армията на фараона, която се удавила в Червено море, е заимстван от египтяните. Прозрението ме разтърси, защото ако Петокнижието не беше истина, тогава всичко последващо в Библията беше мит или легенда. Така постепенно започнах да мисля, че ако част от Библията може да бъде поставена под съмнение и е недостоверна, тогава защо това да не се отнася и до цялото писание.
Вероятно все още вярвах в Бог. Но науката на моя господар стана причина да отрека божествения му произход. Математиката на Нютон принизи космоса до поредица алгебрични изчисления, а проклетите му призми разкъсаха Божията дъга. Възможно ли беше Господ да остане на небето, което толкова старателно се наблюдаваше с телескоп и се описваше като прогресия от флуксии? Досущ сатанински геометър, Нютон проби мехура на Божието съществуване и после раздели божественото му царство с компас. Виждайки всички подобни загадки разбити, моите мисли се стовариха на земята от безплътното небе като горящ херувим и претърпяха пълен разгром. Какво падение! Каква промяна? Сякаш се бях мислил за ангел, но острите ножици на науката бяха отрязали крилата ми и установих, че съм гарван на моравата в Тауър, и горчиво оплаквам жестоката си съдба. Владения на скръбта и печалните сенки, които никога няма да бъдат обладани от мир и покой, и където няма надежда.
Капитан Морне беше в офицерските помещения в Артилерията и имаше превръзка на рамото. Господин Маркс го бръснеше. Там бяха и търговецът господин Уистън, подполковник Феъруел, капитан Потър и капитан Мартин. Въпреки снощните оргии, Морне беше в добро настроение, защото чухме гласа му, докато стояхме пред вратата. Щом влязохме обаче, той престана да разказва геройската история как е получил раната, изчерви се като домат и се вторачи в нас, сякаш бяхме призраци.
— Olim, hero, hodie, eras nescio cujus44 — с жестока усмивка отбеляза Нютон.
Господарят ми вероятно искаше да каже на капитана, че лъже как е бил ранен. Но все пак твърдението не беше пряко, защото това би провокирало твърде много капитана, дори да предизвика на дуел Нютон. Господарят ми не беше страхливец, но рядко бе държал шпага, да не говорим за пистолет, и нямаше намерение да бъде предизвикван. Аз обаче не страдах от подобни задръжки, макар че Нютон ме беше предупредил да говоря само когато ми даде знак.
— Какво искате да кажете? — попита Морне, като замънка неуверено, сякаш правеше самопризнания за държавна измяна.
— Нищо, капитане — отвърна Нютон. — Природата ме е проклела с обноски, които понякога приличат на наглост. Това е недостатък на интелекта, защото мисля, че природата е най-доволна от простотата и не се трогва от разточителни, излишни думи или мисли.
— На какво дължа удоволствието от вашето посещение, докторе? — Той взе кърпа от господин Маркс и внимателно избърса лицето си.
— Дойдохме да ви върнем кинжала — отговори Нютон.
Морне хвърли бегъл поглед на кинжала в ръката му, а после на мен и излъга най-безсрамно:
— Не притежавам такъв кинжал — заяви той. — Кой казва, че е мой?
— Може би не го познахте, защото го излъсках. Инак никой не би сбъркал подобно оръжие, защото има благороден надпис. Пише „Помнете религията. Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.“
— Амин — обади се капитан Мартин.
— Да, наистина, амин — съгласи се Морне. — Но въпреки всичко, кинжалът не е мой.
Нютон не престана да се усмихва.
— Щом казвате, капитане, тогава трябва да е истина, тъй като сте джентълмен. Не трябва обаче да отхвърляме доказателството на острото зрение на един човек заради безсъдържателните измислици на друг. — Нютон посочи мен. — Този скромен чиновник ви е видял да изпускате кинжала снощи, пред къща в Ламбет Маршиз.
— Не съм ходил в Ламбет Маршиз снощи.
Нютон видя, че се готвя да оспоря безочливата лъжа на Морне, хвана ръката ми и поклати глава толкова леко, че само аз забелязах.
