опасен пещерен човек, случайно намерил кожено яке, забравено от някой пътешественик във времето. Заешките крачета се поклащаха на кръста му.
— Топла е — каза той. — Ама на кой му пука, прав ли съм?
— Абсолютно — отвърна Траш.
— Земи една бира, говедо — рече Хлапето и му подхвърли една кутия. Когато я отвори, топла пяна обля лицето му и Хлапето избухна в странно писклив и тих смях, като се държеше за корема. Траш се усмихна едва-едва. Реши, че по-късно през нощта, когато малкото чудовище заспи, той ще се измъкне. Стига му толкова. А и това, което му беше казал за свещеника.. Страхът на Траш беше нараснал дотолкова, че не бе в състояние да открие връзката между отделните си мисли. Да отправяш такива заплахи дори и на шега, бе все едно да се изсереш върху олтара на някоя църква или да стоиш вдигнал лице към небето по време на лятна буря, молейки се да те удари гръм.
Най-лошото беше, че според него Хлапето не се шегуваше.
Траш не искаше да пътува по планинските завои и тесни пътища с това джудже, което пиеше по цял ден и по цяла нощ и което имаше намерение да премахне зловещия човек и да заеме мястото му.
Докато разсъждаваше по тези въпроси, спътникът му обърна две бири за две минути, смачка кутиите и ги хвърли с безразличие върху едно от леглата. Гледаше мрачно към телевизора, с поредната бира в лявата ръка и с пищова в дясната. Сетне заяви:
— Щом няма шибано електричество, няма и шибана телевизия. — Напиваше се все повече и повече и все повече провлачваше думите по южняшки. — Как ме вбесява това. Гот ми е, че всички кретени сдадоха багажа, но мамка му стара, Исусе, къде е НВО? Къде са мачовете по кеч? Къде е каналът на „Плейбой“? Тоя наистина си го биваше, Траши, сериозно ти говоря. Искам да кажа, никога не показваха как пичовете завират муцуни в космати сливи, как ядат обрасли с косми пайове, нали схващаш, к’во ти разправям, обаче някои от женските имаха крака, които им стигаха чак до ушите, нали чаткаш, бе, копеле?
— Да.
— Супер работа. Ти мълчи и слушай мен. Той се вторачи в тъмния екран.
— Мръсна работа! — изрева след миг и стреля в телевизора.
Чу се приглушен трясък. Стъкла се посипаха по килима. Траш вдигна ръка, за да се предпази от тях, и разплиска бирата върху завивката
— Глей к’во правиш, бе, загубен задник такъв! — извика Хлапето. Гласът му издаваше, че е бесен. Изведнъж насочи пистолета към Траш, дулото му изглеждаше черно и бездънно като комин на презокеански параход. Боклукчията почувства изтръпване между краката си. Помисли, че може би се напикава, но не беше сигурен.
— Заради това ще ти пробия дупка в машината за мислене. Ти разля бира. Ако беше някоя друга бира, нямаше да го направя, обаче ти разля „Коър“. Бих пикал „Коър“, стига да можех. Чаткаш ли?
— Да — прошепна Траш.
— Да не мислиш, че продължават да произвеждат „Коър“, Траш? Смяташ ли, че е вероятно дори да започнат да я произвеждат?
— Не. Предполагам, че не.
— И си адски прав. Тя е застрашен, изчезващ вид. — Той вдигна леко пистолета. Боклукчията си помисли, че е дошъл краят му. Тогава Хлапето свали пистолета… едва-едва. Погледът му беше абсолютно празен. Траш си помисли, че този поглед вероятно е резултат на задълбочени мисловни процеси. — Ще ти кажа какво ще направим, Траш. Ще ти дам друга кутия и ти ще я гаврътнеш. Ако я гаврътнеш, няма да те пращам при червеите. Чаткаш ли?
— Какво искаш да кажеш… да я гаврътна?
— Исусе Христе, ама ти си адски тъпо копеле! Да я изпиеш цялата, без да си поемеш дъх, това значи да я гаврътнеш. Ти къде си живял, бе? В Африка ли? Май имаш голямо желание да те гръмна, Траши. Ако го направя, да знаеш, че ще те гръмна право в дясното око. Куршумите ми са дум-дум. Ще ти пръснат кратуната на парченца и ще бъдеш хубава шведска маса за хлебарките в тая дупка. — Той описа окръжност с пистолета, без да сваля кръвясалите си очи от Траш. На горната му устна имаше пяна от бирата. Боклукчията стана, взе си една бира и я отвори. — Хайде, давай, до последна капка. Ако я разлееш, ставаш за пушечно месо.
