Видя ли го как въздъхна? Здравата е хлътнал горкият. Само човек, който обича (или си мисли, че е влюбен), може да въздъхне така.
Забелязвал ли си, че проблемите и кавгите винаги стават от обикновени неща? Съвсем простички и на пръв поглед незабележими. Ето, ще ти дам един пример. Виждаш ли човека, който се качва по стълбите към съда? Не, не този с костюма; това е Дан Кийтън, председателят на градската управа. Говоря ти за другия, черния с работните дрехи. Това е Еди Уорбъртън, нощният пазач на кметството. Загледай го и забележи какво прави. Видя ли? Качи се на горното стъпало и погледна нагоре по улицата. Бас хващам, че гледа към сервиза „Съноко“. „Съноко“ е собственост на Сони Джакет и откакто преди две години Еди закара колата си там на поправка, между двамата пламна кръвна вражда.
Много добре си спомням тази кола. Беше съвсем обикновена „Хонда Сивик“, само дето на Еди не му се струваше толкова обикновена, защото бе първата и единствена нова кола, която той бе притежавал през живота си. А Сони не само си остави ръцете, но и удари Еди в сметката. Това е по думите на Еди. Ако питаш Сони, той ще ти каже, че Уорбъртън е решил да използва цвета си, за да направи отбив от цената. Нали знаеш как стават тия работи?
Та Сони Джакет даде Еди Уорбъртън под съд за обида и отначало в съдебната зала се вдигна врява, а после и по коридорите отвън стана напечено. Еди викаше, че Сони го бил нарекъл „тъп негър“, а Сони каза, че не го бил нарекъл негър, но останалото било вярно. Накрая никой не остана доволен. Съдията нареди на Еди да кихне петдесет долара на Сони, за което потърпевшият каза, че било обирджийство, а другият — несправедливост. После електрическата инсталация в новата кола на Еди се запали и цялата работа приключи с това, че новата хонда на Еди завърши на гробището за автомобили на Таун Роуд 5 и сега Еди кара един олдсмобил’89, който изхвърля масло. Еди и досега смята, че Сони Джакет има пръст в запалването на инсталацията.
Е, момче, стига ти толкова. Чу повече отколкото можеш да понесеш в горещ летен ден като този.
Но такъв е животът в малките градове. Дали ще е Пейтън Плейс или Гроувърс Корньр, или Касъл Рок — все тая: провинциалисти, които ядат пай, пият кафе и клюкарстват зад гърбовете си. Виж го Слоупи Дод, сам-самнчък, защото децата все му се подиграват заради заекването. Ето я и Миртъл Кийтън и ако ти се струва малко самотна или объркана, сякаш не знае къде се намира, то е, защото мъжът й (онзи дето се качваше по стълбите след Еди) не е на себе си от половин година насам. Виждаш ли колко са й подути очите? Ще рече човек, че е плакала или не е спала добре, а може пък и двете.
Отсреща Ленър Потър пък изглежда като излязла от кутия. Без съмнение отива в Уестърн Ауто да види дали специалните й органични торове са пристигнали. Тая жена има повече цветя в градината си, отколкото Картър — хапчета за черен дроб. Нямаш представа как се гордее с тях. Жените в града много-много не я харесват. Смятат я за снобка с нейните цветя, стъклени гердани и седемдесетдоларово бостънско къдрене. Така смятат хората и да ти кажа честно (нали сме седнали да си поприказваме на тия разкьртени стъпала), мисля, че са прави.
Ще речеш, че всичко е съвсем обикновено, но при нас в Касъл Рок, не всички проблеми са толкова прости. Казвам ти, да си знаеш. Всички помнят Франк Дод, патрулния полицай, които полудя преди дванадесет години и уби сума ти жени. Няма да забравят и кучето, което слизаше от хълма със зайци, а после сдави до смърт Джо Кембър и стария скитник. Кучето уби и добрия стар шериф Джордж Банерман. Сега Алън Пангборн му върши работата. И той е свестен човек, но никога няма да се издигне в очите на градчето колкото Големия Джорджи.
