Светлината в преобърнатата кола беше оскъдна. Навън се здрачаваше. Счупеното предно стъкло се бе напълнило с трънаци и оттам не влизаше светлина.
— Ето го — каза Дъсти.
Марти видя чантата си и запълзя по корем по тавана.
Чантата беше отворена и няколко неща се бяха разпилели. Марти отмести настрана пудрата, гребена и червилото и сграбчи чантата, в която беше пистолетът.
По шасито изтракаха камъчета, разпръснати от мъжете, които слизаха по склона.
Марти погледна наляво, после надясно, очаквайки да види краката им.
Тя се опита да бъде тиха, но бе принудена да диша шумно, защото въздухът се бе сгъстил и беше пълен с отровни изпарения. Дъсти също се задъхваше и отчаянието в хриптенето му беше по-страшно от тракането на падащите камъчета.
Сърцето на Марти биеше като обезумяло. Лицето й се осея с капки пот. Тя надникна към долната част на колата. На пода се процеждаше бензин.
Марти обърна глава и видя три-четири други места, откъдето струеше бензин. Капките отразяваха оскъдната светлина и блестяха като перли, докато падаха.
Лицето на Дъсти. Широко отворените очи, съзнаващи безнадеждността на положението им.
Парливите изпарения предизвикваха сълзи в очите й. И точно когато зрението й се замъгляваше, тя видя устните на Дъсти беззвучно да произнасят „Не стреляй“.
Искрите от рикошета щяха да запалят бензина и колата щеше да експлодира.
Марти избърса с ръка сълзящите си очи и съзря чифт каубойски ботуши до най-близкото стъкло на форда. Някой започна да изкъртва вратата.
Доктор Ариман седеше зад волана на тъмночервения си шевролет „Ел Камино“, модел 1959 година, спрял на улицата, откъдето се виждаше изходът на паркинга зад сградата, където се намираше кабинетът му.
Скиорската маска беше под предната седалка. Той провери, преди да включи двигателя. Добрият, благонадежден Седрик.
Тежестта на деветмилиметровия пистолет в кобура под мишницата у не го притесняваше. Всъщност беше приятна. Бум, бум, и си мъртъв.
Дженифър изкара мерцедеса и спря, за да покаже абонаментната си карта на пазача. После бариерата се вдигна и тя подкара по улицата.
Бежовият пикап потегли след нея, но спря пред будката на пазача. Съдейки по времето, което прекараха там, двамата пипкави детективи явно бяха пропуснали да се снабдят с дребни монети, за да платят бързо. Когато излязоха на улицата, мерцедесът завиваше на следващата пресечка и те едва не го изтърваха от поглед.
Ариман се притесняваше, че като видят само Дженифър, а не истинската им мишена, Скийт и партньорът му ще го чакат на паркинга, докато умрат от жажда и глад. Но двамата се бяха хванали на въдицата, както психиатърът предполагаше.
Той не потегли след тя. Ариман знаеше къде отива Дженифър и потегли към сервиза на „Мерцедес“ по друг, по-пряк път.
Психиатърът спря пред входа на сервиза. След четири минути се появи мерцедесът и пикапът. Дженифър вкара колата вътре, а пикапът паркира наблизо.
Скийт и партньорът му по приключения не видяха кой е спрял зад тях. Те можеха да погледнат в страничното огледало, но тъй като се смятаха за безстрашен екип за наблюдение, и през ум не им минаваше, че може да бъдат следени.
Марти измъкна пистолетът от чантата и го затъкна отзад в колана си.
Вратата до шофьора се изкърти с трясък.
Някакъв мъж им заповяда да излязат.
Марти изпълзя от колата и с облекчение пое чист въздух.
Мъжът я хвана за лявата ръка, дръпна я да стане и я блъсна. Тя залитна и падна, като тупна тежко върху песъчливата почва.
Марти не посегна веднага към пистолета, защото още беше задъхана и зрението й бе замъглено от потока сълзи. Гърлото й бе пресъхнало и пареше, а в устата си усещаше стипчив вкус. Бензиновите изпарения бяха проникнали до синусите й. Заболя я главата.
Тя чу как Дъсти също бе измъкнат от форда и повален на земята, както бяха сторили с нея.
Двамата седяха там, където бяха паднали и потрепервайки, поемаха въздух.
Макар че зрението й беше замъглено, Марти видя двама мъже. Единият ги наблюдаваше и държеше картечен пистолет, а другият обикаляше преобърнатата кола. Едри мъже. Черни дрехи. Марти не можеше да види ясно лицата им.
Започна да вали сняг.
Тя дишаше по-леко и зрението й се проясни. Някой я сграбчи за косите и пак я изправи.
— По-живо — нетърпеливо изръмжа единият от непознатите. — Ако се бавите, ще ви пръсна черепите и ще ви оставя тук.
Марти прие сериозно заплахата и тръгна нагоре по склона, по който фордът се бе преобърнал.
Дженифър излезе от сервиза Мерцедес и детективите се объркаха. Те бяха готови да я следят с пикапа, но нито немощния Скийт, нито кръглоликият му приятел бяха в достатъчно добра форма, за да предприемат продължително преследване пеша.
Нещо по-лошо, Дженифър вървеше така, сякаш я гонеха всички дяволи от ада. Изправила глава, изопнала назад рамене и изпъчила гърди, тя крачеше като жена, решила преди залез-слънце да стигне до границата на съседния щат.
Дженифър беше с костюма с панталон, с който бе облечена и в офиса, но бе сменила обувките на високи токове с маратонки. Вещите й бяха сложени в раничка на гърба й. Ръцете й бяха свободни и се движеха ритмично, сякаш беше олимпийски маратонец. Косите й бяха завързани на опашка, която се люшкаше насам-натам, докато Дженифър бързо вървеше към ресторанта.
Стъклата на шевролета бяха леко затъмнени, пък и Дженифър не знаеше, че Ариман има такава кола. Тя дори не погледна в неговата посока.
Пикапът потегли, направи обратен завой, мина покрай шевролета и продължи към ъгъла, където отново спря.
Дженифър се бе отдалечила на стотина метра нагоре по хълма. Тя зави надясно и се отправи на юг.
Пикапът бавно тръгна след нея.
Ариман ги последва.
„Залени акри“ се намираше на шест километра и психиатърът не виждаше причина да следи дотам пикапа. Той го изпревари, подмина Дженифър и подкара към ресторанта.
Двамата детективи аматьори доставиха огромно удоволствие на Ариман. Младите идиоти имаха своеобразен чар. Психиатърът едва не изпита съжаление, че трябва да ги убие и не може да ги запази като домашни любимци, които да разнообразяват скучните му следобеди.
Разбира се, бе минало много време, откакто той бе отнел човешки живот със собствените си ръце. Ариман използваше посредници и сега с нетърпение очакваше да потопи ръцете си в кръв, така да се каже.
