— Не съм си го и помисляла — отговаря тя и се усмихва.
Усмивката го стопля и разтапя от удоволствие духовната му сестра, която се приближава до сияещото момиче, ляга по гръб и вирва четирите си лапи.
Когато момичето повдига въпросително вежди и поглежда встрани от Къртис, той се обръща назад. Поли ги е последвала по стълбите и сега стои на вратата. Тя изглежда не толкова застрашително като бодигард, колкото симпатична и божествено красива, макар и скрила пистолет в чантата. Очите й са станали кристално сини и ако се съди по трескавия поглед, с който сканира интериора на караваната, а после се спира и върху момичето, прекараните години в Холивуд явно са я вдъхновили в момента да се държи хладнокръвно и дори сурово.
На стената на дневната, която се намира срещу леглото на момичето, има прозорец. Някакво движение в него кара Къртис и Поли да обърнат глави натам. Кас е намерила нещо за опора, може би е обърнала кофа за боклук или маса за пикници, и също като сестра си сега изглежда непоклатима като Клинт Ийстууд в някой от уестърните или екшъните с него.
— Уха — възкликва момичето тихо и оставя настрани дневника си. После се обръща отново към Къртис: — Ти с амазонки ли се движиш?
— Само с две.
— Кой си ти?
Тъй като вижда как момичето сияе през погледа на многократно по-чувствителното куче и понеже знае какво означава това сияние, той решава, че трябва да бъде максимално откровен с нея, както с близначките:
— Аз съществувам като Къртис Хамънд.
— Аз пък съществувам като Лейлъни Клонк — отвръща тя и се навежда напред. — Как успя да изключиш алармата и да отключиш вратата, Къртис?
Той свива рамене.
— Силата на волята е над материята. На микроравнище волята може да надделее.
— И аз по същия начин си отглеждам големи гърди.
— Така не става.
— Мисля, че може и да стане. Преди бях почти вдлъбната. Сега съм поне плоска. Защо дойде тук?
— За да променя света.
Поли слага ръка върху рамото му.
— Всичко е наред — казва той на кралския си гвардеец.
— Да промениш света — повтаря Лейлъни и отново хвърля поглед към задната част на караваната. После се изправя. — И имал ли си успех до момента?
— Ами, аз тепърва започвам. Ще отнеме много време.
Лейлъни посочва с ръка към едно щастливо лице, нарисувано с боя на тавана, а после и към кукли хавайски танцьорки, които поклащат бедра на съседните маси. Ръката й обаче не прилича на нормална. — Ще започнеш да променяш света оттук?
— Според майка ми всички истини на живота и всички отговори на мистериите на живота присъстват във всеки един миг от нашето съществуване, във всяко едно място и чакат да бъдат разпознати и разгадани.
Тя отново показа към тавана и куклите.
— Независимо колко са безвкусни?
— Майка ми беше достатъчно мъдра да ни издържа и изхранва при всякакви ситуации и кризи. Но никога не казваше нищо за безвкусицата.
— Това ли е майка ти? — пита Лейлъни и сочи към Поли.
— Не, това е Поли. А през прозореца ни гледа Кас. Що се отнася до майка ми… ти била ли си в Юта?
— През последните четири години не съм ходила сигурно само на Марс.
— Марс и без това няма да ти хареса. Там няма въздух, студено е и е скучно. Но в Юта, на един мотел за камиони, срещала ли си сервитьорка на име Донела?
— Не си спомням.
— А, нея не можеш да я забравиш за нищо на света. Донела не прилича на майка ми, защото са от различен вид, макар че майка ми щеше да изглежда точно като нея, ако беше Донела.
— Разбира се — казва Лейлъни.
— То и аз бих могъл да изглеждам като Донела, но нямам достатъчно маса.
— Маса. — Момичето кимва разбиращо. — Тя винаги е проблем, нали?
— Невинаги. Но аз исках да кажа, че Донела ми напомня за майка ми. Широки рамене, дебел врат, горда брадичка като на угоен бик. Величествено, великолепно.
— Вече заобичах майка ти повече от моята — отвръща Лейлъни.
— Ще е чест за мен да се запозная с твоята майка.
— Ако я познаваше, не би искал, повярвай ми — предупреждава го сияещото момиче. — Затова шепнем. Тя е направо ужас.
— Разбрах, че водим таен разговор, но колко е тъжно, че майка ти е причината. Май не ти казах, че съм извънземен.
— Измисли нещо по-оригинално…
— Каквото кажеш — отговаря.
— Познаваш ли жена на име Дженива Дейвис?
— Не, ако е от тази планета.
— Е, повече изглежда, че не е. Но аз бих се заклела, че сте роднини, че сигурно си й племенник.
— Ще ми бъде ли приятно да се запозная с нея?
— Да, определено. И ако я срещнеш някога, много бих искала да ви видя двамата на едно място. Да бъда муха на стената около вас.
Те си общуват толкова добре и изведнъж последното й изречение го обърква.
— Муха на стената? Защо, да не би и ти да умееш да си променяш формата?
Глава 68
Докато минаваше от фермата на Тилрой до гората и оттам в гръб на онази курва, Престън имаше време да обмисли и доразработи плана си.
Първо, когато се насочи на изток през буренясалото поле и дивата царевица зад къщата, той започна да си мисли за нея като за Пияницата. Но такова име не му звучеше добре. Лейди Цироза и Мис Говняно лице бяха по-забавни, но също е се връзваха. Не можеше да я нарече „Циците“, макар и да й отиваше, защото вече беше използвал това име за леля Джанис, майката на първата му жертва, братовчед му Мръсната торба. През годините той беше използвал най-интересните части на женската анатомия за имена на други жени. Беше склонен да употреби два пъти едно и също име, ако можеше да измисли някое подходящо прилагателно отпред. Но и тях вече ги беше поизчерпил. Най-накрая се спря върху Кралицата-курва. Името се основаваше на информацията, която той имаше за слабостта й към мъже използвачи и за сексуалната злоупотреба с нея в ранна възраст. В края на краищата кралиците се раждат и си остават такива за цял живот.
Не биваше да се отделя прекалено голямо внимание на избора на подходящо име. Трябваше да е забавно, разбира се, но и прецизно да описва жертвата, да омаловажава и да превръща човека в неодушевен предмет. Последните две изисквания бяха въпрос на етика. За да изпълни задължението си и за да прочисти човешкото стадо, следователно да спаси света, един утилитаристки етик трябва да се абстрахира от мисълта, че останалите хора са като него. Във вътрешния свят на Престън само „полезните“ хора, тези, които имаха да предложат нещо на човечеството, имаха същите имена като във външния свят.
Значи, ще убие Кралицата-курва. Това беше мисията му, когато излезе от къщата и остана негова мисия, когато се промъкваше сред дърветата зад нея. Но докато се приближаваше към жертвата си, той промени плана си за извършването на убийството.
