Утринното слънце хвърляше огнени отблясъци в някои прозорци и просветваше от извитите стъклени части на уличните лампи. Черните плочести покриви изглеждаха така, сякаш бяха полирани през нощта; последните остатъци от мъглата бяха кондензирали върху тези гладки повърхности, оставяйки влажен блясък.
Нищо не помръдваше. Нищо не се случваше. Шумът не се повтори.
Лицето на Брайс Хамънд бе помръкнало от тревога.
— Този Биосан… значи не е вреден за нас.
— Напълно безвреден — увери го Сара.
Шумът се появи отново. Кратък изблик. После тишина.
— Нещо идва — тихо прошепна Лайза.
„Господ да ни е на помощ“ — помисли си Сара.
— Нещо идва — тихо прошепна Лайза и Брайс също го усети. Чувство за връхлитащ ужас. Сгъстяване и застудяване на въздуха. Нов хищнически привкус на неподвижността. Реалност ли беше? Или въображение? Не можеше да е сигурен. Знаеше само, че го усеща.
Шумът отново избухна — не просто кратък изблик, а продължителен писък. Брайс потрепна. Беше пронизителен. Бръмчащ. Виещ. Като мощна бормашина. Но разбираше, че не е нещо безвредно и обикновено като бормашина.
Насекоми. Студенината на звука, металните нотки го накараха да мисли за насекоми. Пчели. Да. Това бе многократно усиленото бръмчене на стършели.
Той каза:
— Тримата невъоръжени с пръскачки да застанат в средата.
— Да — рече Тал. — Ние ще обикаляме в кръг, за да ви предпазим поне малко.
„Всъщност почти никак, ако този проклет Биосан не свърши работа“ — помисли си Брайс.
Странният звук се засили.
Сара, Лайза и доктор Флайт застанаха един до друг, а Брайс, Джени и Тал ги обградиха, обърнати с лица навън.
И тогава от другия край на улицата, близо до пекарницата, нещо чудовищно се показа в небето, плъзгайки се над сградите, увисвайки за няколко секунди над „Скайлайн роуд“. Оса. Фантом с размерите на немска овчарка. Никакво подобно насекомо не бе съществувало през десетките милиони години от живота на променящия формата си враг. Това сигурно бе нещо, изскочило от извратено въображение, ужасна измислица. Триметрови полупрозрачни криле блъскаха бясно въздуха, блестейки с всички цветове на дъгата. Мултифацетните черни очи бяха разположени косо върху тясната, заострена зловеща глава. Имаше четири потрепващи крачета, завършващи с щипци. Извитото, членесто, белезникаво тяло завършваше с тридесетсантиметрово жило с остър като игла връх.
Брайс се почувствува така, сякаш вътрешностите му се превръщаха в лед.
Стършелът престана да виси. Нападна.
Джени изпищя, когато стършелът се насочи към тях, но не побягна. Насочи пръскачката и натисна освобождаващия налягането лост. Конична млечна мъгла изригна на два метра разстояние.
Стършелът бе на около седем метра и се приближаваше бързо.
Джени натисна лоста до крайно положение. Мъглата се превърна в поток, извиващ се в дъга на около пет метра от пръскачката.
Брайс пусна струята на своята пръскачка. Двете следи от Биосан се пресякоха, стабилизираха се, поеха една и съща посока и се устремиха заедно във въздуха.
Стършелът достигна обхвата им. Нагнетените потоци го удариха, загрозиха пъстроцветните му криле, намокриха членестото тяло.
Насекомото рязко спря, поколеба се, снижи се още повече, сякаш не можеше да поддържа височината. Увисна във въздуха. Атаката му бе отблъсната, въпреки че все още ги наблюдаваше с изпълнени със злоба очи.
Джени усети прилив на облекчение и надежда.
— Подейства! — извика Лайза.
Тогава стършелът отново се насочи към тях.
Точно когато Тал си помисли, че са спасени, стършелът отново ги нападна през мъглата от Биосан-4. Летеше бавно, но все пак летеше.
— Долу! — изкрещя Брайс.
Те приклекнаха и стършелът премина над тях, от уродливите му крака и жилото капеше млечна течност.
Тал отново се изправи, за да може да напръска добре нещото, което сега бе в обсега му.
То зави към него, но преди Тал да успее да пръсне, стършелът трепна, размаха диво криле и падна право надолу на паважа. Подскачаше и жужеше сърдито. Опита се отново да се издигне. Не успя. После се промени.
Промени се.
Тимоти Флайт се примъкна заедно с останалите по-близо до насекомото и видя как то се претопи в безформена маса от протоплазма. Започнаха да се образуват задните крака на куче. После муцуна. Съдейки по нея, щеше да е доберман. Едното око започна да се отваря. Но променящият формата си не можеше да завърши превръщането: очертанията на кучето изчезнаха. Аморфната тъкан се тресеше и пулсираше по начин, какъвто Тимоти Флайт не бе виждал преди.
— То умира — продума Лайза.
Тимоти гледаше със страхопочитание конвулсиите на странната плът. Това безсмъртно до този момент същество сега разбираше значението на смъртта и страха от нея.
По безформената маса избиха приличащи на пришки ранички, от които потече жълтеникава течност. Нещото се гърчеше силно. Отвориха се многобройни нови отвратителни рани с най-различни форми и размери, които се цепеха и пукаха по пулсиращата повърхност. Сетне, точно както парченцето плът в блюдото на Петри, фантомът се изроди в безжизнена локва от смрадлива водниста каша.
— Ей, Богу, победихме го! — възкликна Тимоти, обръщайки се към Сара.
Пипала. Три пипала. Зад нея.
Излязоха със стържене от един отводнителен канал, намиращ се на пет метра. Бяха дебели колкото китката на Тимоти. Опипващите им краища се плъзгаха по настилката и вече бяха на един метър от Сара.
Тимоти извика предупредително, но беше твърде късно.
Флайт извика и Джени се завъртя. То беше между тях.
Три пипала изскочиха от настилката с учудваща скорост, спуснаха се напред със змийска злоба и се нахвърлиха върху Сара. За секунда едното се уви около краката на генетичката, другото — около кръста й, а третото — около тънкия й врат.
„Господи, прекалено бързо е, прекалено бързо за нас!“ — помисли си Джени.
Проклинайки, тя насочи струйника, натисна лоста и пръскачката забълва Биосан-4 върху Сара и пипалата.
Брайс и Тал се присъединиха с техните пръскачки, но всички бяха твърде бавни, беше твърде късно.
Очите на Сара се разшириха; устата й се отвори в беззвучен писък. Издигна се във въздуха и…
„Не!“ — молеше се Джени.
…и полетя напред-назад, сякаш бе кукла…
„Не!“
…и после главата й падна от раменете и се удари в улицата със силен, отвратителен звук.
Джени залитна назад, гадеше й се.
Пипалата се издигнаха на четири метра във въздуха. Гърчеха се, извиваха се, и се пенеха, станаха на рани от бактерията, която разрушаваше структурата на аморфната тъкан. Както се бе надявала Сара, Биосанът въздействаше върху променящия формата си по почти същия както сярната киселина върху човешката тъкан.
Тал се втурна покрай Джени, насочвайки се право към трите пипала и тя му изкрещя да спре.
