това щеше да бъде напълно заслужено, защото бях осквернил госпожица Бартън в сърцето си. Реших никога повече да не правя така.
Сутринта Нютон разгледа с интерес кинжала на Морне и го излъска, докато му разказвах съкратена версия за снощните си приключения. Пропуснах факта, че се дуелирахме с шпаги. Обяснението ми как се бях преборил със сладострастието си изтръгна следния съвет от аскетичните му устни, защото се съмнявах, че е целувал нещо друго, освен челото на племенницата си или книга, която много е харесал.
— Сладострастието се разпалва, когато е потискано принудително — сериозно отбеляза той. — Най- добрият начин да си целомъдрен, е не да се бориш с нечистите помисли, а да ги отхвърляш и да занимаваш съзнанието си с други неща. Аз правя така. Онзи, който постоянно мисли за целомъдрие, мисли и за жени, и всяка битка с тези фантазии ще остави отпечатък в съзнанието му и ще направи така, че разсъжденията да се завръщат по-често. Но, моля ви, продължете с вашата история. Целият съм в слух.
— Това е горе-долу всичко — отвърнах аз. — Той избяга, докато бяхме пред къщата в Ламбет Маршиз, като изпусна кинжала.
— Не разказахте за дуела с шпаги — възрази Нютон. — Любопитен съм да чуя най-вече за схватката. Капитанът сериозно ли е ранен?
— Той ме нападна — смотолевих аз. — И бях длъжен да се отбранявам. Пронизах го леко в рамото. Смея да твърдя, че скоро ще се оправи. Но откъде знаете, господарю? Лорд Лукас ли ви е уведомил? Разчуло ли се е из Тауър? Оплака ли ви се вече Негова светлост?
— Сигурен съм, че капитан Морне няма да съобщи на лорд Лукас. Какво се е случило? Капитан от Артилерията е бил ранен от обикновен чиновник на Монетния двор? Доброто му име няма да понесе позора.
— Тогава как разбрахте, че сме се били? — не по-малко нетърпеливо попитах аз.
— Много лесно. Изчистили сте шпагата си. Чашката на дръжката й блести като потир за причастие, докато вчера беше потъмняла като калаен съд. Спомням си, че за последен път почистихте шпагата си, след като я извадихте, за да защитите госпожа Бернингам. Обзалагам се, че когато сте ранили капитана с шпагата си, той е извадил кинжала и се е опитал да ви прониже в гърдите.
— Последното се случи точно както казвате — признах аз. — Не знам защо ми хрумна да го скрия от вас. Вие, изглежда, знаете всичко, без да е необходимо да ви го казвам. Страхотен номер.
— Не е номер, а наблюдение. Satis est43.
— Бих искал да съм наблюдателен като вас.
— Това не е нищо особено, както често съм ви казвал. Но ще стане постепенно, с времето. Ако живеете толкова дълго. Мисля, че снощи ви е провървяло. От разказа и от написаното на кинжала е ясно, че капитан Морне и по всяка вероятност неколцина други са религиозни фанатици.
— Не виждам надписи на кинжала.
— Трябваше да излъскате него, вместо шпагата си — рече Нютон и ми върна кинжала, чието острие сега блестеше като огън в камина.
— „Помнете религията — прочетох аз. — Не забравяйте убийството на Едмънд Бери Годфри.“
— Това е камата на Годфри — обясни Нютон. — Много такива кинжали са били изковани след убийството на сър Едмънд Бери Годфри през 1678 година. — Той се вторачи изпитателно в лицето ми, търсейки знак, че името ми е познато. — Не може да не сте чували за него.
— Да, но тогава бях дете. Той беше съдията, убит от римокатолици по време на Паписткия заговор за убийството на крал Чарлс II, нали?
— Ненавиждам католицизма във всичките му аспекти. Тази религия е пълна с чудовищни езически суеверия, фалшиви чудеса и гнусни лъжи. Но няма по-безсрамна лъжа, извършена срещу безопасността на кралството, от Паписткия заговор. Тайтъс Оутс и Израел Тонг признаха, че йезуитски свещеници заговорничат да убият краля на конните надбягвания в Нюмаркет. Не се съмнявам, че йезуитите са заговорничели да направят всичко, за да възстановят католическата вяра в нашата страна. Но убийството на краля не е влизало в плановете им. Въпреки това обаче много католици бяха обесени, преди да стане ясно, че Оутс е подъл клетвопрестъпник. Той трябваше да бъде обесен, но законът не предвижда смъртно наказание за лъжесвидетелство. Оутс беше бит с камшик, прикован на позорния стълб и изпратен в затвора до края на живота си.
