момиче!), Ноевия ковчег, който плава над агонизиращите, давещи се грешници, Лот и семейството му как бягат от големия пожар в Содом и Гомор.
(Ако разрешите една забележка, уважаеми любители на файловата литература. По-горе става дума за някакви папируси, които Моисей хвърлил, обаче, ние твърде добре знаем, че е била каменна плоча, а не папирус. Разбира се, може пък авторът да е искал по този начин да покаже невежеството на съответния художник, привърженик на някоя от американските християнски деноминации. (Виктор от bezmonitor.com))
На малка чамова масичка имаше лампа и купчина брошури. Най-горната беше илюстрирана с грешник (лицето му имаше изражението на човек в смъртна агония), опитващ се да изпълзи изпод голяма канара. Заглавието тръбеше: И скалата не ще го прикрие В ТОЗИ ДЕН!
Но над цялата стая всъщност доминираше огромното пластмасово разпятие на отсрещната стена, високо цели четири стъпки. Мама беше го поръчала специално по пощата от Сент Луис. Исус, прикован на него, беше застинал в гротескна болезнена гримаса, устата му изкривена надолу в стон. Алени струйки се стичаха по челото и слепоочията му, разкървавени от трънения венец. Очите бяха извърнати нагоре, погледът му — с мистичния израз на агония от средните векове. Ръцете бяха пропити в кръв, а краката му — приковани към малка пластмасова платформа. Това тяло също беше причинявало на Кери безкрайни кошмари, в които осакатеният Христос я беше преследвал по призрачни коридори в ръцете си с чук и пирони, молещ й се да поеме своя кръст и да ГО последва. Отскоро в тези сънища се беше появило нещо по-неразбираемо, но по-зловещо. Като че ли не искаше да я убие, а да й направи нещо още по-ужасно.
Сама.
Болката в краката, стомаха и срамните части беше поутихнала малко. Вече не си мислеше, че ще изкърви до смърт. Думата беше менструация и изведнъж тя изглеждаше логична и неизбежна. Това е нейното Време от Месеца. Изкиска се със странен, изплашен кикот в безмълвната тишина на дневната стая. Звучеше като радиовикторина. И вие можете да спечелите безплатно пътешествие до Бермудите по Времето на Месеца. Знанието за менструацията, също както споменът за камъните, изглежда винаги е било там, блокирано, но изчакващо.
Обърна се и тръгна тежко по стълбите нагоре. Банята имаше дървен под, излъскан почти до бяло (чистотата стои на следващо място след благочестието), ваната стоеше на пачи крака. Петна от ръжда се точеха надолу по порцелана под хромовия кран и нямаше душ. Мама казваше, че душовете са греховни.
Кери влезе, отвори шкафа за кърпи и започна да търси целенасочено, но внимателно, за да не остави нещо не на мястото му. Мама имаше остър поглед.
Синята кутия беше в самото дъно, зад старите кърпи, които вече не използуваха. На едната й страна имаше мъгляв силует на жена с дълга, прозрачна нощница.
Извади една от превръзките и я огледа любопитно. Беше забърсвала с тях червилото, което държеше в чантичката си, съвсем открито — веднъж даже и на ъгъла на улицата. Сега си спомни (или си въобрази че си спомня) насмешливите, шокирани погледи. Лицето й пламна. Те й бяха казали. Червенината избледня до млечнобял гняв. Влезе в малката си спалня. Тук имаше много повече религиозни картини, но с повече агнета и по-малко сцени на праведен гняв. Знамето на Иуйн беше приковано с габърчета над шкафчето й. На самото шкафче имаше Библия и пластмасов Исус, който проблясваше в тъмното.
