Там всички плоскости са разместени, линиите са накъсани, дисониращи петна, красота. Обичам и Полок с пръските му по цялото платно. Той също загинал под кола, като моя мексиканец. Пикасо е вече много академичен, прилича на Джото или на Чимабуе. А наскоро изпитвах огромна наслада, когато слушах фрагменти от опера на Меноти, особено на онова място, където жена-медиум души глухоням, там има такива немислими септакорди, тремоло и фиоритури, че тръпки те побиват, та едва ли не извих главата на кученцето си Хиндемит и Стравински ми се струват сега съвсем блудкави, като някакъв Вивалди или Чимароза…
Докторът прокара ръка по гърба на пациентката:
— Цялата работа е там, че ние, живеещите в условията на цивилизацията, трябва непрекъснато да потискаме истинските си желания и страсти, да ги затваряме в клетка, наричана сфера на подсъзнателното. И там те се обединяват с демоните — инстинктите на разрушението и сексуалността. Задушаването на тези демони, бушуващи в дълбините на нашата психика, се отразява пагубно върху цялата ни нервна система. Оттук и нашата потиснатост, мъчителна неудовлетвореност, невроза и други недъзи, които тормозят цивилизованото човечество. Така че това, което става с вас, е напълно естествено. То е закономерно и нормално.
Стела се засмя тихо.
— Значи, няма от какво да се страхувам? Мога да продължавам да убивам на сън?
— Можете. Трябва да сублимирате, тоест да преобразувате вроденото влечение, което бушува в дълбините на вашата психика и иска да изскочи навън. Тази сублимация става у вас под формата на сънища…
Стела сложи крака на кушетката и взе да оправя косата си.
— Но сублимацията вече не ме задоволява. Сънищата само разпалват апетита на моите демони. Сънищата са като дим, а с дим трудно се насищаш.
— Правилно, моя умнице. Затова трябва да се отърсите от потиснатостта, угнетеността, иначе ще стигнете до опасно положение…
— Какво? Ще почна да правя същото не на сън, а наяве?
— Не, инстинктът за самосъхранение няма да ви позволи това. И ще се наложи да сдържате с всички сили рушителната енергия, и в края на краищата тя ще се стовари върху вас. Това е най-страшното.
— Ще се убия ли?
— Да. Но това трябва да се избягва, и аз ще ви помогна.
— Някой ми разправяше, че едни малки животинчета — май леминги — се хвърлят в морето на огромни тълпи, с десетки хиляди. Завършват със самоубийство. И скорпионите също. Те сами се жилят и умират — Стела се усмихна. — Затова не им трябват психотерапевти.
— Ние помагаме на човечеството според силите си — каза Мурхед.
Стела помириса облегалото на кушетката.
— Това не е моят парфюм. Сигурно е на тази крива хиена… Гленда Гру. Впрочем аз веднъж я убивах на сън, смазах я… като оня мексиканец.
Мурхед я погледна вторачено в очите и рече:
— Кажете ми. Стела, като на лекар, като на свой изповедник… не бойте се, няма да злоупотребя. Ние пазим свято професионалната тайна.
— Колко пъти съм изменяла на Фред ли?
— Не. Оня мексиканец лежал на пътя, а имало негова кръв на тротоара, при телефонната будка. Къде го блъснахте?
Стела запали цигара и изпусна дим нагоре.
— Искаше да прекоси, сигнализирах му, тогава той отскочи назад… а аз, вместо да ударя спирачка, завъртях остро кормилото и се озовах на тротоара, а мексиканецът изведнъж падна, и ме обзе такава злоба, че подкарах машината по-нататък, и той завика. И едва тогава се опомних… Слязох от колата и го отместих на пътя… вече му беше все едно къде ще лежи.
Мурхед щракна запалката на масата и като духна, угаси я.
— Така и предполагах. Говорихте ли за това на мъжа си?
Тя повдигна рамене.
— Не, та той не е лекар.
