измисля и друго. Нещо като масаж в гореща вода по ацтекски.
Една вечер след няколко дни Стела се обади по телефона в дома на Мурхед.
— Утре отлитам за Лас Вегас за една седмица, ще поиграя на рулетка. Искам да ви видя. Нали никого не чакате?
— Не, съвсем сам съм.
— А прислугата?
— Вече я освободих.
— Ей сега ще дойда.
След двайсет минути Стела пристигна. Извади от пътната си чанта малка бутилка испанско бренди и я сложи на масичката до кушетката, а самата тя седна на килима. Мурхед се разположи в креслото.
— Хайде да сръбнем. Премръзнала съм.
Пресушиха цялата бутилка. Тя потръпна.
— У вас е студено.
Той се приближи до термостата и премести стрелката на 75, под пода забръмча моторче. Тя стана от килима и като пристъпи към прозорците, дръпна пердетата.
— Говорил ли ви е Фред за стреличките?
— Да. Аз одобрих това. Олеква ли ви?
Тя кимна с глава.
— Искам да ви покажа как върша това. Ще ги предписвате и на други. Дайте ми моливи, те ще заместват стреличките.
Мурхед донесе от кабинета си неподострени моливи. Тя извади от чантата си няколко кълбета телефонна жица.
— Вие ще ми бъдете кукла. Ще ви вържа за креслото и ще хвърлям стрелички, тоест моливи. Ще ги хвърлям съвсем лекичко, да не ви боли. Ще видите как става, не бойте се.
Той се засмя и като налапа пура, запали.
— Не се страхувам. Вие сте моята любима пациентка.
Тя извади пурата от устата му, целуна го по устните, после му върза ръцете и краката и го привърза за креслото. Направи това много старателно. И провери здраво ли е завързан.
— Също като във филм на Хичкок — каза Мурхед.
Телефонът иззвъня. Тя трепна, погледна към прозореца, после вдигна слушалката и пак я сложи на вилките.
— По-бързо започвайте — помоли Мурхед. — Много сте ме стегнали, крайниците ми скоро ще почнат да изтръпват.
— Потрайте минутка, драги.
Тя взе един стол, сложи го срещу Мурхед и седна.
— Моливите са ей там, зад бутилката.
— Ох, едва не забравих. — Тя порови в чантата си, извади тебешир и нарисува кръгче върху малкото джобче от лявата страна на сакото му.
— Много близо сте седнали — каза той. — Ще ви бъде неудобно да хвърляте.
— Не се безпокойте. — Ъгълчето на устата й трепна. — Слушайте ме внимателно, Бен. Миналата седмица ходих при доктор Нюджънт, той също е психотерапевт, дошъл е отскоро тук от…
— Знам — прекъсна я Мурхед. — Патентован мошеник.
— Ако се съди по всичко, много е умен. И с приятна външност. Той ми заяви, че развлеченията с пушка със сгъстен въздух и стрелички и всичко друго са палиативни мерки. И че цялото ваше лечение е чисто шарлатанство. Казах му, че за всяка визита ми вземате по стотарка. Дори когато ми правите масаж, не спадате от сумата, макар че той доставя удоволствие повече на вас. Доктор Нюджънт ми даде да разбера, че трябва да направя истинско психическо разтоварване, само то ще ме спаси. Иначе сънищата ще ме доведат до гибел. И реших…
— Да се прехвърлите при Нюджънт?
— Не само това. Реших да го направя наистина.
Тя извади от чантата си пистолет. Мурхед се задърпа в креслото.
— Вие сте побъркана! — извика той. — Не бива да се шегувате.
Стела поклати глава.
— Аз не се шегувам.
— Пълен ли е пистолетът?
— Разбира се. — Тя погледна вратата към кабинета. — Къде ви е тайната каса, зад коя етажерка?
— В библиотечката до прозореца, зад Пруст на втората етажерка — изрече той бързо. — А ключът е на третата етажерка отляво, зад Цвайг.
— Ще взема само парите, които ви платих без полза.
— Вземете колкото искате, ще ви трябват в Лас Вегас.
— После ще ги взема. — Тя тръсна глава. — Жал ми е за вас, Бен, но какво да правя. Трябва да се освободя от демоните, иначе наистина ще се побъркам или ще посегна на живота си…
— Ще ви дам всички пари и чековата си книжка — изхриптя той, — вземете всичко.
— Не ми трябват вашите пари, и с моите не зная какво да правя. — Тя въздъхна късо. — Много ми е жал, че стана така, но няма как. Пък и неволно се изпуснах пред вас за мексиканеца…
— Никога никому няма да кажа, кълна се в паметта на майка си…
Тя вдигна пистолета и свали предпазителя. Докторът се замята на креслото.
— Моля ви, не мърдайте — каза Стела, — иначе няма да улуча кръгчето и напразно ще се мъчите. Защото за пръв път стрелям в жив човек.
Тя сложи пръст на спусъка и замижа с дясното око.
Информация за текста
© Роман Ким
© 1980 Борис Миндов, превод от руски
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Заплетената следа. Криминални новели
Издателство „Отечество“, София, 1981
Второ издание
Съставител: Борис Миндов
Художник: Лиляна Ангелова
Редактор: Огняна Иванова
Художествен редактор: Светлана Йосифова
Технически редактор: Петър Балавесов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13741]
Последна редакция: 2009-10-08 22:40:00
