Тъмните реки на сърцето

— Министерството на отбраната.

— Японците не знаят, но американското Министерство на отбраната може да грабне мозъка на „Годзила“, когато поиска. Аз само използвам вратичките, които МО вече е инсталирало.

Спенсър си спомни нещо, което сутринта Ели бе казала в пустинята, когато той изрази изненада от възможността за сателитно наблюдение и го цитира:

— „Ще се изненадаш, ако разбереш какви неща има на небето. «Изненада» дори е меко казано.“

— И израелците имат такава система.

— Израелците!

— Да. Малък Израел. Но те ме тревожат най-малко от всички, които имат системата. Китайците. Само се замисли. Може би французите. Един Господ знае кой още я има.

Пикапът наближи края на къщата.

В страничното стъкло зад Ели зейна малка кръгла дупка и Спенсър усети как куршумът се заби в гърба на седалката му. Скоростта на куршума беше толкова висока, че стъклото леко се огъна, но не се счупи. Слава Богу, Роки енергично започна да лае, вместо да квичи от болка.

— Тъпи копелета — каза Ели и отново натисна „ENTER“.

От тъмното небе се спусна ярък лъч от синьо-бяла светлина, който светкавично превърна в пара ядро с диаметър два метра от двуетажната къща във викториански стил. Останалата част на сградата експлодира. Пламъци озариха нощта. Ако в рухващата къща имаше оцелели, те трябваше да се измъкват бързо, без да се притесняват да взимат оръжията и отново да се прицелват в шевролета.

Ели се поколеба.

— Не мога да рискувам да улучат сателитната чиния зад нас. Стане ли това, здравата ще загазим.

— А руснаците имат ли такова нещо?

— Това и още по-странни неща.

— По-странни неща?

— Затова всички други отчаяно искат да се сдобият със свой вариант на „Годзила“. Жириновски. Чувал ли си за него?

— Руски политик.

Ели отново наведе глава над клавиатурата, написа нови инструкции и каза:

— Жириновски и хората, свързани с него, са старомодни комунисти, които искат да управляват света. Само че този път те наистина са готови да го взривят, ако не постигнат целта си. Няма да има повече достойни поражения. И дори ако някой прояви достатъчно разум и изтреби фракцията на Жириновски, винаги и навсякъде има друг властолюбив фанатик, който се нарича политик.

На четирийсет метра вдясно от тях изскочи форд, който се криеше в горичката, спря напреки на алеята и препречи пътя им.

Спенсър удари спирачки.

Шофьорът на форда остана зад волана, но от задните врати излязоха двама мъже със свръхмощни пушки, заеха позиция за стрелба и насочиха оръжията.

— Залегни! — извика Спенсър и наведе главата на Ели под нивото на стъклото.

— Няма да го направят — недоверчиво каза тя.

— Ще го направят.

— Блокираха ли пътя?

— Двама снайперисти и един форд.

— Не внимаваха ли в час?

— Стой долу, Роки.

Кучето отново се изправи, сложи лапи на предната седалка и развълнувано започна да клати глава.

— Долу, Роки! — извика Спенсър.

Кучето изскимтя, сякаш бяха засегнали чувствата му, но слезе на пода.

— На какво разстояние се намират? — попита Ели.

Спенсър рискува, надигна се за миг и погледна навън. В същия момент един куршум рикошира в рамката на прозореца, без да разбие стъклото.

— На около четирийсет метра.

Тя написа нещо и на екрана, вдясно от алеята за коли, се появи жълта линия. Беше дълга дванайсет метра и се извиваше към форда, но прекъсваше на метър-два от края на алеята.

— Не искам да изгори алеята за коли — каза Ели. — Гумите ще се разтопят, ако се опитаме да минем по нажежената земя.

— Може ли аз да натисна „ENTER“-а?

— Моля, заповядай.

Спенсър натисна клавиша, надигна се и присви очи, когато дъхът на „Годзила“ отново се спусна от небето. Земята се разтресе и от недрата й се надигна апокалиптичен грохот, сякаш планетата се разпадаше. Нощният въздух започна да вибрира оглушително и безпощадният лъч блесна по маршрута, очертан от Ели.

Преди „Годзила“ да превърне земята до половината на онези дванайсет метра в нажежена до бяло магма, двамата снайперисти пуснаха оръжията и се хвърлиха към превозното средство зад тях. Увиснаха на вратите на форда, а шофьорът подкара по замръзналото поле. Колата прегази оградата от бели дъски, прекоси ливадата и мина покрай първата конюшня. Когато лъчът на „Годзила“ угасна малко преди да стигне до алеята за коли и нощта отново стана тъмна и тиха, фордът продължаваше да се движи бързо в мрака, сякаш шофьорът възнамеряваше да кара, докато свърши бензинът.

Спенсър пое по селския път. Спря и погледна наляво и надясно. Нямаше други коли. Той зави надясно, към Денвър.

В продължение на няколко километра никой не каза нищо.

Роки пак се изправи, сложи лапи на предната седалка и се вторачи в пътя. Спенсър го познаваше от две години и знаеше, че кучето не обича да се обръща назад.

Ели притисна ръка до раната си. Спенсър се надяваше, че хората, които тя познаваше в Денвър, ще й окажат медицинска помощ. Лекарствата и медикаментите, поръчани по компютъра от различни фармацевтични компании, бяха останали в рейнджроувъра.

— По-добре да спрем в Копър Маунтин и да намерим друга кола. Хората от агенцията познават този шевролет.

— Добре.

Тя угаси компютъра и го изключи.

Планините бяха тъмни от вечнозелените растения и светлееха там, където имаше сняг.

Луната се намираше зад пикапа, а нощното небе пред тях бе осеяно с ярки звезди.

15.

Ив Жаме мразеше Вашингтон, окръг Колумбия, през зимата. Всъщност тя мразеше Вашингтон през всички сезони. Вярно, за кратък период градът беше приятен — когато разцъфтяваха черешите, но през остатъка от годината беше противен. Влажен, пренаселен, шумен, мръсен и тероризиран от престъпност. Пълен със скучни, глупави и алчни политици, чиито идеали бяха в панталоните им. Градът не беше подходящ за столица и понякога Ив мечтаеше да премести правителството другаде, когато настъпеше моментът. Може би в Лас Вегас.

Докато шофираше в августовската жега, тя бе нагласила климатичната инсталация почти на най- високата степен и вентилаторите духаха силно. Студеният въздух вееше в лицето й и надигаше полата й, но въпреки това й беше горещо. Част от топлината, разбира се, нямаше нищо общо с деня. Ив беше толкова възбудена, че би спечелила дуел с бик.

Тя мразеше крайслера почти толкова, колкото и Вашингтон. Ив имаше толкова много пари и такова високо обществено положение, че би трябвало да кара мерцедес, ако не и ролс ройс. Но съпругата на един политик трябваше да внимава за външния си вид — поне още известно време. Не беше политически тактично да се движи в произведена в чужбина кола.