— Оутс ли е убил сър Едмънд Бери Годфри?
— Убийството му остана загадка. Някои мислят, че е бил убит от престъпник, когото като съдия е осъдил на затвор и му имал зъб. И ние сме потърпевши от подобни неща. Дори съм чувал, че Годфри е бил от „Зелените ленти“, които са искали да направят страната отново република, и е бил убит, когато ги е заплашил, че ще ги издаде. Но аз предпочитам друго, по-просто обяснение. Мисля, че Годфри се е самоубил, като се е удушил. Той е бил много меланхоличен човек и се е страхувал да не го разкрият и да го накажат като предател. Когато намерили трупа му, двамата му братя се уплашили от същото, както и да не се простят с парите му. Годфри беше богат човек, а държавата конфискува имуществото на самоубийците. Ето защо те посекли и обезобразили тялото му и обвинили римокатолиците. Едно е сигурно — никой няма да разбере истината. Мнозина обаче продължават да вярват, че Годфри е бил убит от католици. Мнението на капитан Морне е пределно ясно. Кинжал и поведението му в публичния дом показват, че омразата му към католиците не познава граници.
— Какво ще правим?
Нютон сбърчи чело и почеса с показалец дългия си нос. Изглеждаше изключително умен и проницателен в тази поза.
— Ще му върнем кинжала — тихо отвърна той. — И така ще го предизвикаме още повече. Това е елементарен въпрос на движение, подобно на много други неща. Някой ден ще ви го докажа. Ще взема молив и ще ви го напиша на лист хартия, за да разберете как е устроен светът. Всяко тяло остава в покой или продължава равномерното си праволинейно движение, ако не е принудено да промени състоянието си под въздействието на външни сили. Този принцип е верен както за планетите и кометите, така и за капитан Морне. Трябва обаче да бъдем подготвени. И бдителни. Защото на всяко действие има равно по сила противодействие.
— Но това не е ли великата ви теория, сър?
— Браво, Елис. Само че не е теория, а систематизирани факти като законите в Англия. Нещо повече, разполагам с математическо доказателство, което прави неизменяеми тези закони.
— Бих разбрал какво означават за света, ако можех.
— Тогава разберете само това — каза Нютон и пусна кинжала на пода. Острието се заби в дъските. — Падането на камата е същото като притеглянето на луната. Силата, която привлича кинжала, привлича и луната. Тя направлява и планетите, и всичко в небето. Защото небето е тук, на Земята. Това се нарича всемирно привличане или гравитация, драги мой.
Небето е тук, на Земята? Вероятно Земята е самото небе.
Отначало само обърнах гръб на Исус. И това се дължеше на Нютон, защото в Новия завет има малко неща, за които той не намираше изключения. Стария завет приемаше само отчасти. Притчите Соломонови бяха много важни за него. Както и книгата на Даниил. И на Иезекиил. Фактът обаче, че избираше книгите, които го устройваха, и отхвърляше другите, ми се струваше доста странен.
Дълго време мислех, че предпочитаните от него части от Светото писание са разклатили дървото на моя живот и са накарали ябълката на вероизповеданието ми да падне на земята, където е започнала да гние и да се разлага. Но това беше само част от историята. Заради Нютон задаването на въпроси се превърна в моя втора природа. Разбрах, че нашият дълг е да се запитаме дали нещата в религията са истина и ако е така, дали са хубави или лоши. Ако искаме да намерим Господ, трябва да прогоним невежеството от себе си, от света и от вселената.
Беше странно, но сребърните чаши, които господин Скруп даде на Нютон, за да ги пази за колежа в Кембридж, ме накараха да се усъмня в Петокнижието. Чашите разказваха историята на Нектанебус, последният местен фараон на Египет, който бил магьосник и направил копия на своите и вражеските войници и пуснал вторите в съд с вода, за да погоди такъв номер на враговете си, че да се удавят в река Нил. И това ме накара да се замисля, че разказът за Мойсей, който извел народа на Израел от Египет, и
