— Капитанът каза, че ветровете били благоприятни. Би трябвало пътуването да мине без усложнения.
— В случай че не ни спипа някой митнически кораб. Но след всички премеждия, през които вече минах, едно морско сражение може да не ми се стори чак толкова страшно.
— Капитанът е превъзходен моряк. Съмнявам се дали изобщо ще зърнеш кораб на хоризонта.
— Той, както гледам, много бърза да се махне оттук. Не би трябвало да го задържам излишно.
— Катрин… — От сподавения му глас я полазиха тръпки по гърба, но тя не го погледна. Той не биваше да види, че очите й са пълни със сълзи. Искаше да прояви поне малко гордост!
Той сложи в ръката й запечатан свитък с документи.
— Обещаните документи… Остава ти да решиш дали да се върнеш като съпруга или като вдовица. Тъй или иначе, можеш да разполагаш по своя воля с имуществото на Рифър Монтгомъри. Олуин има копия от всички документи и ще ги прати в Лондон.
— Вече ти казах, че не искам парите ти.
— Тогава ги запази за мен. Както и това тук… — Алекс й сложи нещо хладно на пръста. Беше пръстен, огромен аметист, обрамчен от проблясващи диаманти.
— Беше на съпругата на сър Евънс, а преди това на нейната майка и баба. Даде ми го като подарък за бъдещата ми жена. Почти го бях забравил, но Мойра ми напомни.
— Редно е било пръстенът на остане в Акнакери — прошепна тя.
— Ще остане там, където е сега.
Още малко и мъката в гърдите й щеше да задуши Катрин. Без дума повече тя тръгна към чакащата я лодка. Диърдри вече се беше настанила в нея, както винаги притиснала към себе си куфара на своята господарка.
Стиснала зъби, Катрин се въоръжи срещу последните минути на сбогуването. Олуин Маккейл и Стрюън Максорли стояха с мрачни лица, а Алекс… тя все още не се решаваше да погледне в черните му очи.
— Съжалявам, че ви причиних толкова неприятности и високо ценя всичко, което направихте за мен. Не мога да кажа, че желая успех
Тя облиза устни и хвърли последен поглед на скалистия морски бряг. Нямаше месец, откакто напусна Дерби, но се чувстваше узряла с години. Пейзажи се бяха запечатали незаличимо в паметта й. Светила ли е над Роузууд Хол луната някога толкова ярко, колкото над зъберите на крепостта Акнакери? Беше ли мъглата толкова тайнствена, тревата толкова зелена, мъхът толкова гъсто обрасъл с папрат? Да, вярно, наложи й се да изживее в Шотландия най-ужасните дни в живота си, но беше намерила и щастие, и любов.
Капитанът се изкашля нетърпеливо и тя побърза да се качи в лодката. Аликзандър стоеше неподвижно и с вкаменено лице. Олуин го наблюдаваше потиснат, защото не можеше да стори нищо, за да смекчи болката на своя приятел.
— Ще се грижа добре за нея — обеща той тихо.
Камерън кимна, посегна под наметалото и извади тънко запечатано писмо.
— Дай го на Диърдри, когато стигнете в Блакпул и я помоли да го предаде на Деймиън. Кажи й, че съдържанието е от много личен характер — молба, която отправям към шурея си.
— Ще го направя. — Олуин скочи в лодката, чак когато греблата бяха вече спуснати във водата, помаха на Стрюън и извика:
— Да не започнете войната без мен!
Стрюън се засмя и също му махна.
— Охо, ти докато се върнеш, вече ще сме я спечелили.
Алекс не помръдна от мястото си, докато лодката не изчезна в черната сянка на „Кърлю“. Само за няколко минути там вдигнаха платната на двете големи мачти и те се издуха, жадни за въздух. Корабът се плъзна безшумно от тесния залив в открито море. Ако всичко мине добре, след два, най-късно след три дни, щеше да е в Блакпул.
— Ще дойда да те взема, Катрин — прошепна Алекс. Кълна ти се, че ще дойда да те взема, та ако ще адът да се изпречи помежду ни!
Вятърът подхвана клетвата му и я издигна високо в небето, докато Алекс се отдалечаваше бавно от брега. За щастие в този миг не знаеше, че ще минат много месеци, преди да се озове на пътя за Дерби, и то не като съпруг, който търси жена си, а като войник в армията на планинците, потеглили да извоюват трон за своя крал.
Информация за текста
© 1988 Марша Кенъм
Marsha Canham
The Pride of Lions, 1988
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Марша Кенъм. Сърце в опасност
ИК „Ирис“, 2000
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13912]
Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00