— Никому никога ни дума. — Той направи пауза и заговори високо: — Моят лечебен метод ще се състои в това, че ще дам отдушник на демоните, които ви гризат отвътре. Трябва да ги пускате, тоест да си правите психическо разтоварване, но така, че да се запазите. Ако цивилизованото човечество не си правеше такива разтоварвания, отдавна да беше престанало да съществува, щеше да се самоубие, както постъпват лемингите. Само защото човечеството от време на време дава отдушник на натрупалите се у него стремежи към рушене и убийства, то продължава да съществува. Ето защо историята на човечеството е низ от кръвопролития, жестокости, войни, престъпления, бунтове, погроми, масови екзекуции — всичко това е психическо разтоварване. И аз ще ви лекувам почти така, както се лекува човечеството — ще правя профилактика на взривовете на рушителните влечения, ще ги отклонявам, сублимирам…
— И ще ми олекне?
— Ако урегулираме вътрешнопсихкческия конфликт, възникнал У вас поради задържащото влияние на средата, морала и законите, и намерим разумен отдушник на агресивната енергия, тогава у вас ще настъпи разтоварване, удовлетворение, умиротворяване.
Стела поклати глава.
— Нещастните жени на цивилизования свят. А у нецивилизованите сигурно няма такива… вътрешнопсихически конфликти?
— Не, и у тях ги има Констатирани са случаи на масови пристъпи на истерия и ярост у жените от някои примитивни народности. У айносите тези изблици на истерия се наричат иму, у филипинците — маримари, а у бирманците — яуандачин.
— А у нас това се нарича…
— Невроза на натрапчивите състояния.
Стела се облече и като извади от чантата си чекова книжка и автоматична писалка, попълни чек — хонорар за визитата. Мурхед небрежно пъхна чека в джоба на жилетката си.
От този ден нататък той започна да прилага така наречена ускорена профилактика на неврозата — да дресира демоните на Стела. Посъветва я да си купи пушка със сгъстен въздух и да стреля по врани, гълъби, врабци и други птици. После да излиза от града и да гърми по котки и кучета. И да съчетава тези действия с активен спорт, свързан с риск — да играе голф с големи парични залози и да прави нощни автомобилни разходки с голяма скорост — не по-малко от седемдесет мили в час. Специално за тези разходки Стела си купи две коли — „крайслер“-баракуда и спортен „олдсмобил“. Скоро премаза двата исландски дога на вдовицата на полковник Хейтс и рани раздавача, наложи се да плати големи глоби.
Но сънищата, предизвиквани от демоните, продължаваха. Сега след събуждане Стела често получаваше изблици на гняв, като филипинските маримари — успокояваше се едва след като видеше сметката на няколко порцеланови сервиза или обстрелваше с пушка папагалите и златните рибки.
Една нощ мъжът на Стела се обади по телефона на Мурхед да му съобщи, че когато се събудил, видял в своята спалня жена си, която стояла до леглото му откъм главата с кухненски нож. Обезоръжил я и я накарал да изпие голяма доза приспивателно. Какво да прави?
Мурхед го успокои. Ако действително е искала да си послужи с ножа, щяла да направи това веднага, а не да стои до леглото. Инстинктът за самосъхранение я сковава. Но трябва вечер да заключва всички чекмеджета, в които има режещи и мушкащи предмети, и да слага някъде на масата дървен нож. И като си ляга да спи, да заключва спалнята си.
След две седмици в кабинета на Мурхед в хотела дойде мъжът на Стела и каза, че сега тя има ново развлечение — да хвърля стрелички. Научила се да улучва точно целта. А през последните дни започнала да връзва кукли за креслата и да хвърля стрелички право в тях, целейки се в сърцето.
— А как се чувствува след това? — попита докторът. — Има ли пристъпи на ярост?
— Откакто почна да хвърля стрелички, пристъпите престанаха. Сънищата продължават, но станаха по- редки.
— Отлично — каза Мурхед — Лечението ми помага. Нека си хвърля стрелички и се разтоварва. Ще