И онова дето се случи с Реджиналд Поп Мерил също не става всеки ден. Старият скъперник Поп държеше местния вехтошарски магазин. Казваше се „Емпориум Галориум“. Издигаше се ей там на празното отсреща. Запали се магазинът и толкоз, но има хора дето са го видели (или поне така разправят) и ако ги почерпиш някоя и друга бира в „Кроткия тигър“, ще ти кажат, че тоя пожар, дето изгори „Емпориум Галориум“ и умори Поп без време, не е бил случаен.
Племенникът му Ейс казва, че нещо страховито се случило на чичо му преди пожара — нещо като в „Зоната на здрача“. Естествено, Ейс въобще не беше в града, когато чичо му гушна босилека — тъкмо си довършваше четиригодишната присъда за влизане с взлом. (Хората открай време си знаеха, че Ейс Мерил ще свърши зле. Още като ученик той беше най-големият хулиган, който се е мяркал в тоя град, и децата, като го видеха да се разхожда с мотористкото си яке и каубойски ботуши, пресичаха на отсрещния тротоар.) И все пак хората му повярваха, да ти кажа. Може наистина да е имало нещо странно в онова, което се случи с Поп тогава. А може и да са просто приказки.
При нас всичко е като там, където си израснал. Хора, запалени по религия, хора влюбени, загадъчни, злобни… и от време на време — колкото да има разнообразие — по някоя страховита история като тази с Поп, дето я се е случила, я не. Но Касьл Рок все пак си остава хубаво място за живот и растеж, както пише на табелката, като влизаш в града. Слънцето проблясва весело в езерото и по листата на дърветата, а при ясно време от върха на Касьл Вю се вижда чак до Върмонт. Летовниците спорят върху неделните вестници и от време на време става по някое сбиване на паркинга пред „Кроткия тигър“ в петък или събота вечер, но като си тръгнат летовниците, спират и кавгите. Рок винаги си е било едно от добрите места, а когато някой стане раздразнителен, знаеш ли какво казваме? Казваме: „Ще му мине.“
На Хенри Бофорт например са му дошли до гуша глупостите, които Хю Прийст прави, като се напие, но… ще му мине. Уилма Джърсик и Пети Коб са побеснели една срещу друга, но и на Нети ще й мине (вероятно), а пък Уилма — тя така си кара открай време. Шерифът Пангборн още не може да преживее загубата на жена си и детето, но с времето и на него ще му мине. Артритът на Поли Чалмьрс не се оправя — всъщност даже отива на по-лошо — та може да не й мине, но пък ще свикне да живее с него. Милиони са свикнали.
Е, нахвърляме се един срещу друг от време на време, но иначе нещата вървят гладко. Поне така е било досега. Обаче трябва да ти кажа една
Виждаш ли онази сграда на Мейн Стрийт? През три къщи от празното място, където стоеше „Емпориум Галориум“. Със зелената тента отпред. А, точно тя. Витрините са замъглени, защото още не е отворено. На табелата пише „НЕИЗЖИВЕНИ СПОМЕНИ“. А, кажи ми какво, по дяволите, значи това? И аз не знам, но като че ли оттам идват лошите ми предчувствия.
Точно оттам.
А сега пак погледни нагоре по улицата. Виждаш ли онова момче? Онзи, дето бута колелото и сякаш сънува сладки сънища посред бял ден. Дръж го под око, приятелю. Мисля, че от него ще тръгне всичко.
Не, казах ти, не знам какво точно, но ти гледай това момче. И постой малко в града, а? Просто чувствам, че нещата не вървят на добро, а ако се случи нещо, по-добре ще е да има свидетел.
Познавам това момче — онова, дето бута колелото. Може би ти също го познаваш. Казва се Брайън някой си. Баща му продава щори и врати в Оксфорд и Саут Перис, ако не се лъжа.
Казвам ти, дръж го под око. Дръж под око
Знам го.
Наближава буря.
КНИГА ПЪРВА
Тържествено откриване
Първа глава
1
В малките градове откриването на нов магазин е велико събитие.
За Брайън Раск това не беше толкова голяма работа, колкото бе за останалите — като майка му
