природа на живота без заслепяващия филтър на човешките нужди, желания, алчност, завист и страх. И тук, в горите и полята от съня, по бреговете на моретата, с пълното и дълбоко съзнание за игривото всепроникващо Присъствие Къртис съумява да докаже на Лейлъни това, което до момента тя само се е надявала, че е вярно: че макар и майка й никога да не е изпитвала подобни чувства към нея, Той винаги я е обичал.
Глава 73
Стария Жълтьо изтичва през отворената двойна врата на кабинета, стиснал ярка играчки в зъбите си. С него припкат и два златисти ретривъра на име Розенкранц и Гилденстърн или Роузи и Джили за по- кратко.
Тук в кабинета Констанс Вероника Тавънал, която скоро ще бъде бивша съпруга на конгресмена Джонатан Шармър, седи зад великолепно бюро със стил Чипъндейл, украсено с китайки мотиви. Тя пише чек от чековата си книжка.
Дамата напомня на Къртис на Грейс Кели във филми като „Да хванеш крадец“. Тя блести от великолепие и в същото време се държи достойно и благородно, има кралска осанка, но и топло излъчване. Грациозна е като лебед. Не е така внушителна и величествена като Донела, но така или иначе никой не може да се сравнява със сервитьорката от паркинга за камиони.
Ноа се навежда, за да вземе картите на пода до дивана, но госпожа Тавънал казва:
— Не, не. Остави ги както са си.
Малко по-рано, изпълняваща инструкциите на Къртис, духовната сестра е отделила от разбърканата колода всички карти с боя на купа. С носа и лапите тя ги е подредила от двойка до асо.
Роузи минава по коридора и влиза в кабинета, като дърпа със зъби играчката — направена от червени и жълти въжета с дебели възли в краищата — и ето идва Стария Жълтьо и захапва единия край на въжето. Двете животни ръмжат едно срещу друго и всяко от тях се опитва да издърпа играчката. Кучетата обаче махат с опашки, което означава, че нямат лоши намерения.
Госпожа Тавънал откъсва чека и го подава на Къртис. Почеркът й е красив и приятен за окото като калиграфски.
Когато Къптис посочва цифрата върху чека, тихо подсвирва:
— Боже, госпожо Тавънал, сигурна ли сте, че можете да си го позволите?
— Това е за двете каравани — отговаря тя. — Те трябва да са последна дума на техниката, защото в края на краищата ще прекарвате доста време в тях.
Първата каравана ще е за Мики, Лейлъни и леля Джен. Втората — за Ноа, Къртис — и за Ричард, с когото още не се е запознал.
Поли и Кас вече си имат дом на колела благодарение на бившите им холивудски съпрузи Джулиан и Дон Флекбърг, убили човек от филмовия си екип. Братята Флекбърг, известни кресльовци, управляваха служителите си с помощта на страха, макар че никога не се осмеляваха да крещят на филмовите звезди, на критиците или на близначките. Кас казва, че братята са били винаги мили с нея и Поли, а сестра й я подкрепя. Джулиан и Дон преди никога не били убивали човек и в случая били прибягнали до насилие само след като служителят ги осъдил за нарушение на договора. През годините Джулиан и Дон или нарушавали и разваляли стотици договори, може би хиляди. Винаги оставали безнаказани. В тяхна защита издигнали тезата за временна лудост, дължаща се на шока от кризата на бизнеса им.
Къртис се пита дали да не започне да спасява света от Холивуд.
Стария Жълтьо открива ново занимание и заедно с играчката помъква Роузи към коридора. Договорът между тя е един — забавление срещу забавление — и никое от кучетата не възнамерява да го нарушава.
В продължение на няколко седмици Къртис и новото му семейство ще бъдат непрекъснато на път, докато той не стане напълно Къртис, докато повтори напълно биологичната форма на земното момче и да спре да излъчва уникалния издаващ го енергиен сигнал, който извънземните врагове — а може би и ФБР — са в състояние да сканират.
