Проклятието

препънал в някакъв клон, ударил главата си в камък и за малко загубил съзнание — иначе положително би хванал мръсника. За да подкрепи думите си, посочил един заздравяващ белег, поне на три дни и навярно нанесен при пиянско препъване, и лявото си слепоочие. А-ха, помислил Джинели и прелистил бележника си. Стига с тия врели-некипели; време било да премине към онова, което го интересувало.

— Благодаря много, господин Хейлиг, много ни помогнахте.

Разказването изглежда го било поукротило.

— Ами… моля. Извинявам се, че така ви се нахвърлих. Но ако бяхте на наше място… — Той свил рамене.

— Ченгета — промърморила жена му зад него. Подавала се от вратата на микробуса като много стар и много уморен язовец, който наднича от дупката си, за да види колко кучета има наоколо и зли ли са те. — Винаги ченгета, където и да отидем. Свикнали сме. Но това е по-лошо. Хората са уплашени.

— Енкелт, мама — изръмжал Хейлиг, но вече по-внимателно.

— Трябва да говоря с още двама души. Можете ли да ме упътите? — Той погледнал друга празна страница в тефтерчето си. — Господин Тадъз Лемке и госпожа Анджелина Лемке.

— Тадъз спи там. — Хейлиг посочил микробуса с еднорога. Джинели сметнал, че тази новина е отлична, стига да е вярна. — Той е много стар и всичко това го умори ужасно. Мисля, че Джина си е в микробуса хей там, тя обаче не е госпожа.

Той посочил с мръсния си пръст към малка зелена тойота със спретната дървена каросерия.

— Благодаря много. — Той затворил тефтерчето и го прибрал в джоба си.

Хейлиг с облекчен вид се върнал към микробуса си (и към бутилката си навярно). Джинели отново прекосил вътрешния кръг към микробуса на момичето. Сърцето му биело бързо и силно. Поел дълбоко дъх и почукал на вратата.

В началото никой не отговорил. Вратата се отворила, когато вдигал ръка да почука отново. Уилям бил казал, че е прекрасна, но той не бил подготвен за дълбочината на красотата й — тъмните, прями очи с толкова бели роговици, че почти синеели, чистата, маслинена кожа с някакъв неуловим розов оттенък. За миг погледнал ръцете й и видял, че са силни и стегнати. По ноктите й нямало лак, били чисти, но отрязани много ниско като ноктите на селянка. В едната си ръка държала книга със заглавие „Статистическа социология“.

— Да?

— Специален агент Етис Стоунър, госпожице Лемке. — Очите й веднага загубили чистия си блясък, като че ли били закрити с щори. — ФБР.

— Да? — повторила тя, но вече безжизнено като автоматичен телефонен секретар.

— Разследваме снощната стрелба тук.

— Вие и още половината Америка — отвърнала тя. — Ами разследвайте си, но ако аз не изпратя писмената си работа за курса чрез кореспонденция до утре сутринта по пощата, няма да ми заверят семестъра заради закъснение. Така че, ако обичате…

— Имаме основание да мислим, че зад всичко може би стои човек на име Уилям Халек — прекъснал я Джинели. — Това име говори ли ви нещо?

Разбира се, че й говорело; очите й за миг се отворили широко и просто пламнали. Преди малко Джинели я намирал за почти невероятно красива. Още го мислел, но сега също вярвал, че това момиче наистина би могло да убие Франк Спъртън.

— Оная свиня! — процедила тя. — Хан сапнпе сиг па ен ав столарна! Хан снегладе па нит мот хиллорнр и вилд! Вилд!

— Имам няколко снимки на човека; който мислим, че е Халек. — продължил спокойно Джинели. — Заснети са в Бар Харбър с телеобектив от наш агент…

— Разбира се, че е Халек! — отсякла тя. — Тая свиня уби моята танте-нияд — баба ми! Но няма да ни тревожи още дълго. Той… — Тя силно прехапала пълничката си долна устна и спряла.

Ако Джинели бил този, за когото се представял, тя вече си осигурявала изключително задълбочен и подробен разпит. Джинели обаче предпочел да не забележи.

