Върн пръв отстъпи с див вик. Той изтича по насипа с огромни тромави скокове. Теди изчака малко, сетне се завтече след Върн с ръце над главата. От другата страна Винс Дежарден прецапа назад под близките дървета и Фузи Бракович го настигна. Другите останаха на място и Ейс пак се заусмихва.
— Стой с мен, Горди! — рече Крис с нисък треперлив глас. — Стой с мен, човече!
— Тук съм.
— Хайде сега — каза Крис на Ейс и успя по някакъв вълшебен начин да избегне треперенето на гласа. Той звучеше като поучение към глупаво дете.
— Ще те пипнем! — рече Ейс. — Няма да забравим, не си мисли! Има време, бебчо.
— Чудесно! Само си вървете и приберете плячката някой друг ден.
— Ще ви направим шибана клопка, Чембърс. Ние ще…
—
Той задържа поглед върху Крис за един дълъг миг, кимна и се обърна.
— Хайде! — рече той на другите. Погледна още веднъж през рамо към мен и Крис. — Ще се видим пак.
Те се скриха зад дърветата между мочурището и пътя. Крис и аз стояхме съвсем неподвижни въпреки града, който ни пердашеше, зачервяваше кожите ни и застилаше всичко наоколо като летен сняг. Стояхме, наострили уши, и през лудешкото калипсо на града, който биеше дънерите на дърветата, чухме как две коли тръгват.
— Стой тук — каза ми Крис и тръгна през блатото.
— Крис! — рекох аз в паника.
— Отивам да видя. Стой тук!
Струва ми се, че го нямаше много дълго. Започнах да мисля, че Ейс или Айбол са се скрили и са го хванали. Стоях на място само в компанията на Рей Броуър и чаках някого — когото и да било — да се върне. След малко Крис се върна.
— Успяхме! — рече той. — Отидоха си.
— Сигурен ли си?
— Да. И двете коли. — Той вдигна ръце над главата си, стисна ги с пистолета между тях и размаха този двоен юмрук с жеста на шампион. После отпусна ръце и ми се усмихна. Това беше най-тъжната и уплашена усмивка, която съм виждал някога. — Духай моя дебелия! Кой ти е казал, че твоят е дебел, а, Лашанс?
— Най-големия в четири окръга — отговорих аз. Целият треперех.
За миг се спогледахме топло и смутени от онова, което видяхме, едновременно обърнахме погледи надолу. Гадна тръпка на ужас мина през тялото ми и неочакваното
— О, Горди, хей — рече разтреперан Крис. — Кажи хей, човече! Ужасно е за него.
— Мисля, че той не знае…
— Може би това, което чухме, е неговият призрак. Може и да знае какво е станало. Какъв шибан ужас, аз съм искрен.
Зад нас изпукаха клони. Обърнах се, почти сигурен, че са ни хванали, а Крис продължи да съзерцава тялото след един кратък, едва ли не случаен поглед. Бяха Върн и Теди е подгизнали потъмнели джинси, залепнали по краката им, и двамата ухилени като кучета, надушили яйца.
— Какво да правим, човече? — попита Крис и смразяваща тръпка мина през мен. Може би говореше на мен, а може би… но той все гледаше надолу, към тялото.
— Ще го занесем, нали? — попита озадаченият Теди. — Ще станем герои. Така ли е? — той премести поглед от Крис към мен и пак към Крис.
Крис вдигна очи, сякаш се събуждаше от сън. Устните му се свиха. Направи голяма крачка към Теди, сложи ръце на гърдите му и го блъсна назад. Теди залитна, разпери ръце за равновесие и седна със звучно пльосване. Той премигна към Крис като изненадан мускусен воден плъх. Върн гледаше внимателно към Крис, сякаш той излъчваше лудост. Не беше далеч от истината.
— Затваряй си плювалника! — каза Крис на Теди. — Парашутисти по фланга на моя гъз. Ти си страхлива гумена кокошка.
— Валеше
Той пак се разплака, седнал във водата.
— А ти? — обърна се Крис към Върн. — И ти ли се страхуваш от бурите?
Върн тръсна тъпо глава, все още уплашен от гнева на Крис.
— Хей, човече, мислех, че всички ще бягаме.
— Сигурно четеш мисли, защото избяга пръв?
Върн преглътна два пъти и премълча.
Крис се взря в него, начумерен и див. Сетне се обърна към мен.
— Да го пораздрусаме малко, Горди.
— Щом казваш, Крис.
— Разбира се. Като при скаутите. — Гласът му се повиши и изтъня. — Точно като при шибаните скаути. Като по учебник. Добре ли е, Горди?
— Да. Щом искаш. Но ако онези момчета…
—
— Крис, те могат да извикат полиция. Да дойде тук.
—
— Тези момчета ще кажат нещо да ни вкарат в беля — казах аз. Думите звучаха несигурно, глупаво, като болни от грип. — Ще излъжат нещо и всички ще го потвърдят. Знаеш как хората лъжат, за да вкарват в беля хора, човече. Като с млечни…
—
28
След двайсет минути Крис изкачи насипа и седна до нас. Облаците се поразсеяха, през пролуките паднаха снопове слънчеви лъчи. Храстите като че бяха получили три пласта тъмно зелено през последните четиридесет и пет минути. Крис беше съвсем кален от едната страна и под кръста от другата. Косата му стърчеше на кални фитили. Единствената чиста част от тялото му бяха белите кръгове около очите му.
— Прав си, Горди — рече той. — Никой не получава плячката. Навсякъде мошеничество, а?
Кимнах. Минаха пет минути. Всички мълчахме. Започнах да си мисля какво ще стане, ако те извикат Банерман. Слязох по насипа и отидох на мястото, където стоеше Крис. Паднах на колене и пуснах пръсти във