едно, че лежеше в отвратителен гроб. Огромното му сиво тяло пулсираше, беше сляп и нямаше крака. Когато фенерчето го освети, той измяука ужасяващо. Значи това бе царицата на плъховете, тяхната майка. Огромно и безименно създание, на чиито потомци след време може би щяха да поникнат крила. В сравнение с него тялото на надзирателя изглеждаше нищожно, но не може да беше зрителна измама. Плъхът с големината на теле беше ужасяващ…
— Сбогом, Уорик — промълви Хол.
Плъхът ревниво приклекна над надзирателя и разкъса безжизнената му ръка.
Хол се обърна и тръгна към изхода, като отблъскваше плъховете с маркуча. Водната струя ставаше все по-слаба. Някои от тях успяха да се изплъзнат, нахвърлиха се върху него и захапаха бедрата му. Един увисна на крака му и разкъса кадифените му панталони. Хол го удари с юмрук.
Беше изминал почти три четвърти от обратния път, когато в мрака се разнесе силно плющене. Вдигна поглед и гигантското тяло се удари в лицето му.
Мутиралият прилеп все още имаше опашка. Тя се обви около шията на Хол като страхотна примка и започна да го души, докато прилепът се опитваше да го захапе. Гърчеше се и пляскаше с ципестите си крила, вкопчен в разкъсаната риза на младежа.
Хол замахна напосоки с маркуча и заудря мекото тяло. Прилепът падна, той започна да го тъпче, без да осъзнава, че крещи. Орди плъхове пропълзяха върху краката му.
Залитайки, Хол се опита да побегне, като успя да отблъсне няколко плъха. Останалите впиха зъби в корема и в гърдите му. Един изтича по рамото му и навря нахалната си муцуна в ухото му.
Хол налетя на втори прилеп, който за миг увисна на главата му, изпищя и откъсна част от скалпа му.
Хол усети, че му прималява. Чуваше само скимтенето и писъците на хиляди плъхове. Направи последен опит да побегне, но се препъна о косматите тела и падна на колене. Започна да се смее, но смехът му наподобяваше крясък.
Пет часа сутринта, четвъртък.
— Струва ми се, че някой трябва да слезе долу — колебливо предложи Броку.
— Без мен — прошепна Уисконски.
— О, разбира се, без теб, страхливецо — презрително процеди Ипстън.
— Е, да вървим — каза Броган и донесе още един маркуч. — Заедно с мен ще слязат Ипстън, Дейнджърфийлд и Нидо. Стивънсън, качи се в канцеларията и вземи още фенерчета.
Ипстън замислено се вгледа в мрака.
— Може би са спрели да изпушат по една цигара — промълви той. — По дяволите, какво толкова страшно има в няколко плъха!
Стивънсън донесе фенерчетата, след няколко секунди работниците тръгнаха към подземието.
Информация за текста
© 1970 Стивън Кинг
© 1991 Весела Прошкова, превод от английски
Stephen King
Graveyard Shift, 1970
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008
Издание:
Стивън Кинг. Нощна смяна (сборник разкази)
Списание „Панорама“ и Съюз на преводачите в България, 1991
Редактор и коректор: Красимир Мирчев
Художник: Михаил Танев
Технически редактор: Светла Петрова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9450]
Последна редакция: 2008-11-11 08:30:00
