стъкла, приличаха на сварени яйца. Блъсна Кери със страната на ходилото си и Кери изпищя. — Стани, жено. Да влезем и се помолим. Да се помолим на Исус за нашите женски, слаби, лоши, грешни души.
— Мамо…
Хлипанията бяха много силни, за да може да каже повече. Сдържаната истерия беше избила в хилене и ломотене. Не можеше да стане. Можеше само да пропълзи в дневната стая, с коса, провиснала пред лицето й, издавайки силни, дрезгави ридания. Мама непрекъснато подмяташе крак и я тряскаше. Така се придвижваха през дневната към олтара, който едно време е бил малка спалня.
— И Ева беше слаба и … кажи го, жено. Кажи го!
— Не, мамо, моля те, помогни ми…
Кракът замахна отново. Кери изпищя.
— И Ева беше слаба и донесе бедата на света — продължи мама. — И бедата се наричаше Грях, и първият грях беше сношението. И Господ дари Ева с Проклятие, и Проклятието беше Проклятие на кръвта. И Адам и Ева бяха изгонени от Градината навън в Света и Ева откри, че коремът й е пораснал от бебе в него.
(Съжалявам за втората ми бележка, но явно съм в такова настроение. За всеки случай, иска ми се да отбележа, че това по-горе не е цитат от Свещеното писание, а някаква авторова фантазия, или някакви писания на някоя американска деноминация… (Victor from bezmonitor.com)
Кракът замахна и блъсна в задника на Кери. Носът й ожули дървения под. Влизаха в мястото на олтара. Кръстът лежеше на маса, покрита с избродирана копринена покривка. От двете страни на кръста имаше бели свещи. Зад тях бяха няколко от отпечатаните в масов тираж икони на Исус и апостолите. А отдясно беше най-лошото от всички места, домът на ужаса, дупката, в която цялата надежда, цялата съпротива на Божията воля — и на Мамината — изгасваше. Вратата на килера злобно се отвори. Вътре, под грозната синя крушка, която винаги светеше, беше изданието на Деро на известната проповед на Джонатан Едуард „Грешниците в ръцете на разгневения Бог“.
— И имаше второ Проклятие, и то беше Проклятието на Детераждането и Ева роди Кайн в пот и кръв.
Сега Мама я влачеше, полуизправена, полупълзяща напред към олтара, където двете паднаха на колене. Мама сграбчи силно китката на Кери.
— И след Кайн Ева роди Авел, без да се е покаяла за Греха на Сношението. И затова Бог посети Ева с трето Проклятие, и това беше Проклятието на Убийството. Кайн се вдигна и смачка Авел със скала. И Ева пак не се покая, нито пък всичките дъщери на Ева се покаяха и върху Ева Змията изгради царството на чумата и разврата.
— Мамо! — изписка тя. — Мамо, моля те, чуй! Не беше моя грешка!
— Сведи глава — каза Мама. — Да се помолим.
— Ти трябваше да ми кажеш!
Мама стовари ръката си отзад върху врата на Кери, а в нея беше цялата тежка сила, развита от единадесетгодишно прехвърляне на тежките кошници в пералнята, от товаренето на камари мокри чаршафи. Главата на Кери залитна напред и челото й се трясна в олтара, оставяйки следа и раздрусвайки свещите.
— Хайде да се молим — каза Мама меко, неумолимо. Кери склони главата си, хълцайки и сумтейки. От носа й беше провиснал сопол и тя го избърса
(ако получавах по грош за всеки път когато ме е карала да плача тук)
с опакото на ръката си.
— О, Господи, — издекламира Мама мощно с глава отметната назад — помогни на тази грешна жена тук до мен да види греха в своите дни и дела. Покажи й, че ако беше останала безгрешна, Проклятието на кръвта никога нямаше да се стовари върху нея. Тя може да е извършила Греха на Похотливите Мисли. Може да е слушала рок’н рол по радиото. Може да е била изкушена от Антихриста. Покажи й, че това е твоята нежна, отмъстителна ръка и …
— Не! Пусни ме!
