— Но това е оскърбително! Книгата ви е научен трактат. Никога не е била в списъка на бестселърите. Обикновеният човек би имал невероятни трудности в четенето на „Древният враг“. Да направиш състояние от такъв труд е наистина невъзможно.
— Факт, който моя милост може да потвърди — отвърна Флайт и довърши хайвера.
— Бил сте уважаван археолог — възкликна Сандлър.
— О, никога всъщност чак пък уважаван — каза Флайт с пресилена скромност. — Въпреки че никога не съм бил срам за професията, както често твърдяха след това. Ако поведението на колегите ми ви се струва невероятно, господин Сандлър, то е защото не разбирате поведението на животните. Искам да кажа, учените-животни. Учените са свикнали всички знания да идват на малки части, капка по капка. И наистина, така се натрупват повечето от знанията. Следователно, никога не са подготвени за онези фантазьори, които пристигат с нови прозрения, напълно променяйки за един ден цели области на изследване. Коперник е бил осмиван от съвременниците си, дето вярвал, че планетите се въртят около слънцето. Естествено, Коперник се оказа прав. Има безброй примери в историята на науката. — Флайт се изчерви и пийна още от шампанското. — Не че се сравнявам с Коперник или с някой друг велик мъж. Просто се опитвам да обясня защо колегите ми се обърнаха срещу мен. Трябваше да го предвидя.
Сервитьорът дойде да отнесе празната чиния от хайвер и сервира портокаловия сок на Сандлър и плодовете на Флайт.
Когато отново остана насаме с Флайт, Сандлър каза:
— Продължавате ли да вярвате, че теорията ви е валидна?
— Абсолютно! — отвърна Флайт. — Аз съм прав; или най-малкото има страхотна вероятност да съм прав. Историята е пълна със загадъчни масови изчезвания, за които историците и археолозите не могат да дадат приемливо обяснение.
Сълзящите очи на професора станаха остри и изпитателни под буйните му бели вежди. Той се наклони над масата, фиксирайки Сандлър с хипнотичен поглед.
— На десети декември 1939 година — каза Флайт, — на хълмовете до Нанкин, една армия от три хиляди китайски войници на път към фронтовата линия да се бият с японците, просто изчезва без никаква следа, преди да стигне до бойното поле. Нито едно тяло не е намерено. Нито един гроб. Нито един свидетел. Японските военни историци никога не са открили какъвто и да било документ, отнасяш, се до тази китайска военна част. През провинцията, през която минали изчезналите китайски войници, селяните не чули престрелка или други признаци на сблъсък. Армията просто се изпарила във въздуха. А в 1711 година, по време на Войната за испанското наследство, четирихилядна войска започнала поход в Пиринеите. Всички до един изчезнали на позната и приятелска, земя, преди да се установят на първия нощен лагер!
Флайт все още бе погълнат от темата, както когато бе писал книгата, преди седемнадесет години. Той бе забравил за плодовете и шампанското. Беше се втренчил в Сандлър, сякаш го приканваше да оспорва скандалните теории на Флайт.
— В по-голям мащаб — продължи професорът, — да разгледаме градовете на маите — Копан, Пиедрас Неграс, Паленк, Менче, Сейбал и още няколко, — които са били напуснати за един ден. Десетки хиляди, стотици хиляди май напускат домовете си, приблизително в 610 година след Христа, вероятно за една единствена седмица, дори за един ден. Някои изглежда отишли на север и основали други градове, но има доказателства, че безброй хиляди просто са изчезнали. Всички за шокиращо кратко време. Не са се погрижили да вземат със себе си много от своите гърнета, инструменти, готварски принадлежности… Многоуважаваните ми колеги казват, че земите около градовете на маите станали неплодородни, което наложило хората да се изместят на север, където земята била по-продуктивна. Но ако миграцията е била планирана, защо са изоставили покъщнината си? Защо не са взели скъпоценните си царевични зърна? Защо нито един от тях не се е върнал да плячкоса изоставените богатства в опустелите градове? — Флайт леко удари с юмрук по масата. — Това е нелогично! Емигрантите не тръгват на трудно пътешествие без подготовка, без да вземат всяко сечиво, което може да им е полезно. Освен това, в някои от къщите в Пиедрас Неграс и Сейбал има доказателства, че семействата са напуснали след като са приготвили изобилни вечери — но преди да ги изядат. Това със сигурност идва да покаже, че са напуснали внезапно. Никоя от известните теории не може да отговори ясно на тези въпроси — освен моята, колкото и да е причудлива, колкото и да е странна, колкото и да е невероятна.