— На една от снимките изглежда двама души си предават пари. Ако единият е Халек, другият навярно е онзи, който е посетил лагера ви снощи и го е обстрелвал. Бих искал вие и дядо ви да установите самоличността на Халек, ако можете.

— Той ми е прадядо — разсеяно казала тя. — Мисля, че спи. Брат ми е с него. Не ми се иска да го будя… — Тя замълчала. — Не ми се иска да го тревожа с това. Последните няколко дни бяха ужасно тежки за него.

— Ами нека направим така — предложил Джинели. — Вие ще прегледате снимките и ако можете да определите самоличността на онзи човек като Халек, няма да е нужно да безпокоим по-възрастния господин Лемке.

— Добре. Ако хванете тая свиня Халек, ще го арестувате ли?

— О, да. Имам федерална заповед за задържането му.

Това я убедило. Като скочила от микробуса със завъртане на полата, което разкрило възхитителния й крак, тя казала нещо и смразила кръвта на Джинели:

— Не че от него ще е останало кой знае какво за арестуване.

Минали покрай полицаите, които още ровели в пръстта.

Оставили зад гърба си и няколко цигани — сред тях и двамата братя, сега облечени за лягане с еднакви пижами в защитен цвят. Джина кимнала на няколко от тях, те й отвърнали, но се държали настрана — високият човек с Джина, който приличал на италианец, бил от ФБР, а най-добре е да си нямаш работа с такива.

Излезли от кръга, заизкачвали се по хълма към колата на Джинели и изчезнали във вечерните сенки.

— Беше просто фасулски лесно, Уилям — каза Джинели. — Трета нощ по ред, а все още беше фасулски лесно… и защо не? Там беше пълно с ченгета. Нима човекът, който е стрелял, ще се върне и ще направи нещо друго, докато ченгетата са там? Не го допускаха… но те са глупави, Уилям. Очаквах го от останалите, но не и от стареца. Човек не прекарва целия си живот, като се учи как да мрази ченгетата и как да не им се доверява, за да реши изведнъж, че те ще го предпазят от онзи, който го тормози. Но старецът спеше. Той е изхабен. Това е добре. Може и да ни падне в ръцете, Уилям.

Стигнали до буика. Джинели отворил шофьорската врата, а момичето стояло до него. Като се навел и извадил пистолета от кобура през рамото с едната ръка, а с другата бутнал капачката на буркана, усетил, че настроението на момичето рязко се променило от мрачно тържествуване във внезапна предпазливост. Самият Джинели бил доста напрегнат, чувствата и интуицията му усилено блуждаели. Някак си схванал как тя чак сега усетила щурците и заобикалящата ги тъмнина, как той леко я бил отделил от останалите, въпреки че никога не го била виждала — тъкмо тази вечер не би трябвало да се доверява на човек, когото не познава. За първи път се зачудила защо „Елис Стоунър“ не е взел снимките със себе си в лагера, след като толкова му се искало да установи самоличността на Халек. Но било твърде късно. Споменал единственото име, което можело да предизвика у нея спазъм на яд и омраза и да я накара да пренебрегне всичко.

— Така — изръмжал Джинели и се обърнал към нея с пистолета в едната ръка и буркана в другата.

Очите и отново се разширили. Гърдите й се повдигнали, когато отворила уста и поела дъх.

— Може и да пищиш — подканил я Джинели, — но ти гарантирам, че това ще е последният ти звук, Джина.

За миг помислил, че тя все пак ще го направи… но тя само дълбоко въздъхнала.

— Ти си човекът, който работи за оная свиня — ахнала тя. — Ханс сате сиг па…

— Говори английски, курво — почти безразлично я прекъснал той, а тя се свила като ударена.

— Няма да ме наричаш курва — прошепнала тя. — Никой не може да ме нарича курва. — Ръцете й — силните й ръце — се извили и заприличали на рачешки щипки.

— Ти наричаш приятеля ми Уилям свиня, а аз наричам тебе курва, майка ти курва, баща ти гъзолижещ