Не съм северноамерикански индианец, но съм се докоснал до Великия Дух по време на неповторими церемонии в индиански колиби и съм почувствал Великата Мистерия в богатите духовни учения на индианския народ. Танцувал съм свещени танци и съм попил мъдростта на свещения обръч и четирите пътя. Заради това съм станал по-добър и по-мъдър човек.
Онези от вас, които са жадни за духовни знания, да пият охотно. Бъчвите са пълни, ще се пръснат — трябва само да си налеете. Кой от нас, от тези, които копнеят за духовни истини, няма да се изпълни и за сто живота напред със завещаното ни от предците? А изворът пак ще си остане пълен. Такова е чудото на това наследство. Погледнете разнообразието и богатството, което нашата раса е произвела. Трябва да се гордеете, че прародителите ни са постигнали и произвели толкова много. Нещо за всички. Никой не трябва да си тръгва с празни ръце.
Какво искате? Задайте каквито си пожелаете въпроси за предците и ще получите отговори. Защото тези истини не се съдържат само в книгите и устните предания, но цялата истина живее за вечни времена в нашето съзнание, надарени сме с нея от самото ни раждане. Предците ще ви се явяват насън. Те ще идват сами или ще говорят със светия, пратеник и той ще се появява със символи. Не сте сами. Нито сега, нито когато и да било. Вътре в нас, цялата истина е жива и очаква да я открием. Така стоят нещата при всяко човешко същество. Трябва просто да се отворим за това. Нивата е готова за жътва. Предците ни добре са се грижили за нея. И къде трябва да отидем, за да пожънем това изобилие? Обърнете се навътре, към вас самите. Вътре. Винаги вътре в нас. Хайде, елате да се изпълним.
Да почитаме предците си, не означава да ги следваме сляпо. Защото те самите, великите от тях, не са го правили. Наистина, при подробно проучване, ще откриете, че всички те са отхвърляли духовните традиции на деня и дръзко са следвали своите собствени представи. Вслушвали са се във вътрешния си глас.
Христос не е бил християнин. Бил е бунтар. Ненавиждал е двуличието на църквата, това че е наблягала на догмата и сухите убеждения. Неговият път е водел далеч от църквата. С това не искам да кажа, че човек не трябва да е християнин. Ако този път има сърце и ви влече, то тогава следвайте го с цялото си същество. Но го направете по начин, какъвто никой не е виждал досега. Бъдете такъв християнин, какъвто Христос е бил и следвайте ученията и мъдростта на Светия Дух, който е вътре във вас. Или бъдете будист като Буда. Винаги се вглеждайте дълбоко в себе си. Вслушвайте се в сърцето си. Вслушвайте се във вътрешния си глас. Така няма да се отклоните, от пътя.
Да почитаме предците си означава най-вече ние самите да се превърнем в предци. Да приемем, че сега всичко е в наши ръце. Да осъзнаем, че факелът на съзнанието е предаден. Сега е в нас. Ние, които живеем на тази планета днес, сме новите пазители на истината и силата. И като такива трябва да следваме собствената си представа. Да се научим да пеем нашата си свещена песен. Песен, която никой друг не може да пее. А ако не успеем да открием нашата песен, да изразим нейната истина и да разкрием красотата й, то тогава тази песен ще бъде загубена завинаги и нашият род ще страда и ще бъде най-клет заради нашата немарливост и пренебрежение. Тъй като никой не може да изпее нашата песен, освен нас самите. Тя е дълбоко в сърцето ни. Само пробуденото сърце ще открие тайната си. Никой не знае дали песента ви ще бъде изпята. Дори самите вие.
Долавям гласовете на предците. Те казват, „Кажи на хората да ходят с гордо вдигнати глави и да пеят свещените си песни. Планетата трябва да бъде излекувана.“ А вие чувате ли тези призиви?