Опита да се изправи на крака и Мамината ръка, силна и безмилостна като железни окови, я притисна обратно на колене.
— … и Твоят знак, че тя трябва да върви по тесния прав път от тук нататък, ако иска да избегне огнената агония в Преизподнята. Амин.
Извърна бляскащите си, изцъклени очи към дъщеря си.
— Върви в твоя килер сега!
— Не! — Усети как дъхът й спира от ужас.
— Върви в твоя килер. Моли се тайно. Искай прошка за греха.
— Аз не съм съгрешила, мамо. ТИ си съгрешила. Ти не си ми казала и те се смяха.
Отново й се стори, че видя в очите на Мама да проблясва страх, преминал бързо и безшумно като лятна светкавица. Мама започна да тласка Кери към синкавия отсвет на килера.
— Моли се на Бога и греховете ти може да бъдат измити.
— Мамо, пусни ме.
— Моли се, жено.
— Ще накарам камъните пак да дойдат, Мамо.
Мама замря.
Дори и дъхът й като че ли спря за миг на гърлото й. Тогава ръката се стегна около врата й, стегна се, докато Кери видя червени, размазани точки пред очите си и усети, че умът й се замъглява и отдалечава.
Уголемените очи на Мама плуваха пред нея.
— Ти, изчадие дяволско — прошепна. — Защо съм прокълната така?
С блуждаещото си съзнание Кери жадуваше да намери нещо достатъчно голямо, за да изрази агонията, срама, ужаса, омразата, страха си. Целият й живот като че ли се беше свел до тази мизерна, предварително бита точка на бунта. Очите й бяха изскочили налудничаво, устата й, пълна със слюнка, се отвори широко.
— ТИ ЦИЦАШ — изкрещя Кери.
— Грях! — изсъска Мама като опарена котка. — О, грях!
Започна да бие Кери по гърба, врата, главата. Залитайки, Кери беше вкарана в тесния син блясък на килера.
— ТИ СЕ ЧУКАШ — изкрещя Кери.
(да това е това е как иначе мислиш че те е родила о боже)
Беше блъсната в килера с главата напред и удари отсрещната стена, падна на пода като в мъгла. Вратата се хлопна и ключът се завъртя в ключалката.
Беше сама с Маминия гневен Бог.
Синята светлина осветяваше картина с огромен, брадат Йехов, който хвърляше огромни тълпи човеци надолу през пушещите дълбини в огнена бездна. Под тях ужасни черни фигури се бореха с огъня на проклятието, а Черния човек седеше на грамаден, огненочервен трон, с тризъбец в ръка. Тялото му беше на човек, но имаше шиповидна опашка и глава на чакал.
Няма да се пречупи този път.
Но, разбира се, пречупи се. Чак след шест часа, но се пречупи, плачейки и викайки Мама да отвори вратата и я пусне навън. Нуждата да уринира беше ужасна. Черния човек й се кривеше с чакалската си уста и алените му очи знаеха всички тайни за женската кръв.
Мама я пусна навън един час след като започна да вика. Кери се втурна лудо към банята.
Чак сега, три часа по-късно, седнала тук, с глава наведена над шевната машина като каещ се грешник, си спомни за страха в мамините очи и си помисли, че знае каква е причината за него.
Имаше и други случаи, когато Мама я беше държала в килера по цял ден наведнъж — когато беше откраднала оня четиридесет и пет центов пръстен от магазина на Шубър, когато беше намерила снимката на танцьора Боби Пикет под възглавницата на Кери — и веднъж Кери беше припаднала от глад и от миризмата на собствените си нечистотии. И тя никога, никога не й се беше преговаряла така, както направи днес. Днес беше казала даже и Думата Ч… И, въпреки това, Мама я беше пуснала почти веднага, след като се