Затова по-лошите негодници ще продължат да го издирват, макар, че действията им вече няма да са толкова ефективни. Те изпълняват своя задача на този свят от известно време и никак не харесват мисълта някой да се меси в плановете им. А плановете им са напълно противоположни на идеите, които той е наследил от майка си. Битката вече е започнала.
Той и неговите четири нови сестри, леля му Джен, брат му Ноа, брат му Ричард, когото още не е срещнал, и духовната му сестра ще бъдат номади за дълго. Защото дори и вече да не може да бъде засечен от скенерите, най-добре ще е да продължи да се движи и да работи в тайна. Освен това неговата задача изисква много пътуване: не можеш да спасиш цял един свят, без да излизаш от кабинета си в Кливлънд.
От време на време, не много често, но не и рядко, докато разнася Дара на кучешките сънища, той ще предава умението си на различни хора, които ще могат да научат други за него. Всеки от тях ще тръгне в своя своеобразна каравана, ще споделя Дара със себеподобните си по целия свят, във всяко кътче на планетата, на всеки един континент.
Първата е Лейлъни. Тя не е предприемала действия по собствена инициатива от години, но сега й е дошло времето. Тя сияе.
Госпожа Тавънал предава още три чека. Този път подсвирва Ноа.
— Написала съм им различни дати през един месец — казва госпожа Тавънал. — Използвай ги, когато трябва да покриеш някакви големи разходи.
Тя хвърля поглед към компютъра на бюрото си и се усмихва.
От мястото си Къртис не може да види какво пише на екрана, но се досеща. След номера с картите Стария Жълтьо, изправен на стола и с писец в уста, беше написал на клавиатурата: АЗ СЪМ ДОБРО КУЧЕ. ИМАМ ПЛАН, НО МИ ТРЯБВАТ СРЕДСТВА.
— Докато изхарчиш и трите чека, вече ще сме измислили дългосрочна схема за финансиране — продължава госпожа Тавънал.
— Не знам как да ви благодаря — отвръща Ноа.
— Аз трябва да ви благодаря — настоява жената. — Вие два пъти променихте живота ми… А сега, последният път, изобщо не си представях, че може да бъде променен така коренно.
Очите й се изпълват с онези красиви човешки сълзи, които са израз не на гняв или тъга, а на радост. Тя попива очите си с кърпичка и издухва носа си. После става от стола, примигва, за да спре сълзите, и се обръща отново към Ноа:
— Другият въпрос може да е по-труден. Той не може да се реши само с написването на чек.
— Леля му и чичо му имат законно попечителство — казва Ноа. — Но съм сигурен, че с готовност биха се отказали от него. Оставили са го в онзи дом, след като родителите му са загинали. Никога не са идвали да го видят. Той им е неприятен. Мисля, че въпросът е по-скоро… финансов.
— Копелета.
Тази дума, изречена от устата й, шокира Къртис, тъй като до момента впечатлението му за нея е било като за благородна дама, която не говори така непристойно.
— Е — продължава госпожа Тавънал, — аз имам добри адвокати. А може и да им въздействам с чара си.
— Проклет да съм, ако не ги очаровате — отговаря Къртис.
Тя се засмива и му казва, че е много симпатично момче.
Джили влетява в помещението с бял парцал в зъбите, гонена от Роузи и Жълтьо.
Очевидно Джили се е почувствал забравен от онези двамата, които играеха на кой пръв ще издърпа въжетата. Кучето беше открило този парцал и по някакъв начин бе убедило другарите си по игра и забавления, че от него става по-хубава играчка. Сега всяка от тях искаше да се добере до парцала.
— Джили, тук! — изкрещя госпожа Тавънал и Джили веднага се подчинява. Маха радостно с опашка и се приближава до господарката си. — Дай ми това, глупаче.
След като им отнемат новата играчка, трите кучета се пльосват на килима и започват да се търкалят.