— Единият от двама ви трябва да греши, господа.
— Грешката не е моя — заяви капитанът.
Нютон пусна ръката ми и аз реших, че най-сетне ми позволява да говоря.
— Не и моя — казах аз.
— Тогава единият от вас е лъжец и се преструва — рече Нютон.
— Донесете Библията — поисках аз, без да се замислям, че Светото писание вече няма стойност за мен. — Нека да се закълна. Кинжалът е негов.
— Внимавайте, сър — сериозно ме предупреди Нютон. — Ако кажете на капитан Морне, че е лъжец в очите и пред всичките тези офицери, тъй като е джентълмен, той ще настоява за удовлетворението да докаже неговата дума срещу вашата с оръжие.
— Твърдя го. Категорично. Капитан Морне е лъжец. Видях го да изпуска кинжала, който описахте.
Морне стана от стола. Устата му се отвори и затвори като човка на корморан.
— Ако не бях затруднен от раната си, нямаше да се поколебая да ви предизвикам на дуел, господин Елис.
— Може би господин Елис ще се откаже от привилегията си да избере оръжието — услужливо каза Нютон. — Мисля, че капитанът си служи с дясната ръка. В такъв случай той може да ви предизвика по- безопасно, така да се каже, ако го уверите, че ще изберете пистолети.
— Тогава го уверявам — рекох аз. — Ако иска удовлетворение от мен, той има думата ми, че ще избера да се дуелираме с пистолети.
Последва дълго мълчание. Очите на всички бяха приковани в капитан Морне, който преглътна шумно няколко пъти, пребледня и накрая измънка предизвикателство с по-малко заплашителност от беззъб дядка.
— Приемаме предизвикателството ви — каза Нютон. — Аз ще бъда секундант на господин Елис и ще чакаме указанията ви.
Той се поклони официално. Аз направих същото и после се сбогувахме със слисаните офицери.
Докато се връщахме в кабинета ни в Монетния двор, имах усещането, че съм замразена змиорка, и се подготвих за разправия с Нютон, защото се ядосах, че ме манипулира. Веднага щом останахме насаме, аз го упрекнах за неуместното му държане към мен.
— Мисля, че на човек трябва да му бъде позволено сам да започва кавги и да отправя предизвикателства — отбелязах аз.
— Той ви предизвика — поправи ме Нютон.
— Само защото вие го притиснахте в ъгъла.
— Ако бях оставил въпроса на вас, драги мой, нещата нямаше да стигнат толкова гладко до решителния момент.
— Гладко? Не е изминала и година, откакто дуел едва не ми отне свободата. Или сте забравили как станах ваш служител, докторе? Ами, ако го убия? Какво ще стане? Или ако той ме убие? Ако владее по-добре пистолета, отколкото шпагата? По дяволите, сър, мислех, че възнамерявате да го принудите да направи самопризнания?
— Няма да има дуел. Капитан Морне се страхува. Това е очевидно.
— Очевидното за вас е мъгла за мен — огорчено казах аз. — Във всичко съм ваше творение.
— Не творение — поправи ме Нютон. — Аз не създавам нищо, а само се опитвам да разширя границите на познанието. Както древните люде са вярвали в бога Пан и вълшебната му свирка, така и вие от време на време трябва да правите същото и да ми позволявате да свиря с вас. Моите пръсти може и да се движат по вас, но музиката е ваша, драги мой.
— Тогава не харесвам мелодията. По-лесно е да направляваш острие на шпага, отколкото куршум на пистолет. Ако стрелям по него, вероятно ще го убия. А вие, сър? Моят секундант. Помислихте ли за вашето положение? Законът забранява дуелите. Сър Уилям Ковънтри беше затворен в Тауър само защото предизвика на дуел Бъкингамския херцог. Да не говорим за вашата безопасност. Секундантите често се намесват и пострадват, въпреки че главните действащи лица не го желаят. Може да ви убият, сър. И тогава какво ще стане с госпожица Бартън?
