- 1
Глупавият Келе
Чукотска приказка
Отишли десетина девойки да берат ягоди. Щом навлезли в гората, от гъсталака излязъл злият великан Келе. Видял той девойките и ги изловил всичките. Вързал ги за краката като яребици и ги окачил на едно дърво с главите надолу.
— Висете — рекъл той, — аз скоро ще се върна и ще ви изям до една.
И си отишъл. Девойките не знаели какво да правят — не можели да се отвържат.
По едно време се задала Кума Лиса.
— Кумичке! Кумичке! — развикали се те от дървото. — Отвържи ни!
Кума Лиса се приближила:
— Ай! Кой ви окачи на дървото?
— Великанът Келе.
Кума Лиса се покачила на дървото, отвързала девойките и се спуснала надолу.
— Трябва да надхитрим Келе — рекла тя, — защото, като се върне, ще се втурне по дирите ви и пак ще ви хване!
— Но как да го надхитрим? — запитали девойките.
— Съблечете по-скоро горните си дрехи!
Съблекли се.
— Свалете и обущата си!
Свалили и обущата си.
— Дайте и герданите си!
Дали и герданите.
— А сега — да ви няма!
Побягнали девойките. А Кума Лиса взела дрехите им, натъпкала ги с трева и листа, украсила ги с герданите, вързала долу обущата и направила на всяка дреха плитки от трева. Сетне ги обесила с главите надолу и побягнала. По едно време дошъл Келе.
— Ах — рекъл той, — сега ще ви изям! Всички ви ще изям!
Приближил се до дървото, сграбчил една от лъжливите девойки и хубаво си отворил устата. Захапал я, но в устата му се посипали листа и трева.
Зачудил се Келе:
— Брей! Какво е това?
Хванал друга девойка, хванал трета… От всичките падали листа и трева. Досетил се Келе, че девойките са избягали.
— Аха! — извикал той. — Развързали се! Но аз все пак ще ви настигна. Няма да ми избягате!
И се втурнал да ги гони.
А девойките дотърчали до реката, намерили плитко място и преминали на другия бряг. Седнали да си починат.
Дотърчал Келе до брега и погледнал реката.
— Ей! — извикал той. — Дълбока ли е реката?
— Уха! Дълбока е!
— А вие как я преминахте?
Ние пихме, пихме, всичката вода изпихме и тъй преминахме!
— А отде се е взела пак тая вода?
— Заваля дъжд и напълни реката.
— Тогава и аз ще я изпия!
Легнал Келе на брега и захванал да пие водата. Пие, пие… Пие, пие…
— Е, как е — запитал, — намаля ли?
— Намаля — отвърнали девойките. — Пий още!
Келе пак захванал да пие. Пие, пие… Пие, пие…
— Е, как е? — запитал повторно.
— Съвсем малко остана! По-скоро я допий!
Келе пак се заловил да пие. Пие, пие… Пие, пие… А реката — каквато си била, все такава си останала! Досетил се Келе, че девойките му се присмиват, и се разсърдил:
— Каквото и да стане, аз ще ви стигна и ще ви хвана!
Тръгнал Келе през реката. От изпитата вода натежал и едва се мъкнел.
— Ох, лошо! — казал. — Много вода изпих!
— Сега ние ще тичаме — рекли девойките, — а ти ни гони! Която хванеш, нея изяж!
Втурнали се девойките, втурнал се и Келе. Но не можал дълго да тича. Спънал се, паднал и се пукнал. Свършило се с людоеда Келе.
А девойките се върнали у дома си цели-целенички!
Информация за текста
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2565]
Последна редакция: 2007-04-29 13:48:50
- 1
