очи, черни като самата Стикс. Устата му се разтегна в беззъба, агонизираща усмивка, пожълтяла, разложена ръка се протегна към нас. Съществото ужасяващо измяука и колебливо пристъпи напред. Пламъкът на свещта го освети…
Сигурен съм, че искаха да ни завлекат в мрака. И положително щяха да успеят, ако не бях запратил свещта си, а след това и стола право в чудовището, застанало сред пролуката в стената.
Наоколо се възцари мрак. Навярно съм загубил съзнание. Дойдох на себе си (както вече ти споменах) в спалнята, Кал седеше до леглото ми. Повярвай, че ако имах възможност щях да си плюя на петите и по нощница да избягам от тази къща на ужасите. Но не мога да го сторя. Превърнал съм се в пионка в някаква мрачна, тайнствена драма. Не ме питай откъде го знам — просто ми е известно. Права бе мисис Клорис, когато казваше, че кръвта вода не става и че има едни, които „наблюдават“ и други, които „пазят“. Страхувам се, че съм пробудил някаква тъмна сила, която в продължение на половин век е спала в мъртвешкото селце Сейлъмс Лот; сила, която е убила прадедите ми и ги е принесла в жертва на Сатаната като живи мъртъвци. Имам още по-страшни подозрения, Боунс, но съм разкрил истината само отчасти. Ако знаех… само ако знаех всичко!
Естествено, пиша тези редове само за себе си; напълно сме изолирани от Причърс Корнърс. Не смея да отида там и да пусна писмото, от страх да не „разпръсна заразата“, а Калвин отказва да ме остави сам. Може би с Божията помощ повествованието ми по някакъв начин ще достигне до теб.
(Из джобния дневник на Калвин Маккан)
Днес той е малко по-добре. Поговорихме за
Открих пакет документи в долното чекмедже на старомодното бюро в спалнята на горния етаж. Писмата и разписките, съдържащи се в него ме навеждат на мисълта, че това е било спалнята на Робърт Буун. Най- интересната находка се оказаха няколкото букви, надраскани на гърба на реклама за мъжки боброви шапки. Най-отгоре пише: БЛАЖЕНИ СА СМИРЕНИТЕ.
Отдолу има два реда на пръв поглед нищо не означаващи букви:
нбкадехиеание
сложпсрзмуте
Смятам, че това е кодът към заключената и зашифрирана книга, която открих в библиотеката. Гореспоменатият код, наречен „стобор“, е бил използван от простолюдието по време на Войната за независимост. Ако махнете невалидните букви, ще получите следното:
баеиамрнт
лжнссиеие
Ако ги прочетете отгоре надолу, вместо отляво надясно, ще получите цитат от библейска притча.
Преди да го покажа на мистър Буун, трябва да разуча съдържанието на книгата…
СКЪПИ БОУНС,
Случи се нещо невероятно! Кал, който говори само ако е абсолютно сигурен в твърденията си (възхитителна, макар и рядко срещана черта), открил дневника на дядо ми Робърт. Съдържанието било закодирано, но верният Кал успял да открие шифъра. Прислужникът ми скромно заявява, че направил откритието съвсем случайно, но съм абсолютно убеден, че го е постигнал благодарение на упорството си.
Във всеки случай съдържанието на въпросния дневник хвърля мрачна светлина върху загадките в Чепълуейт! Той е започнат на първи юни хиляда седемстотин осемдесет и девета, а последната записка е от двайсет и седми октомври същата година — четири дни преди странното изчезване, за което споменаваше мисис Клорис. Дневникът е доказателство за засилваща се вманиаченост (или по-точно — лудост); освен това той изяснява чудовищната връзка между прачичо ми Филип, селцето Джирусълъмс Лот и книгата, която открихме в осквернената църква.
Според Робърт Буун, Сейлъмс Лот предшества построяването на Чепълуейт (издигнат през хиляда седемстотин осемдесет и втора година) и на Причърс Корнърс (известно по онова време под името Причърс Рест и основано през хиляда седемстотин четирийсет и първа). През хиляда седемстотин и десета година в Джирусълъмс Лот се заселили членовете на секта, отцепила се от пуританската вяра, предвождани от непреклонен религиозен фанатик на име Джеймс Буун. Повярвай ми, че се стреснах, когато чух това име. Безсъмнено проповедникът е мой далечен предтеча. Мисис Клорис бе абсолютно права в суеверното си твърдение, че наследствеността играе решаваща роля в тази история. С ужас си припомних отговора й на въпроса ми каква е връзката между Филип и Сейлъмс Лот. „Кръвна връзка“ — отвърна тя; боя се, че има право, че е точно така.
Селцето е било застроена около църквата, където Буун проповядвал или по-точно — царувал. Дядо ми намеква, че той имал полови връзки с повечето жени от селцето, като ги уверявал, че такава е Божията воля. В резултат на това Джирусълъмс Лот се превърнал в чудовищен парадокс, който би могъл да съществува единствено в онези безпросветни времена, когато хората вярвали едновременно във вещици и в Дева Мария. Резултатът бил село с изродено вследствие кръвосмешението население, контролирано от обезумял свещеник, който проповядвал едновременно Библията и зловещото произведение на Де Гурдж „Свърталище на демони“. Общество, където периодично се извършвали жертвоприношения; общество на кръвосмешение, лудост и физически недъзи — обичайните спътници на този грях. Подозирам, че подобно на дядо ми Робърт, някой от незаконните синове на проповедника Буун напуснал или е бил изгонен от Джирусълъмс Лот и заминал на юг да търси късмета си — така бил основан нашият клон от фамилия Буун. Твърди се, че той възникнал в тази част на Масачузетс, която наскоро бе провъзгласена за независим щат Мейн. Прадядо ми Кенет Буун забогатял благодарение на процъфтяващата по онова време търговия с кожи. С течение на времето състоянието му се увеличило, благодарение на умели инвестиции. Кенет починал през хиляда седемстотин шейсет и трета; години след смъртта му синовете му Филип и Робърт използвали парите му за построяване на Чепълуейт.
„Кръвта зове“ — бе казала мисис Клорис. Възможно ли е Кенет, син на Джеймс Буун, да избяга от побъркания си баща и от лудостта, царяща с Джирусълъмс Лот, а нищо неподозиращите му синове да построят дома си
Според дневника на дядо ми, през хиляда седемстотин осемдесет и девета Джеймс Буун бил на