Съблече се — първо блузата си, след това омразната си, дълга до коленете пола, комбинезона, пояса, камизолата, колана за жартиери, чорапите си. Изгледа камарата тежки дрехи, копчетата и ластиците им, с изражение на ожесточено обаяние. В училищната библиотека имаше купчина стари броеве на Седемнадесетгодишните и тя често ги прелистваше, като придаваше на лицето си израз на идиотско безразличие. Моделите изглеждаха така свободни и ведри в късите си кокетни поли, чорапогащници и набрано бельо с разни украшения по него. Разбира се свободни беше една от любимите думи, с които Мама (знаеше какво би отговорила Мама на въпроса), ги описваше. А и нея биха я накарали да се чувствува ужасно притеснена, знаеше това. Гола, лоша, белязана от знака на ексхибиционизма, вятърът да духа разгулно нагоре по краката й, подтиквайки я към похот. И знаеше, че ТЕ щяха да знаят как се чувства. Те винаги знаеха. Щяха да я дразнят по някакъв начин и щяха да я тласкат дивашки да се върне в обичайното си състояние на клоун. Такива бяха те.
Тя можеше, знаеше, че можеше да бъде
(какво)
на друго място. Беше пълна в талията само защото понякога се чувстваше така нещастна, празна, уморена, че единственият начин да запълни тази зейнала прорязваща празнота беше да яде и яде, и яде, но не беше толкова дебела в ханша. Физиката на тялото й не би позволила да слезе под определена точка. И мислеше, че краката й са наистина хубави, почти така хубави като краката на Су Снел или на Вики Хенскъм. Тя можеше да бъде
(какво о какво какво)
можеше да спре шоколада и пъпките й щяха да се махнат. Винаги се махаха. Можеше да си направи косата. Да си купи чорапогащници и сини и зелени бикини. Да си направи малки полички и рокли по кройките на «Батърик и Симплисити». Цената на автобусен билет и на билет за влак. Можеше да бъде, можеше да бъде, можеше да бъде…
Жива.
Разкопча плътния си памучен сутиен и го остави да падне. Гърдите й бяха млечно бели, изправени и гладки. Зърната имаха светъл цвят на кафе. Прокара ръце по тях и лека тръпка премина през тялото й. Нечестиво, лошо, да, така беше. Мама й беше казала, че има Нещо. Нещото е опасно, тъмно, неизразимо неблагочестиво. Можеше да те направи немощна. Внимавай, казваше Мама. Идва нощем. Ще те накара да си мислиш за лошото, което става по паркингите и крайпътните заведения.
Но, макар че беше само девет и половина сутринта, Нещото, мислеше си Кери, беше дошло при нея. Прокара ръце по гърдите си
(мръснивъзглавници)
отново и кожата беше хладна, но зърната бяха топли и твърди и когато подръпна едното, усети, че отслабва и се разтапя. Да, това беше Нещото.
Кюлотите й бяха опетнени с кръв.
Изведнъж почувствува, че трябва да избухне в сълзи, да изкрещи или да откъсне Нещото от тялото си и да го удря, да го мачка, да го убие.
Превръзката, която й беше нагласила мис Дисжардин, вече подгизваше и я подмени внимателно, като си мислеше колко е лоша, колко лоши са ТЕ, колко мразеше и тях и себе си. Само Мама е добра. Мама беше се сражавала с Черния човек и го беше победила. Кери беше видяла това на сън. Мама го беше изгонила през предната врата с една дълга метла и Черния човек беше избягал в нощта нагоре по Карлин стрийт, двойните му копита изхвърляха червени искри от бетона.
Мама беше изхвърлила Нещото от себе си и беше чиста.
Кери я мразеше.
Улови отражението на лицето си в малкото огледало, което беше закачила на гърба на вратата, огледало с евтина пластмасова рамка, ставаше само за ресане на коса.
Мразеше лицето си, тъпото си, глупаво, кравешко лице, блудкавите очи, червените лъскави пъпки, гнезда на черни точки. Лицето си мразеше най-много.
Отражението изведнъж се пречупи от назъбена, сребриста пукнатина. Огледалото падна на пода и се разпиля в краката й, само пластмасовата рамка остана да я гледа като ослепяло око.
От: «Речник на физическите феномени на Огилви»
Телекинезата е способност да се преместват предмети или да се причиняват изменения в предмети със силата на ума. Най-надеждната информация за явлението говори, че то се проявява по време на криза или на стресова ситуация, като има случаи на повдигане на автомобили от премазани тела или на отломки от развалини на срутени сгради и т. н.
Явлението често се бърка с работата на полтъргайстите, които са игриви духове. Трябва да отбележим, че полтъргайстите са астрални същества, чиято реалност е под въпрос, докато за телекинезата се смята, че
