бяха твърде слаби и залитна един два пъти. След това стигна до вратата и я отвори… там, на ярката светлина на всекидневната стоеше дебел човек с лилаво лице всред компанията на множество красиви дами.
— Горя! Зле ми е!
Негово Величество звънна на портиера.
— И няма грам вода! Жаден съм! Дайте ми чашка вода!
Някой, облечен в черно и бяло… беше много трудно да различи кой точно… го качи на ръба на масата и напипа китката и челото му. Водата дойде. Пи дълго… Зъбите му тракаха на ръба на чашата. После изглежда всички си тръгнаха, всички, освен високият мъж в черно и бяло, който го отнесе до леглото. Майка му и баща му дойдоха. Тогава в бедната му душа се зароди отново греха от притежанието на короната.
— Аз съм крадец! Искам да кажа на Мис Бейдъмс! Къде е тя?
Мис Бейдъмс се появи, надвеси се над него.
— Аз съм крадец! Крадец, като онези в затвора! Но сега ще ви разкажа! Аз откраднах короната, която мъжът остави в хола. Разкъсах хартията, отворих малката кутийка и там беше короната, светеше толкова хубаво, взех я, за да си играя с нея и ме беше страх! Тя е в шкафа, на дъното. Никой никога не пита за нея, но аз се страхувах! Ох, вървете и вземете глупавата кутийка!
Мис Бейдъмс се присегна до най-високата полица на шкафа и свали кутията с най-съкровените притежания на Негово Величество. Под оловните войничета, под слой прах и множество топчета, блестеше диамантената звезда, завита наполовина в скъсана хартия, на която пишеше няколко думи.
Някой изкрещя на края на леглото и мъжът докосна челото на Негово Величество. Той сграбчи кутията и разпръсна съдържанието и на леглото.
— Това е царската корона! — каза той, дишайки тежко, сега най-сетне можеше да си почине, след като показа съкровището на всички.
— То е за теб! — каза гласът на края на леглото. — Прочети бележката. Сега не е време да вземаме каквото и да било.
Бележката беше кратка, дори повече от необходимото и подписана само с инициали. Пишеше: „Ако сложиш това утре вечер, ще знам какво да очаквам!“ Датата беше от преди три седмици.
Настъпи дълбока тишина, която наруши дълбокият глас: „И ти го направи по-бързо от очакваното! Мисля, че сме квит, сега, нали? Ох, не може ли да изхвърлим всичките тези глупости? Скъпа ли е, мили?“
— Целуни ме, моля те! Нали не си ми много сърдита… вече? — каза Негово Величество.
Треската изчезна и той заспа.
Събуди се в нов свят, заобиколен от баща си, от майка си, от Мис Бейдъмс. Имаше толкова много любов по света и нито грам мъка и страх и беше глезен повече отколкото се полага и на няколко малки момченца. Той беше прекалено малък, за да морализаторствува на тема непостоянството на човешката природа или да се впечатлява прекалено много от преимуществата на едно провинение, на греха. Защото едва след като открадна короната, получи Любовта и правото да си играе с коша под масата.
Изтича да поиграе с Патси и жената на Посланика реши да му подари пак една целувка.
— Не! Не там! — каза той с открита безочливост, сочейки устните си. — Това е мястото на Мама. Тук ме целува тя!
— Ох! — каза тя! И после си помисли „Ами, предполагам, че трябва да се радвам на това. Децата са егоистични малки дребосъчета. А аз си имам Патси!“
Информация за текста
© 2007 Мирена Пламенова, превод от английски
Rudyard Kipling
His Majesty the King,
Източник: Преводачът
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4419]
Последна редакция: 2007-12-03 08:00:00
