дърво, той не умира наистина, а мигновено се появява на друго място, в друго тяло…
Чудовището тъкмо замахваше с импровизирания си боздуган, когато Куранов светкавично се завъртя, изправи се и нанесе удар с дългопръстата си ръка.
Лицето на мъжа се раздра и от него шурна кръв.
Демонът отстъпи назад озадачен.
Страхът на Куранов се замени с гняв. Той направи крачка напред и отново удари човека. И отново. Роботът вилнееше, макар и с намалени сили, пречупвайки тялото на демона и убивайки го временно, докато снегът почервеня от кръвта му.
Изоставяйки своя нападател, той се нахвърли срещу звяра, който бе атакувал Стефан. Нападна го отзад и счупи врата му с един удар на стоманената си ръка.
После се добра до Тътъл и се разправи и с третия демон. Тътъл бе претърпял най-много поражения — едната му ръка бе тотално съсипана, а другата бе счупена. Бе повреден и главният му кабел, съвсем близо до врата, което за малко не го беше терминирало. Обаче, ако имаха късмет, тримата роботи щяха да оцелеят.
— Мислех си, че с мен е свършено — продума Тътъл.
Замаян, Стефан се обърна към Куранов:
— Ти ги уби! И тримата!
— Иначе те щяха да ни терминират — рече Куранов. Вътре в него, където погледът им не можеше да проникне, бе настанал смут.
— Но най-важната директива на Централната агенция забранява отнемането на живота… — започна Стефан.
— Не съвсем — отвърна му Куранов. — Тя забранява отнемането на живот, който не може да бъде възстановен. Който не може да бъде възстановен.
— Тези животи ще бъдат ли възстановени? — попита Стефан, гледайки отвратителните трупове, неспособен да проумее думите на събеседника си.
— Вече си виждал човешки същества — започна Куранов. — Сега вярваш ли в митовете, или продължаваш да им се надсмиваш?
— Как мога да им се надсмивам?
— Тогава — продължи Куранов, — щом вярваш, че тези демони съществуват, трябва да вярваш и в другите неща, които се разказват за тях. — Той цитира собствените си мисли върху проблема от хранилището си за данни: „Ако човекът бъде убит по какъвто и да е друг начин, чрез каквито и да било средства, различни от дърво, той не умира. Когато се строполи пред неприятеля си, само прилича на мъртъв. Той мигновено се появява на друго място, в друго тяло, без никаква следа от наранявания, където продължава живота си.“ Стефан кимна, не желаейки да оспорва това твърдение.
Тогава Тътъл се обади:
— Ами сега какво?
— Продължаваме към Пешеходния пост — отвърна Куранов.
— И им казваме на какво се натъкнахме?
— Не.
— Но — каза Тътъл — можем да ги доведем тук, да им покажем труповете…
— Огледай се наоколо — рече му Куранов. — Останалите демони ни наблюдават от дърветата.
Дузина бели лица, преливащи от омраза, се взираха в тях.
— Не мисля, че ще ни нападнат отново — каза Куранов. — Те видяха какво можем, както и че най- важната директива не се отнася за тях. Със сигурност обаче ще преместят и заровят труповете, когато си тръгнем.
— Можем да вземем мъртъвците с нас — предложи Тътъл.
— Не — отсече Куранов. — И двете ти ръце са безполезни. Дясната ръка на Стефан е неуправляема. Не мога да нося някое от тези тела чак до Пешеходния пост, не и с редуцираните си възможности в момента.
— Тогава — каза Тътъл — значи наистина няма да разкажем на никого за онова, което видяхме тук?
— Не можем да си го позволим, ако искаме да получим повишения — отвърна му Куранов. — Единствената ни надежда е да прекараме известно време в някой модул за деактивиране, размишлявайки над случилото се, докато не се научим да живеем с това, на което станахме свидетели.
Те вдигнаха прожекторите си от снега и продължиха по пътя си, придържайки се близо един до друг.
— Вървете бавно и не показвайте страх — нареди им Куранов.
Наистина се движеха бавно, но всеки беше сигурен, че страхът му е очевиден за зловещите създания, дебнещи в сенките под боровите дървета.
Роботите вървяха цяла нощ и през по-голямата част от следващия ден, преди да достигнат станцията при Пешеходния пост. По това време бурята вече бе утихнала. Пейзажът беше спокоен, бял и тих. Докато наблюдаваха разстилащите се снежни поля, те изобщо не се съмняваха, че вселената е рационално място. Куранов обаче бе измъчван от една вледеняваща мисъл — ако вярваш в призраци и други странни създания като човешките същества, то тогава никога вече няма да можеш да мислиш за вселената като за царство на разума.
Информация за текста
© 1974 Дийн Кунц
© 2003 Адриан Лазаровски, превод от английски
Dean Koontz
Night of the Storm, 1974
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007
Публикация:
ИК „Плеяда“, София, 2003
STRANGE HIGHWAYS
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3575]
Последна редакция: 2007-09-27 08:00:00