— Колкото и да е страшна — добави Сандлър.
— Именно — каза Флайт.
Професорът се облегна на стола си, задъхан. Забеляза чашата с шампанско, грабна я, изпразни я и облиза устни.
Появи се сервитьорът и отново напълни чашите.
Флайт бързо изяде плодовете, сякаш се страхуваше сервитьорът да не отнесе парниковите ягоди.
Сандлър изпита съжаление към възрастния мъж. Очевидно професорът отдавна не бе имал случай да бъде поканен в скъп ресторант.
— Бях обвинен, че се опитвам да обясня всяко загадъчно изчезване, от маите до съдията Крейтър и Амелия Иърхарт, с една единствена теория. Това бе съвсем несправедливо. Никога не съм отварял дума за съдията или нещастната авиаторка. Интересуват ме единствено необяснените масови изчезвания, както на хора, така и на животни, каквито в историята има буквално стотици.
Сервитьорът донесе кроасаните.
Навън слънчевата светлина проникна през мрачните облаци и стъпи върху друга част на града; яркият десант бе придружен от ужасен гръм, който проехтя из целия небесен свод.
Сандлър каза:
— Ако след публикуването на вашата книга има ново, потресаващо масово изчезване, то може да придаде значителна достоверност…
— Ах — прекъсна го Флайт, удряйки натъртено с пръст по масата, — но и преди е имало такива изчезвания!
— Но тогава те трябва да са били на първите страници на всички вестници…
— Осведомен съм за два такива случая. Може да има и други — заяви твърдо Флайт. — Единият е свързан с масово изчезване на по-низши организми — по-специално, риби. Отбелязан бе в пресата, но без особен ентусиазъм. Политика, убийства, секс и двуглави кози са единствените неща, за които вестниците си дават труда да съобщават. За да разбереш какво всъщност става, трябва да четеш научни списания. От тях разбрах, че преди осем години морски биолози забелязали драматично намаляване на броя на рибите в една област на Тихия океан. И наистина, броят им намалял наполовина. В някои научни кръгове първоначално се разтревожиха, уплашиха се, че океанските температури може би претърпяват внезапна промяна, която може да унищожи живота в моретата с изключение на най-издръжливите форми. Но случаят не се оказа такъв. Постепенно морският живот в тази област — от хиляди квадратни километри — се възстанови. Накрая никой не успя да обясни какво се бе случило с милионите същества, които бяха изчезнали.
— Замърсяване — предположи Сандлър, между две последователни глътки портокалов сок и шампанско.
Мажейки мармалад на парче кроасан, Флайт каза:
— Не, не и не. Не, сър. За предизвикване на такова опустошително намаление на видове в това огромно пространство се изисква най-голямото замърсяване на водата в историята. Злополука от такъв размер не би останала незабелязана. Но не е имало никакви злополуки, никакво разливане на петрол — нищо. Нещо повече, едно обикновено разливане на петрол не би могло да причини това; засегнатата област и обемът на водата са огромни. А и по бреговете не бе изхвърлена мъртва риба. Тя просто изчезна безследно.
Бърт Сандлър бе възбуден. Направо надушваше парите. Той имаше усет за някои книги и никога предчувствието не го бе лъгало. (Е, освен онази книга за диети от филмовата звезда, която, една седмица преди публикуването, почина от недояждане, след като шест месеца не бе яла нищо друго освен грейпфрут, папая, стафиди и моркови.) Тук се криеше бестселър: двеста-триста хиляди броя с твърда корица, може би дори повече; два милиона с мека корица. Ако можеше да убеди Флайт да изложи популярно и преработи сухия научен материал на „Древният враг“, професорът щеше да има средства за шампанско за много години напред.
— Казахте, че знаете за две масови изчезвания от публикуването на книгата насам — каза Сандлър, насърчавайки го да продължи.