Достатъчно хора следват пътя на удоволствието и изгодата и това си е тяхно право, тъй като всички ние избираме пътя, който да следваме. И пътят това сме ние, и ние сме нашият път. Това е законът на човеците. Но къде измежду нас са пазителите на огъня? Пеещите свещените песни? Онези, чиито молитви и дела поддържат духа жив?
Нуждаем се от нови легиони от мъже и жени във всяко едно поколение, които да приемат това предизвикателство, в противен случай нишката ще се скъса. Земята ще се вкорави и ще забрави децата си. Вътрешният огън трябва да бъде поддържан.
Ще бъдеш ли ти пазител на огъня, ще пееш ли песни? Не е трудно — просто човек трябва да отвори сърцето си, останалото ще дойде от само себе си. Започнете като запалите огъня вътре във вас, така че да се превърнете в пламък на Великата Мистерия. Има дарове, които само вие можете да раздавате. Пътища, които само вие можете да извървите. А ако не пробудите тези дарове, ако не извървите тези пътища, тогава какво? Тогава човечеството ще бъде ограбено и крадецът ще сте вие.
Не бива да бягате от отговорността си. Смятате, че няма какво да предложите? Събудете се. Изпълзете от обзелата ви слабост. Ако огънят само на един човек е запален благодарение на вашия живот, вие сте постигнали нещо чудесно. Какво не бихте могли да постигнете, когато Светият дух работи чрез вас? Когато сте извисени. Когато свещените води ви напояват и ви дават сили. По-могъщи сте и по-великолепни, отколкото предполагате. Свещената ви песен ви очаква. Свещената ви песен е вашата цел в живота. Тя трябва да бъде открита. Трябва да я откриете, заради вас самите.
Пробудете се от дълбокия сън. Елате, вече крачим заедно. Факелът е в нашите ръце. Вече е предаден. Носим го в този миг. Той е в ръката ми, докато пиша. Той е в ръката ви, докато четете. Чувствате ли пламъка му? Не отричайте, че факелът е в ръцете ви. Може да кажете, „Не знам какво да правя с него“. Или „Не съм готов.“ Или „Твърде зает съм.“ Това е добре. Но не отричайте — сега факелът е в ръцете ви. Никога не го отричайте. Да го отричате означава, че сте мъртви за живота. Да го отричате, означава да лъжете. Не чакайте друг момент. Животът тече около нас и ние сме призвани да участваме по свят, свещен начин. Това са думи на нашите предци.
3. Влизане през първата врата
Нека ви разкажа за първата врата. Докато не минете през първата врата, няма да откриете царството, а ще бъдете заблуждавани от представите в собствения ви ум.
Ние хората живеем като в транс. Хипнотизирани сме от постоянния, несекващ поток от мисли вътре в нас. Желания, тревоги, страхове, съжаления, надежди, фантазии, всякакви мисли минават през главите ни. И постоянно настояват за нашето внимание. Завладяват ни. Всеки от нас възприема света не директно, а чрез тези образи. Те се превръщат в огледало, през което гледаме реалността. И точно в това е нашата заблуда. Живеем в този лабиринт от мисли. Живеем в пашкула на собственото ни сътворение.
И това е първото предизвикателство, с което тези, които вървят по пътя на човека, трябва да се сблъскат. Как да се измъкнем от пашкула? Как са се придвижим отвъд потока от мисли, към това, което ни очаква там?
Различните духовни традиции подхождат към този проблем различно. Будистът ще успокои ума чрез медитация. Квакерът използва метод, наречен „навлизане в покой“. Северноамериканският индианец ще разговаря и ще бие барабан или ще изпълни церемония и ще изтанцува свещен танц. Не е лесно да се открие първата врата при хаоса, създаван от мислите ни, независимо какъв метод използвате. Много хора са търсили дълго и упорито и не са открили нищо.
Сега ще ви споделя една тайна. Вместо да търсите вратата с помощта на ума си, освободете ума и се потопете в него. Мислете за съзнанието си като за езерце с вода и се потопете под повърхността му, сякаш сте камък, хвърлен във водата. Камъкът стига до дъното безпроблемно. Вие също. Да търсите, използвайки