Траш вдигна кутията. Бирата се стече в гърлото му. Той преглъщаше конвулсивно, адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу като маймунка на ластик. Когато изпразни кутията докрай, я пусна на земята между краката си. Стори му се, че никога няма да успее да преглътне и да си поеме въздух, но спаси живота си след едно яко, продължително оригване. Хлапето отметна назад глава и се разсмя, видимо доволен. Траш се клатеше на краката си. Усмихна се мъчително. Изведнъж се почувства много пиян.
Хлапето си прибра пистолета.
— О’кей. Не беше зле, Траши. Не беше чак толкова зле. После продължи да пие. Смачканите кутии се трупаха на леглото. Траш стискаше кутия „Коър“ между коленете си и отпиваше от нея, щом му се стореше, че спътникът му го поглежда с неодобрение. Онзи си мърмореше нещо под носа, гласът му ставаше все по- дълбок, плътен и провлечен с нарастването на купа бирени кутии върху леглото. Разправяше за места, където е бил. За състезания, които е спечелил. За пратка наркотици, които прекарал през границата с Мексико в камион за химическо чистене. „Гадна работа“ — заяви той. Наркотиците били гадна работа. Изобщо не ги докосвал, обаче след като прекараш на няколко пъти тая гадост през границата, можеш да си бършеш и задника със златна тоалетна хартия. Най-сетне главата му започна да клюма и очите му да се затварят.
— Ще го пипна, Траши — измърмори той. — Отивам там, виждам каква е хавата, целувам му миризливия задник, докато видя откъде духа вятърът. Ама никой, абсолютно никой не може да командва мен, Хлапето. Не за дълго. Не върша работата на парче. Захвана ли се за нещо, аз командвам. Такъв ми е стилът. Не знам откъде е, кой е и как се включва в мозъчните ни приемници, но знам, че ще го изхвърля… — продължителна прозявка, — направо от града. Ще го накарам да замлъкне. Ще го гътна. Не се отделяй от мене, Траш, или там както ти е името, и няма да загубиш.
Той се отпусна бавно по гръб на леглото. Кутията с бира, която току-що беше отворил, падна от ръката му и се разля по килима. Кашонът бе празен и Траш изчисли, че Хлапето е изпил двадесет и една бири. Не можеше да проумее как такъв дребен човек може да излочи такова количество, но едно разбираше добре — беше време да се измъкне. Знаеше, че е дошъл моментът, но беше пиян, беше му зле, изпитваше слабост. Имаше най-вече нужда от малко сън. Това нямаше да му навреди, нали? Хлапето сигурно щеше да спи като пън цялата нощ, а вероятно и цялата сутрин на следващия ден. Значи имаше достатъчно време и той да подремне.
Затова отиде в другата стая (на пръсти, въпреки че Хлапето явно се бе напил до безсъзнание) и притвори вратата между двете стаи. Тя не се затвори добре, защото от куршумите се бе изметнала. На нощното му шкафче имаше будилник. Траш го нави и сложи стрелките на дванадесет, тъй като не знаеше (пък и не го интересуваше) колко точно бе часът. После нагласи алармата за пет часа.
Просна се на едното легло, без дори да си събуе кецовете, и заспа след пет минути.
Събуди се по някое време, в тъмно като гроб утро. Усети как го лъхва миризма на бира и повърнато като топло дихание. Нещо лежеше до него, нещо горещо и гладко. В първия момент на паника си помисли, че невестулката от сънищата му в Небраска някак се е превърнала в реалност. От устата му се изтръгна едва чуто стенание, когато осъзна, че макар животното в леглото му да не е голямо, бе твърде едро за невестулка. От бирата главата го болеше така, сякаш бормашина пробиваше слепоочията му.
— Хвани го — прошепна Хлапето в тъмното. Взе ръката на Траш и я постави върху нещо твърдо и цилиндрично, което туптеше като бутален прът. — Стисни го яко. Хайде, хващай го, искам да се изпразня. Знаеш какво трябва да правиш. Разбрах го, щом те видях. Хайде, чекиджия такъв, почвай.
Траш знаеше какво трябва да прави. Дори изпита в известен смисъл облекчение. Беше се научил през дългите нощи в панделата. Казваха, че било лошо, че така правели педитата, ала онова, което правеха, беше за предпочитане пред работите, които вършеха другите. Например заостряха дръжките на лъжиците и се опитваха да отварят с тях вратите на килиите си, а имаше и други, които просто лежаха на леглата си, кършеха пръсти, гледаха те и се хилеха насреща ти.
Хлапето бе поставил ръката му върху един вид пистолет, който Траш добре разбираше как действа. Хвана го здраво с ръка и започна. Когато и това приключеше, Хлапето щеше да заспи и тогава Траш щеше
