както вече споменах, беше заместник-секретар на Уилям Лаундс, Постоянния секретар на първия лорд- ковчежник, бе възложена задачата да ме разпита за напредъка в разследването. Поне така ми каза той в началото на разговора ни. Едва към края на срещата ни научих каква е истинската му цел.
Срещнахме се в кабинета на Чарлс в Уайтхол, докато Нютон беше пред Техни светлости, за да препоръча помилване за Томас Уайт, чиято екзекуция за фалшифициране на монети беше отлагана тринадесет пъти по предложение на Нютон в замяна на информация.
Брат ми и аз не се радвахме на сърдечни взаимоотношения, макар да му бях благодарен, че ми е намерил работа. Но да бъда проклет, ако заради това раболепнича пред него и му дадох ясно да го разбере почти веднага щом ме назначиха в Монетния двор. Ето защо Чарлс ме смяташе за възможна пречка за повишението си в Съвета, отговарящ за държавната хазна и ми говореше като на прислужник. Като се замисля обаче, той говореше по същия начин с повечето хора. Чарлс беше станал доста дебел, надут и важен и много приличаше на нашия баща.
— Как си със здравето? — грубо попита той. — Доктор Нютон ми каза, че си бил болен и са се грижели за теб.
— Вече оздравях.
— Щях да дойда да те видя, но ме задържаха по работа.
— Добре съм, както виждаш.
— Хубаво. Тогава, моля те, кажи ми какво става в Тауър? Едно убийство ли е било извършено или две? Милорд Лукас твърди, че е само едно и няма нищо общо с Артилерията.
— Убийствата са три — отвърнах аз, изпитвайки удоволствие от смайването, което изкриви лицето на брат ми.
— Три? Мили боже! — промълви Чарлс. — Ще разберем ли скоро кой е извършил тези престъпления? Или трябва да чакаме доктор Нютон да благоволи да хвърли светлина по този въпрос? Вероятно иска да запази тези неща за себе си, така както дълго мълча за теорията си за устройството на света. Или може би умът му вече не е какъвто беше. В Кембридж се говори, че е поел длъжността само защото е изпаднал в умопомрачение.
— Необходим ли е ум, за да работиш в Кралската хазна? — предизвикателно попитах аз. — Не съм убеден. С ума на Нютон всичко е наред. И не ми е приятен намекът ти, че той нарочно мълчи по този въпрос.
— Това ли да кажа на Постоянния секретар?
— Не ме е грижа какво ще кажеш на Постоянния секретар.
— И това ли да му кажа?
— Теб ще преценяват по отговорите, а не мен.
— Но ти си ми длъжник заради работата.
— Непрекъснато ми го напомняш.
— Ако не бях аз, пред теб нямаше бъдеще.
— За мен ли го направи или заради себе си?
Чарлс въздъхна и погледна, през прозореца. Стъклата бяха облени от дъжда.
— Защо ли трябва да се грижа за брат си — измърмори той.
— Все още не си ми дал възможност да отговоря на въпросите ти. Ще ти кажа онова, което искаш да знаеш. Но не трябва да говориш лоши неща за човека, когото изключително много уважавам. Така както аз говоря само хубави неща за господин Лаундс или милорд Монтагю.
— Халифакс — поправи ме Чарлс, припомняйки ми новата титла на Монтагю. — Милорд Монтагю сега е Халифакс.
— Не си придавай толкова голяма важност. Нито ми се обиждай, братко. Предложи ми вино и любезност и ще видиш как ще стана сладък като мед.
Чарлс донесе вино. Пийнах и сетне поговорихме.
— Има толкова много предположения, че не мога да реша кое да изкажа първо. Ако говорим в хронологичен ред, може би извършителите на убийствата са фалшификатори на монети, защото единият убит, Даниъл Мърсър, беше посочен от затворници в „Нюгейт“. Съществува банда убийци, които разполагат с хитър метод за фалшифициране на златни гвинеи, като използват сплав от мед и цинк и стрито на прах злато. Може би Мърсър е бил убит, за да му затворят устата и да не говори за участието си. Агентът Кенеди, когото изпратихме да следи Мърсър, също беше убит. В убийствата има и тайни окултни аспекти, които карат Нютон да мисли, че в извършването им е замесена и алхимия. Историята е необикновено странна, кървава и навяваща страх. Когато съм в Тауър, постоянно имам усещането, че ще ми се случи нещо лошо.
— Това не е необичайно — отбеляза брат ми, — поне за Тауър.
Кимнах търпеливо и реших да се измъкна от кабинета му, преди да сме се скарали.
— Има и разговори за рицари тамплиери и скрито съкровище, което би дало почти на всеки мотив да извърши убийство. Мнозина търсят съкровището. Баркстед, Пийп…
— Самуел Пийп?
Кимнах.
— Проклети тори! — промърмори Чарлс.
— Фламстийд и един Господ знае кой още.
— Разбирам.
— Освен това в Тауър има френски хугеноти.
— Не само в Тауър. Цялата страна гъмжи от французи.
— Те са много потайни и предизвикват подозрения у Нютон.
— Има ли французин, който да не предизвиква подозрения? — попита брат ми. — Сами са си виновни. Мислят, че ги мразим, защото сме исторически противници. Но истината е, че ги мразим заради проклетата им наглост и важния вид, който си придават. За мен няма значение дали са римокатолици, протестанти, евреи или йезуити. Пожелавам на всички французи без изключение да горят в Ада. Е, кой е главният заподозрян?
— Нютон е учен. Не би съставил хипотеза, без да има убедителни доказателства. Безсмислено е да го принуждаваш да го прави. Много е усърден в разследването и макар че говори малко, внимателно преценява нещата.
— Радвам се да го чуя. Три убийства в най-добре охраняваната крепост в Британия. Скандално!
— Ако някой може да разкрие загадките, това е Нютон — заявих аз. — Когато съм до него, сякаш усещам как умът му вибрира. Но не се осмелявам да го разпитвам, защото лесно избухва и понякога се дразни от мнението ми.
— Тогава двамата с него имаме нещо общо, нали?
— Щом стигне до някакъв извод, имам чувството, че ще ми каже, защото ми има пълно доверие, но не и преди това. Omnis in tempore. Всичко с времето си, братко.
Чарлс взе паче перо и го задържа над листа хартия, колебаейки се какво да напише.
— Няма що, хубав доклад за господин Лаундс — каза той и после захвърли перото. — Не мога да измисля какво да напиша. Все едно да опиша проклетите „Математически принципи на натурфилософията“ на Нютон. Прегледах ги, но не разбрах абсолютно нищо. Изумително е как подобни умни писания може да те накарат да се почувстваш пълен глупак. Ти чел ли си ги?
— Опитах се.
— Не проумявам как е възможно една книга да предизвика такова вълнение, когато не мога да открия човек, който да я е прочел.
— В Европа има десетина души, които могат да кажат, че са я разбрали. Но те далеч превъзхождат простолюдието. И всички са единодушни, че това е най-важната книга, написана някога.
Чарлс, изглежда, се обиди, защото не проявяваше интерес към такива неща.
— Разбира се, че е много умен — измърмори той. — Мисля, че всички знаем това. Пише го в досието му в Държавната хазна. Но е странна птица. Всеотдайността му към задълженията му е известна и буди възхищение. Но мисля, че Нютон не се интересува от хвалби. Иска само да му казват, че има право, макар да го знае отлично. Този факт обаче го прави много неудобен кандидат за държавен служител. Твърде е независим.
— Вярно, че е странна птица — съгласих се аз. — Но лети толкова високо, че изчезва от погледа на
