Тъмните реки на сърцето

Рон заряза британския акцент и с провлачен луизиански говор каза:

— Аз съм американец до мозъка на костите си, Боб. — После заговори с акцента на кореняците от Вирджиния: — Знам наизуст всичко, написано от Томас Джеферсън. Преди година и половина не можех да цитирам нито едно изречение. Сега събраните му съчинения са моята библия.

— Финансираме се, като крадем от крадците — обясни Ели. — Фалшифицираме компютърните им файлове и прехвърляме на наши сметки парите им. В счетоводството им има много неотчетени приходи и повечето пъти те дори не разбират, че нещо е било откраднато от тях.

— Крадете от крадци — повтори Боб. — Какви крадци?

— Политици. Правителствени агенции с „черни каси“, които харчат за секретни проекти.

Бързото припкане на четири крачета извести появата на Убиец, който дотогава дремеше в спалнята. Кучето се завря под масата, като стресна Джийн и докосна краката на всички с опашката си, после сложи предните си лапи на коленете на малкия Марк.

Момчето се изкикоти доволно, защото Убиец започна енергично да ближе лицето му.

— Как се казва кучето?

— Убиец — отговори Ели.

— Нали не е опасен?

Фил и Ели се спогледаха и се усмихнаха.

— Убиец е нашият посланик на добра воля — каза Фил. — Не сме имали дипломатическа криза, откакто той благоволи да приеме поста.

През последните осемнайсет месеца Убиец не приличаше на себе си. Вече не беше жълто-кафяв като в дните, когато се казваше Роки, а черен. Неузнаваем. Беглец. Куче под прикритие. Фил бе решил да обръсне брадата си и да остави козината на Убиец постепенно да възвърне естествения си цвят.

— Боб — каза Рон, връщайки се на въпроса, който обсъждаха, — живеем във време, когато високите технологии дават възможност на шепа тоталитаристи да подриват демократичното общество и незабележимо да контролират голяма част от правителството, икономиката и културата. Ако контролират твърде много неща твърде дълго време и без никой да им се противопостави, те ще станат по-смели. Ще искат да контролират всичко, всеки аспект на живота. И докато обществеността се усети какво става, те ще са изсмукали като пиявици способността й да се съпротивлява. И тогава никой няма да има сили да се пребори с тях.

— Тогава ще заменят незабележимия контрол с нагло упражняване на груба сила — добави Ели. — И отново ще отворят лагерите за превъзпитание, за да помогнат на нас, блудните, своенравни души да намерим верния път.

Потресен, Боб се вторачи в нея.

— Нали наистина не мислите, че в тази страна може да се случи нещо толкова крайно?

Вместо да отговори, Ели се вторачи в очите му, докато той имаше време да помисли за скандалната несправедливост, която вече бе извършена с него и семейството му и довела ги на това място по това време на живота им.

— Господи — прошепна той и замислено се загледа в скръстените си на масата ръце.

Джийн погледна сина си, който щастливо милваше и чешеше Убиец, сетне — издутия корем на Ели.

— Тук ни е мястото, Боб. Това е нашето бъдеще. Така е правилно да постъпим. Тези хора имат надежда, а ние отчаяно се нуждаем от нея. — Джийн се обърна към Ели: — Кога трябва да се роди бебето?

— След два месеца.

— Момче ли е или момиче?

— Ще си имаме момиченце.

— Избрахте ли й вече име?

— Дженифър Корин.

— Хубаво име — рече Джийн.

Ели се усмихна.

— На майката на Фил и на моята.

— Наистина имаме надежда — обърна се Фил към Боб. — Достатъчно надежда, за да раждаме деца и да продължаваме да живеем, дори в съпротива. Защото съвременните технологии имат и хубави страни. Знаеш това. И ти като нас обичаш високите технологии. Ползата за човечеството далеч надминава проблемите. Но винаги ще има по някой Хитлер. Затова на нас се падна участта да се сражаваме в нов вид война, в която по-често се използват знания, отколкото оръжия.

— Макар че понякога и оръжията си имат своето място — подхвърли Рон.

Боб погледна издутия корем на Ели, после се обърна към съпругата си:

— Сигурна ли си?

— Те имат надежда — повтори тя.

Той кимна.

— Тогава това е бъдещето.

По-късно, на здрачаване, Фил, Ели и Убиец отидоха на разходка на плажа.

Слънцето беше огромно и червено и бързо потъваше зад хоризонта на запад.

Небето на изток над Атлантическия океан стана тъмночервено и звездите се появиха, за да дадат възможност на моряците да очертаят курсове в инак странното море.

Фил и Ели разговаряха за Дженифър Корин и за надеждите, които имаха за нея, за обувки, дрехи и за куп други обикновени неща. Редуваха се да хвърлят топката на кучето, но Убиец не позволи никому да я гони.

Фил, който някога беше Майкъл и синът на злото, после Спенсър, и дългогодишен пленник на една далечна юлска нощ, прегърна съпругата си и се вторачи в звездите. Той знаеше, че човешкият живот е освободен от оковите на съдбата, само с едно изключение — съдбата на човека беше да бъде свободен.

КРАЙ

ПОСЛЕСЛОВ

То постепенно затъмнява целия ни основен свят.

Джеймс Джойс, „Съзнанието на Финеган“

В Съединените щати няма пръв заместник на главния прокурор. Измислих длъжността на Томас Съмъртън, за да не поставя в неудобно положение някой определен федерален служител.

Свръхмодерната техника за наблюдение, описана в този роман, не е измислица, а наистина съществува. Силното увеличаване на образ от орбита отнема по-дълго време, отколкото съм описал, но технологията бързо настига художествената измислица и в това отношение.

Действително съществува технология за създаване на ядрено лазерно оръжие и извеждането му в орбита. Но светът още не е разработил устройство като „Годзила“. Това е измислица.

Фалшифицирането на информация и проникването в компютърните системи, описани в романа, са възможни. Но за да бъде текстът по-достъпен, съм опростил техническите подробности.

Законите за конфискация на имуществото, на които става жертва Харис Деското, наистина съществуват. Тези закони все повече се използват срещу невинни граждани. Заради целите на разказа съм си позволил малки волности по отношение на приложението на този закон към Харис и скоростта, с която се развива катастрофата му. Наскоро взетото решение на Върховния съд, според което изслушването трябва да