— Извинете.
Ани отвърна, че не знае, навярно около пет минути.
— Показа ли ви някаква снимка?
— Да, затова бе дошъл — отвърна тя и Пол се удиви на спокойния й и приветлив глас.
— Разпознахте ли човека на снимката?
— Моментално. Пол Шелдън е любимият ми писател — притежавам всичките му книги. Стори ми се, че младежът беше разочарован, освен това му бе много горещо.
— Да, наистина беше много топло — каза Голиат и Пол с ужас разбра, че гласът му прозвуча съвсем близо, навярно от гостната. Подозираше, че Ани върви по петите им. Не ги бе поканила, но полицаите все пак оглеждаха къщата.
Въпреки че любимият й писател бе на по-малко от петдесет метра, Ани продължи да говори съвършено спокойно. Каза, че предложила на младежа студен чай, но той отказал, затова го попитала дали не иска бутилка…
— Гледайте да не го счупите — внезапно се сопна тя. — Обичам статуетките си, а някои от тях са много, чупливи.
— Извинете. — Навярно говореше Давид, тихият му глас бе смирен и някак си стреснат. При други обстоятелства тонът му би се сторил забавен на Пол, но сега не му беше до смях. Седеше вдървено, стиснал ръчките на стола. Чу как полицаят внимателно остави статуетката (може би беше пингвинът, стъпил върху леден блок) на мястото й. Представи си как Ани опипва чантичката си. Всеки момент очакваще Давид да я попита какво крие там. Тогава ще започне престрелка.
— Та какво говорехте? — попита Давид.
— Предложих му бутилка студена „Пепси“, защото беше много горещо. Младежът ми благодари — беше извънредно учтив. Защо са го оставили да патрулира сам?
— Изпи ли я тук — продължи да разпитва Давид, все едно, че не бе чул въпроса й. Гласът му прозвуча съвсем близо, навярно беше прекосил гостната. Пол не трябваше да затваря очи, за да си представи как той стои до вратата и оглежда коридора, който водеше към затворената врата на спалнята. Седеше вдървен, пулсът му биеше в измършавялата му шия.
— Не — спокойно отвърна Ани. — Взе я със себе си, защото бил много зает.
— Какво има там? — попита Голиат. Тежките му стъпки изтрополиха върху дъските на коридора.
— Баня и допълнителна стая, където спя, когато е много горещо. Ако искате проверете, но ви уверявам, че не съм завързала колегата ви за леглото.
— Сигурен съм, че не сте — отвърна Давид. За огромно учудване на Пол, стъпките им се отдалечиха по посока на кухнята. — Стори ли ви се развълнуван, докато беше при вас?
— Не. Просто обезсърчен, явно умираше от жега.
Пол с облекчение си пое дъх.
— Усетихте ли дали мисълта му е заета с нещо друго?
— Не.
— Спомена ли къде отива?
Полицаите положително не го забелязаха, но опитното ухо на Пол долови моментно колебание в гласа й, сякаш Ани се питаше дали не й готвят някаква клопка. Поколеба се за миг и отвърна, че тръгнал на запад.
— Благодаря ви, госпожо. Може би ще се наложи да ви посетим повторно.
— Заповядайте. Напоследък нямам много гости.
— Имате ли нещо против да надникнем в обора? — внезапно попита Голиат.
— Не, но не забравяйте да поздравите, когато влезете.
— Кого да поздравим?
— Ами Мизъри, моето прасе — отговори Ани.
31
Тя стоеше на вратата и го гледаше втренчено. Пол почувства, че лицето му гори и се изчервява. Полицаите си бяха отишли преди петнайсет минути.
— Какво ме зяпаш?
— Защо не извика?
Преди да се качат в колата, ченгетата бяха докоснали шапките си за поздрав, но не се усмихнаха. Дори от неудобното си място за наблюдение Пол забеляза, че я гледаха подозрително. Явно знаеха с кого си имат работа.
— Е, защо не извика. Щяха да връхлетят върху мене като лавина.
— Не съм съвсем сигурен.
— Все пак защо не го направи?
— Ани, защо не предположиш, че грешиш, когато непрекъснато очакваш да се случи нещо лошо?
— Не се опитвай да хитрееш — изръмжа тя. Пол забеляза, че беше объркана въпреки привидното си спокойствие. Мълчанието му не отговаряше на представата й за света като арена, на която се разиграваше битката между Честната Ани и отбора на Пикльовците.
— Не хитрея — просто изпълних обещанието си. Искам спокойно да довърша книгата. Искам да я довърша за теб.
Тя го изгледа подозрително, Пол усети, че иска да му повярва… че му вярва. Имаше право, защото за пръв път той казваше истината.
— В такъв случай работи. Сигурно забеляза как ме гледаха.
32
През следващите два дни животът им продължи по старому. Случката с младия полицай сякаш беше забравена. Пол пишеше почти непрекъснато. Беше се отказал напълно от машината. Ани безмълвно я постави на полицата над камината под снимката на Триумфалната арка. За два дни Пол успя да изпише три бележника. Оставаше му само един, когато го изпишеше, трябваше да продължи върху листове за стенография. Ани неуморно подостряше моливите му, докато той седеше приведен до прозореца, опитваше се да почеше липсващия си крак и се взираше през процепа в хартията. Той отново се бе разширил и книгата напредваше стремително като ракета. Пред очите му се нижеха сцени: три групи преследваха Мизъри из кривуличещите проходи зад челото на богинята — двете искаха да я убият, а третата, състояща се от Ян, Джофри и Езекия — да я спасят. Някъде в низините гореше селцето на бурките и оцелелите се стичаха към единствения изход — лявото ухо на идола — за да убият всеки, успял да се промъкне жив.
На третия ден след посещението на Давид и Голиат се случи нещо, което го изтръгна от хипнотичния му транс, но не попречи на работата му.
На алеята се появи „Форд“-комби, натъпкан с видеоапаратура.
— Божичко, какво пък е това? — помисли си Пол със смесено чувство на учудване и ужас.
Колата още не бе спряла, когато задната врата се отвори и навън изскочи небрежно облечен човек. В едната си ръка държеше нещо подобно на пистолет и Пол си помисли, че е пушка със сълзотворен газ. Когато непознатият постави уреда на рамото си и се понесе към къщата, писателят разбра, че носи мини- камера. Операторът беше последван от симпатична млада жена, която оправи с ръка прическата си и огледа грима си в страничното огледало на колата.
През последните години светът бе забравил Жената дракон, но сега отмъстително се нахвърляше върху нея.
Пол побърза да се отдалечи от прозореца.
„Е, ако искаш да разбереш всичко, гледай новините в шест часа“ — помисли си той и затисна устата си с ръце, за да заглуши смеха си.
Задната врата се отвори и Ани изкрещя:
— Изчезвайте оттук!
Пол дочу отдалеч гласа на жената:
