неприятностите, които ми се случиха.
Дървата за огрев трябваше да пристигнат още сутринта, но тъй като по обяд нямаше и помен от тях, реших да се разходя до селцето и да посетя Томпсън, при когото Кал беше направил поръчката.
Денят беше прекрасен, във въздуха се чувстваше първият полъх на есента. Когато стигнах до чифлика на Томпсън (Кал, който остана да изследва допълнително библиотеката, ми даде най-подробни указания), изведнъж се почувствах в отлично настроение, за разлика от предишните дни. Дори бях готов да извиня закъснението на доставката.
Чифликът се състоеше от няколко порутени, обрасли в бурени постройки, които се нуждаеха от пребоядисване; вляво от хамбара се намираше кочината, където тлъст шопар грухтеше и се въргаляше в калта, очевидно неподозиращ нерадостната си участ. Сред мръсния двор между къщата и стопанските постройки стоеше жена, облечена в окъсана памучна рокля и хвърляше на пиленцата зърно от престилката си. Когато я поздравих, тя извърна към мен бледото си, изпито лице.
Останах изумен, когато то внезапно се изкриви от неизказан ужас. Навярно жената ме взе да братовчеда Стивън. Тя насочи към мен два разперени пръсти — знак за предпазване от уроки — и изпищя. Изпусна престилката, зърното се пръсна по земята, а пиленцата записукаха и отхвръкнаха встрани.
Преди да успея да продумам, от къщата излезе огромен мъжага по дълги долни гащи и фланела и с тежки стъпки се отправи към мен. В едната си ръка държеше пушка, в другата — тежка кана. Гневното пламъче в очите му и залитащата му походка ми подсказаха, че това е самият Томпсън — дърварят.
— Ти си от онези Буун! — изкрещя той. — Проклет да бъдеш!
Изпусна каната и направи знак като жена си.
— Дошъл съм — започнах аз, стараейки се да запазя самообладание (доколкото бе възможно при тези обстоятелства), — тъй като не получих поръчаните дърва. Според уговорката с моя прислужник…
— Да го вземат м-----е твоя прислужник! — възкликна дърварят.
Направи ми впечатление, че въпреки перченето си, той се страхува до смърт. Започнах да се притеснявам, че във възбудата си може да ме застреля. Ето защо предпазливо продължих:
— Би било учтиво да…
— М-----а на твоята учтивост!
Произнесох с възможно най-голямо достойнство:
— Много добре. В такъв случай ви желая приятен ден. Ще ви посетя друг път, когато сте в по-добро настроение.
Обърнах се и закрачих по пътя към имението.
— Да не си стъпил тук! — изкрещя дърварят след мен. — Стой си при злото! Проклет да си!
Замери ме с камък, който ме улучи в рамото. Не му доставих удоволствието да се наведа.
Спонтанно реших да посетя мисис Клорис и да разбера причината за враждебното отношение на Томпсън. Тя е вдовица (не си въобразявай, че мога да се оженя за нея, Боунс — въпросната дама е поне петнайсет години по-възрастна от мен, а както добре знаеш и аз отдавна прехвърлих четирийсетте) и живее в прекрасна къщурка край брега на океана. Заварих я да простира прането си; стори ми се, че се зарадва, когато ме видя. Почувствах огромно облекчение: нетърпимо е да си отлъчен от обществото поради неизвестни за тебе причини.
Мисис Клорис направи нещо подобно на реверанс и заяви:
— Мистър Буун, ако сте дошъл заради прането, предупреждавам ви, че не се занимавам с това от миналата година. Ревматизмът така ме е налегнал, че едва успявам да изпера собствените си дрехи.
— Де да беше заради това! Мисис Клорис, искам да ми помогнете. Трябва да науча всичко за Чепълуейт и за Джирусълъмс Лот и защо местните хора се отнасят към мен с такъв страх и подозрение.
— Джирусълъмс Лот? Значи сте разбрали за селцето?
— Да, преди седмица го посетих заедно с прислужника си.
— Божичко! — Тя пребледня като платно и залитна. Протегнах ръка и я подкрепих. Очите й се изцъклиха, за миг ми се стори, че ще припадне.
