хубави звуци, звуци и миризми на игрище за голф, и писъците на брат му, и сухият люспест допир на змията, погледът надолу и видът на плоската й триъгълна глава, черните й очи… змията изпълзя по крака на Кап на път към високата трева… извън игрището, може да се каже… и миризмата беше като тази… и това място не му харесваше.
Стикове №4 с метални глави и усойници, и железни стикове, и медноглавки…
Рикошетът вече скачаше все по-бързо и по-бързо напред-назад и погледът на Кап шареше невиждащ из сумрачната конюшня, докато Джон Рейнбърд смело седеше срещу двамата Макджий. Накрая очите му се фокусираха върху отчасти стопения зелен пластмасов маркуч до откъснатата водопроводна тръба. Той висеше върху куката си на пръстени, все още леко скрит от последните остатъци вдигаща се пара.
Ненадейно, с експлозивността на пламъци в стара плевня, в него лумна ужас. За миг той беше толкова огромен, че Кап не можеше дори да диша, какво остава да извика за предупреждение. Мускулите му се вдървиха, вцепениха се.
После се отпуснаха. Кап конвулсивно и бурно вдиша с пълни гърди и издаде оглушителен, внезапен писък:
— Змия! ЗМИЯ! ЗМИИЯААА!
Той не побягна. Дори доведен до сегашното състояние, за Кап Холистър не беше присъщо да бяга. Той залитна напред като ръждясал робот и грабна едно гребло, облегнато на стената. Това е змия и той ще я удря, ще я разкъса, ще я смаже. Той ще… ще…
Той ще спаси Лени!
Кап се втурна към отчасти стопения маркуч, размахал греблото.
После всичко стана много бързо.
15
Агентите, повечето въоръжени с пистолети, и градинарите — повечето с пушки, се разпределяха в неправилна окръжност около ниската, с форма на буква Г конюшня, когато прозвуча писъкът. Миг по-късно се чу тупващ звук и нещо като сподавен вик на болка. Само секунда след това се чу нисък раздиращ звук, последван от приглушен изстрел, който определено идваше от пистолет със заглушител.
Кръгът около конюшнята поспря, след което продължи да се затваря.
16
Писъкът на Кап и внезапното му втурване към греблото наруши съсредоточеността на Рейнбърд само за миг, но този миг беше достатъчен. Пистолетът потрепна и се измести от главата на Анди към Кап:
