преклонна възраст. Ако на двайсет и пет годишна възраст е основал селцето излиза, че е бил на сто и четири години по времето, когато е писан въпросният дневник. Следващият пасаж е из дневника на Робърт Буун:
Днес за пръв път се запознах с човека, по когото брат ми се е вманиачил; принуден съм да призная, че този Буун притежава странен магнетизъм, който изключително много ме безпокои. Той е същински старейшина, има дълга бяла брада и носи черно расо — това ми се стори истинско светотатство. Още по- смущаващ бе фактът, че той бе заобиколен от жени, също като султан в харема си. Ф. твърди, че старецът все още е полово активен, въпреки че положително е надхвърлил осемдесетте…
Посетих само веднъж селцето и повече няма да стъпя там; улиците са тихи и изпълнени със страха, който старецът проповядва от амвона. Боя се, че всички жители са плод на кръвосмешение, тъй като си приличат като две капки вода. Накъдето и да се обърна, неизменно виждам образа на стареца… лицата на всички са изпити… изнурени, сякаш жизнеността им е изсмукана. Видях деца без очи и със зачатъци на носове, жени, които ридаеха, ломотеха несвързано и безпричинно посочваха към небето; дочух дяволски изопачени цитати от Библията… Ф. ме покани да присъствам на службата, но мисълта за зловещия старейшина, изправен на амвона през роденото от кръвосмешение паство, ми се стори безкрайно противна и аз учтиво отказах…
Горният и следващите пасажи свидетелстват за нарастващото влияние на Джеймс Буун върху Филип. На първи септември хиляда седемстотин осемдесет и девета последният бива кръстен в църквата на Буун. Робърт пише: „Едновременно съм смаян и ужасен — брат ми се променя пред очите ми; струва ми се, че дори започва да прилича на прокълнатия старец.“ На двайсет и трети юли Робърт за пръв път споменава книгата и то съвсем бегло: „Когато тази вечер Ф. се върна от селцето, стори ми се доста загрижен. Мълча, докато стана време за лягане; едва тогава спомена, че Буун се интересувал от книга, озаглавена «Тайните на червея». За да му доставя удоволствие, обещах да пиша на антикварната фирма «Джоунс и Гуудфелоу» и да попитам дали могат да открият въпросната книга. Признателността на Ф. граничеше с раболепие.“ На дванайсети август е записано: „Днес получих две писма… едното от «Джоунс и Гуудфелоу» от Бостън. Съобщават че книгата, към която Ф. проявява интерес, им е добре известна — в цяла Америка съществували само пет екземпляра. Писмото е доста хладно; странно — с Хенри Гуудфелоу се познаваме от години…“
Ф. е безкрайно възбуден от писмото на Гуудфелоу, но отказва да сподели причината. Непрекъснато повтаря, че Буун
Много се безпокоя за Филип; с всеки изминал ден става по-странен. От сърце съжалявам, че се заселихме в Чепълуейт… Летните дни и нощи са горещи, потискащи, изпълнени с поличби…
В дневника на Робърт още два пъти се споменава странната книга. Изглежда, че той така и не е осъзнал истинското й значение. Из записките от четвърти септември:
„Въпреки че разумът ми диктува обратното, помолих Гуудфелоу да посредничи на Ф. за издирването и покупката на книгата. Разбрах, че няма смисъл да му се противопоставям. Дори да откажа да му съдействам, брат ми разполага със собствени средства. В замяна за услугата го принудих да ми обещае, че ще се отрече от отвратителното кръщение. Ф. е много възбуден, направо трескав — не му се доверявам. Чувствам се напълно безпомощен…“
Книгата пристигна днес, придружена от бележка от Гуудфелоу, който ми съобщава, че прекъсва деловите си отношения с мен!!! Ф. беше извънредно възбуден — едва не изтръгна книгата от ръцете ми. Тя е на неграмотен латински, има и текстове, написани с рунически букви, които изобщо не мога да прочета. Стори ми се топла; когато я докоснах, вибрираше в ръцете ми, сякаш в нея се криещи огромна сила. Напомних на Ф. обещанието му да се отрече от кръщението; той се изсмя като луд, размаха книгата пред лицето ми и заповтаря: „Притежаваме я! Притежавай ме я! Червеят! Тайната на червея!“ След това изчезна! Предполагам, че е отишъл при побъркания си „благодетел“. През този ден повече не го видях…
Книгата повече не се споменава, но цитатите с пасажите от дневника ми помогнаха да стигна до известни предположения, които изглеждат донякъде правдоподобни. Първо, според твърденията на мисис Клорис, въпросната книга се оказала ябълката на раздора между двамата братя. Второ, че в нея са събрани нечестиви заклинание (вероятно от времето на друидите — много от техните кървави ритуали били запазени в писмена форма от римските нашественици в Британия в името на науката; голяма част от тези книги със „сатанински заклинания“ са забранени в цял свят). Трето, че Буун и Филип са възнамерявали да използват книгата за свои цели. Може би са смятали, че правят добро, въпреки че твърде се съмнявам. Много по- вероятно е да са се обвързали с безименните сили, които, съществуват отвъд границите на Вселената; сили, които вероятно са безсмъртни и са независими от времето. Последните записки в дневника на Робърт Буун донякъде подкрепят предположенията ми. Те са толкова красноречиви, че оставям сам да прецениш дали съм прав.
Днес в Причърс Корнърс стана скандал; ковачът Фроу ме сграбчи за ръката и поиска да узнае какво са намислили брат ми Филип и онзи луд антихрист. Гуди Рендъл твърди, че са се появили поличби, които вещаят страхотно природно бедствие. Освен това крава родила теленце с две глави.
Колкото до мен, не се страхувам от предзнаменованията а от това, че очевидно брат ми започва да полудява. Косата му побеля за една нощ, хлътналите му и кръвясали очи са безумни. Непрекъснато се хили и ломоти нещо; Бог знае защо, но когато не е в Джирусълъмс Лот, постоянно стои в мазето.
Козодоите се вият на ята над къщата и кацат на поляната; крясъците им се дочуват сред мъглата и се сливат с тътена на прибоя в дяволски писък, който не ми позволява да заспя нито за миг.
Тази вечер, когато Ф. се отправи към Джирусълъмс Лот, аз го проследих, като се стараех да се движа на безопасно разстояние, за да не ме забележи.
Проклетите козодои са накацали по дърветата в гъстата гора и я изпълват с погребални стенания. Не посмях да прекося моста — селцето тънеше в мрак, с изключение на църквата, обляна от страховита червена светлина, бликаща от високите прозорци, наподобяващи преддверието на ада. Гласовете се извисяваха и затихваха в сатанинска молитва; понякога се смееха, друг път хлипаха. Стори ми се, че земята под нозете ми се разлюля и изстена, сякаш не можеше да издържи огромната тежест. Побягнах, смаян и изплашен до смърт. Адските писъци на козодоите отекваха в ушите ми, докато тичах обратно през тъмната гора.
Сигурен съм, че ще се случи нещо, въпреки че не знам точно какво. Не смея да заспя, защото ме измъчват кошмари, нито да остана буден, за да не стана свидетел на безумията, които заплашват да се случат. Нощта е изпълнена с ужасяващи звуци, страхувам се, че…
И въпреки това изпитвам непреодолимо желание отново да отида там, да наблюдавам, да
Птиците
проклети проклети проклети
Тук свършва дневникът на Робърт Буун.