— Мисис Клорис, съжалявам, ако съм казал нещо, което…
— Влезте у дома — прошепна тя. — Действително трябва да узнаете всичко. Мили Боже, злото отново се върна!
Възрастната дама не промълви нито дума, докато свари силен чай в слънчевата си кухня. Когато постави димящите чаши на масата, тя замислено се загледа в океана. Несъзнателно очите на двама ни се насочиха към надвисналия над водата нос Чепълуейт, където се извисяваше моят дом. Големият еркерен прозорец проблясваше като диамант под лъчите на залязващото слънце. Гледката беше прекрасна, но някак си обезпокояваща. Внезапно мисис Клорис се обърна към мен и разпалено заяви:
— Мистър Буун, трябва незабавно да напуснете Чепълуейт!
Онемях от изненада.
— Злото се носи във въздуха откакто се заселихте там — продължи достойната дама. — През последната седмица се появиха знамения и поличби: сянка закри луната, ято козодои се заселиха в гробището, една жена роди изрод. Трябва незабавно да напуснете Чепълуейт!
Когато се съвзех от изумлението си, проговорих безкрайно любезно:
— Мисис Клорис, много добре знаете, че това са суеверия.
— Суеверие ли е, че Барбара Браун роди бебе без очи? Или че Клифтън Брокет откри диря, широка близо два метра в горите край Чепълуейт, където цялата растителност бе изсъхнала? А и вие, който сте бил в Джирусълъмс Лот — убеден ли сте, че всичко там е мъртво?
Изгледах я безмълвно; пред очите ми изплува сцената в онази зловеща църква.
Мисис Клорис здраво стисна изкривените си от артрита пръсти, опитвайки се да запази спокойствие, сетне продължи:
— Чувала съм за тези неща от майка ми и баба ми. Знаете ли историята на този клон от рода ви, заселил си в Чепълуейт?
— Бегло съм запознат с нея. От хиляда седемстотин и осемдесета година насам тук са живели потомците на Филип Буун. Брат му Робърт, който е мой дядо, се изселил в Масачузетс след скандал, свързан с някакви откраднати документи. Знам за братовчедите си само това, че зла съдба преследва целия род и се предава от поколение на поколение. Марчела загинала при нещастен случай, Стивън също умрял от неестествена смърт. Той ми завеща Чепълуейт с надеждата, че това ще сложи край на семейната вражда.
— Невъзможно е! — прошепна тя. — Знаете ли защо двамата братя са се скарали?
— Доколкото ми е известно, хванали Робърт Буун да претърсва бюрото на брат си.
— Филип Буун бил напълно луд и общувал със Сатаната — прекъсна ме мисис Клорис. — Робърт Буун се опитвал да намери и унищожи скверната Библия, написана на древни езици — латински и тям подобни. Дяволска книга!
Тя подскочи, сякаш я бях ударил.
— Откъде знаете за нея?
— Видях я… дори я докоснах.
В този момент ми се стори, че мисис Клорис отново е пред припадък. Тя притисна ръка към устните си, за да заглуши вика си.
— Беше на амвона на осквернената църква в Джирусълъмс Лот — допълних аз.
— Значи все още е там! Все още е там! — Тя се залюля в стола си. — Надявах се, че Всевишният в безкрайната си мъдрост е захвърлил дяволското творение на дъното на ада.
— Каква е връзката между Филип Буун и Джирусълъмс Лот?
— Кръвна — мрачно заяви достойната дама. — Той беше белязан със знака на Звяра, въпреки че се криеше под маската на Агнеца. В нощта на трийсет и първи октомври хиляда седемстотин осемдесет и девета Филип Буун изчезна… а заедно с него — цялото население на прокълнатото село.
Мисис Клорис отказа да ми съобщи повече подробности; останах с впечатлението, че ми е разказала всичко, което знае. Непрекъснато повтаряше, че трябва да замина, обясняваше, че „кръвта вода не става“ и мърмореше нещо за тези, които
Навън падна мрак, което явно я разтревожи още повече; за да я успокоя й обещах, че ще помисля сериозно върху думите й.
