Бавно и някак си заплашително, от мрака се измъкна труп, част от череп се втренчи в мен, по челото му пълзяха бръмбари, прогнило расо прилепваше към плесенясалия скелет с хлътнали ключици. Само очите бяха живи — червени вдлъбнатини, в които се четеше не само безумие; приличаха на космическа пустош.
Мъртвецът беше дошъл да ме повлече със себе си в мрака…
Сепнах се, изкрещях и хукнах навън, като изоставих в църквата тялото на най-верния ми приятел. Тичах като обезумял, въпреки че въздухът изгаряше като нагорещи лава белите ми дробове. Тичах, докато отново се озовах в този обладан от нечиста сила дом. Втурнах се в спалнята си, където съм припаднал и съм лежал в безсъзнание досега. Дори в умопомрачението си бях забелязал семейната прилика в онова мъртво и едновременно живо същество. То не приличаше на Филип, нито на Робърт, чиито портрети висят в картинната галерия на горния етаж.
Той все още е жив и обитава криволичещите, тъмни проходи под Джирусълъмс Лот и Чепълуейт, ТО също е живо. Изгарянето на книгата временно ще го спре, не съществуват и други екземпляри от нея.
Като последен представител на рода Буун аз съм „вратата“ към това зло. За благото на цялото човечество трябва да умра… и завинаги да прекъсна връзката.
Ще се предам на океанските вълни, Боунс. Тук свършвай разказът и жизненият ми път. Бог да даде покой и мир на всички вас.
Гореспоменатите необикновени писма след време попаднаха в ръцете на мистър Евърет Грансън, до когото бяха адресирани. Предполага се, че повторен пристъп на мозъчна треска, подобен на онзи, последвал смъртта на съпругата му през хиляда осемстотин четирийсет и осма е довел Чарлз Буун до умопомрачение, което го е накарали да убие своя прислужник и верен приятел мистър Калвин Маккан.
Записките в джобния дневник на последния са блестящ пример за фалшификация, безсъмнено извършена от мистър Чарлз Буун в усилието да подкрепи параноичното си заблуждение.
Но твърденията на мистър Буун се опровергават минимум по два показателя. Първо, когато селцето Сейлъмс Лот било „преоткрито“ (използвам термина на историците), подът на нартиката бил изгнил, но по него нямало и следа от огромната дупка, която споменава мистър Буун. Старите пейки действително били преобърнати и няколко прозореца — счупени, но това се обяснява с набезите на злосторници от съседните села. Най-старите жители на Причърс Корнърс все още разпространяват нелепи слухове за Джирусълъмс Лот (навярно тази безобидна легенда е подействала на болното въображение на Чарлз Буун и е предизвикала фатални за него последствия), но никой не им обръща внимание.
Второ, Чарлз Буун не бил последен от рода си. Робърт Буун имал поне двама незаконни синове. Първият починал много млад; вторият приел фамилията Буун и се заселил в Сентръл Фолс, Роуд Айлънд. Аз съм последният от този клон на семейство Буун — с Чарлз сме втори братовчеди, въпреки че ни разделят три поколения.
Писмата и джобният дневник попаднаха в ръцете ми преди десет години. Предоставям ги за публикуване в деня на настаняването ми в Чепълуейт — фаталния дом на семейство Буун. Надявам се, че читателят ще се смили над бедния, умопобъркан Чарлз. Всъщност той е бил прав в едно: къщата непременно трябвало да бъде посетена от унищожител на гризачи.
Съдейки по шума, в стените има огромни плъхове.
Информация за текста
© 1978 Стивън Кинг
© 1994 Весела Прошкова, превод от английски
Stephen King
Jerusalem’s Lot, 1978
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008
Издание:
Стивън Кинг. Понякога те се завръщат (сборник разкази)
Издателска къща „Плеяда“, 1994
Коректор: Росица Варадинова
Художник: Петър Станимиров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9464]
Последна редакция: 2008-11-12 17:30:00
1
Preacher’s Corners — в буквален превод — Кътчето на свещеника — Б.пр.
2
Jerusalem’s Lot — йерусалимски парцел — Б.пр.
