— Сюзан, всичко е наред. Наистина е наред. Намираме се в морето и ще успеем.
— Не.
— Какво искаш да кажеш?
— Екипажът.
— Какво екипажът?
— Харч, Куинс, Джеликоу и Паркър. Те са членове на екипажа.
— Не, не — успокои я той. — Било е само сън.
— Те са тук! — обзета от паника, настоя тя.
— Спектакълът свърши — търпеливо продължи Макгий. Няма да започне отново.
— Те са тук, по дяволите!
Не можеше да я успокои. Наложи се да я разведе из целия траулер, когато екипажът започваше работата си за деня. Трябваше да й покаже всяка каюта и да я срещне с всеки от членовете на екипажа, за да я увери напълно, че Харч и останалите не са на борда.
Закусиха в каютата си, където можеха да си говорят, без да натрапват на Голодкин неумението на Сюзан да говори руски.
— А къде са открили двойниците на Харч и на останалите трима? — попита тя.
— Съветските агенти в САЩ са намерили техни снимки от вестниците и от картоните им в колежа — обясни Макгий. — Обявено било издирване на руснаци, които макар и малко са приличали на четиримата членове на братството, а после пълната прилика е постигната чрез пластична хирургия и умерена употреба на грим.
— А очите на Харч…
— Специални контактни лещи.
— Като в холивудски филм.
— Какво?
— Специални ефекти.
— Да, предполагам, че специалистите там по нищо не отстъпват на холивудските.
— А трупът на Джери Стийн?
— Доста зловещо, нали?
Тя изведнъж се разтрепери.
— Хей — подвикна й той, — по-спокойно.
Не можеше да се спре.
Той я прегърна.
Почувства се по-добре на следващия ден на турския кораб, след като осъществиха прехвърлянето.
Каютите им бяха по-удобни, по-чисти и храната по-добра.
Докато обядваха студено месо и сирене, тя се обърна към Макгий:
— Аз сигурно съм много важна за САЩ, че да пожертват твоето прикритие, за да ме измъкнеш.
Той се поколеба и отвърна:
— Е… това не беше първоначалният план.
— А?
— Нямаше планове аз да те изведа.
Тя не разбираше.
— Моята задача беше да те убия, преди да бъдеш подложена на цялата уилоуокска програма. Малко въздух в спринцовката и… смъртоносна мозъчна емболия. Нещо такова. Нещо, за което никой не би могъл да обвини мене. По този начин и аз бих останал на мястото си, и руснаците не биха имали възможност да те пречупят.
Лицето й бе побеляло. Изведнъж загуби и апетита си:
— И защо не ме уби?
— Защото се влюбих в теб.
Тя го загледа и примигна.
— Така е — продължи той. — През седмиците, когато те подготвяхме за програмата, работехме с теб, обработвахме те хипнотично, за да се отправящ към полицейското управление и къщата на Шипстатови, аз бях възхитен от силата ти, от устойчивостта на волята ти. Никак не беше лесно да бъдеш тласкана към нещо и да бъдеш манипулирана. Имаше… дух.
— И си се влюбил в духа ми?
— Нещо такова — усмихна се той.
— Не можеше да ме убиеш ли?
— Не можех.
— В Щатите никак няма да са доволни от теб.
— Да вървят по дяволите.
След две вечери в резиденцията на американския посланик в Истанбул Сюзан се събуди и закрещя.
В стаята дотичаха прислужница, човек от охраната, посланикът и Макгий.
— Персоналът в къщата — извика Сюзан и грабна ръката на Макгий.
— Никой от тях не прилича на Харч — увери я той.
— Откъде да знам? Още не съм ги видяла всичките.
— Сюзан, сега е три часът през нощта — напомни й човекът от охраната.
— Трябва да ги видя — обезумяла повтаряше тя.
Посланикът я погледна, погледна и Макгий, после нареди на човека от охраната:
— Съберете персонала.
Нито Харч, нито Куинс, нито Джеликоу, нито Паркър бяха на работа при посланика на Съединените щати в Турция.
— Съжалявам — извини се Сюзан.
— Всичко е наред — увери я Макгий.
— Ще ми трябва още малко време…
— Разбира се.
— Може би до края на живота ми.
След една седмица във Вашингтон в хотелски апартамент, за който плащаше американското правителство, Сюзан за пръв път спа с Джеф Макгий. Подхождаха си напълно. Телата им се допълваха като пасващи си елементи от мозайка. Движеха се плавно, в съвършен, предразполагащ ритъм. Тази нощ за пръв път, откакто бе напуснала Уилоуок, легнала гола до Макгий, Сюзан не сънува нищо.
Информация за текста
© 1982 Дийн Кунц
© 1997 Боян Николаев, превод от английски
Dean Koontz
The House of Thunder, 1982
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008
Публикация:
ИК „Плеяда“, София, 1997
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5440]
Последна редакция: 2008-03-01 10:40:36
