Пронизителното бръмчене на бормашината я изтръгна от унеса. Но тогава операцията по пробиването вече бе започнала и всъщност почти приключила.
След като се наслади на мъртвата Вивека, Марк Ариман забеляза книгата със стихове, разтворена върху завивките. Оградени от капки кръв, там имаше хайку от три реда.
Тогава докторът не знаеше, че това е хайку и е написано от Окио през 1890 година и е посветено на наближаващата смърт на поета, и както повечето подобни стихчета, не можеше да се преведе точно на друг език, и идеалната схема от пет-седем-пет срички, в която е съставено на японски.
Но стихчето хайку неочаквано го развълнува силно, както никога дотогава. Трите реда изразяваха потисканото му до настоящия момент и неоформено чувство за тленността му. Стихчето мигновено го накара да осъзнае ужасната и тъжна истина, че и на него е предопределено да умре. И той беше видение, крехко като цвете и един ден щеше да падне като повехнало венчелистче.
Докато коленичеше на леглото и препрочиташе стихчето хайку, Марк Ариман почувства, че гърдите му се стягат и гърлото му пресъхва от емоции при перспективата за смъртта му. Колко кратък е животът! Колко несправедлива е смъртта! Колко незначителни са всички човешки същества! Колко жестока е вселената!
Мислите му бяха силно завладяващи и психиатърът помисли, че ще се разплаче. Той вдигна ръка и докосна очите си, но там нямаше сълзи. Марк Ариман обаче беше убеден, че е на път да се разплаче. Той разбра, че притежава способността да плаче, стига да преживее нещо достатъчно тъжно.
Това прозрение го зарадва, защото означаваше, че прилича на баща си повече, отколкото бе предполагал. Пък и доказваше, че Марк не е като Вивека Скофийлд, както тя твърдеше. Вероятно сълзите на
Освен това тя грешеше, че няма сърце. Имаше, но то вече не биеше.
Ариман седна на ръба на леглото и дълго размишлява върху сборника с хайку. И в този съвсем неподходящ момент и място той откри артистичния аспект на характера си.
Когато най-после се откъсна от книгата, Марк Ариман занесе трупа на баща си на горния етаж, сложи го на леглото, избърса петната шоколад около устата му, направи дисекция на слъзния апарат и извади очите. Сетне източи от Вивека няколко унции кръв, взе шест чифта от бикините й и счупи един от лакираните й нокти.
Той влезе в апартамента на Ърл Вентър и видя пирамида от празни бирени кутии на масата. Градинарят лежеше на дивана и хъркаше силно като Вивека. Телевизорът работеше. Рок Хъдсън ухажваше Дорис Дей в един стар филм.
Къде свършваше измислицата и откъде започваше реалността? Това беше същината на всяка игра. Хъдсън ухажва Дей. Изпаднал в пиянски пристъп на сладострастие, Ърл изнасилва безпомощната Вивека и извършва жестоко двойно убийство. Всички ние вярваме в онова, което е най-лесно да повярваме, независимо дали е измислица или факт.
Младият доктор напръска с кръвта на Вивека панталона и ризата на спящия градинар, както и чифт от бикините й. После внимателно уви счупения нокът в окървавеното бельо и накрая сложи останалите бикини в най-долното чекмедже в дрешника на Ърл.
Марк Ариман отиде в навеса за инструменти, намери двайсетлитрова туба с бензин и я занесе в спалнята на баща си.
Той съблече окървавените си дрехи, сложи ги в найлонов чувал, изми се, облече чисти дрехи, изля бензина върху труповете, хвърли празната туба на леглото и драсна клечка кибрит.
Марк бе отседнал във вилата на баща си в Палм Спрингс и бе дошъл в Бел Еър следобед с единствената цел да се погрижи за тези нетърпящи отлагане семейни въпроси. Той свърши работата и се върна в пустинята.
Въпреки че имаше множество красиви и ценни антики, които можеше да изгорят, ако пожарникарите не реагираха достатъчно бързо, Марк взе само найлоновия чувал с окървавените си дрехи, книгата с хайку и очите на татко, сложени в буркан пълен с фиксаж. Час и половина по-късно той изгори изобличаващите дрехи в камината, като хвърли в огъня няколко ароматични кедрови клони и после смеси пепелта с пръстта в малката розова гради зад басейна. Колкото и рисковано да беше да запази очите и тънкия сборник със стихове, докторът беше твърде сантиментален, за да ги изхвърли.
Той стоя буден цяла нощ и гледа маратон от стари филми с Бела Лугоси, изяде цяла купа сладолед и голяма купа с пържени картофи, изпи огромни количества безалкохолна бира и газирана вода, хвана пустинен бръмбар, захлупи го със стъклена чаша и го изтезава с клечка кибрит. Личната му философия се бе обогатила неимоверно много от трите реда хайку от Окио и Марк Ариман бе взел присърце възгледите на поета. Животът е кратък, всички ни умираме, затова се забавлявай колкото можеш повече.
Сервитьорът им донесе по още една бира и вечерята. Марти не бе закусвала и бе изпила само млечен шейк на обяд и умираше от глад. Въпреки това имаше чувството, че изострянето на апетита й, толкова скоро след смъртта на Сюзан, е предателство към приятелката й. Но животът продължаваше и оцелелият притежаваше способността дори да изпитва удоволствие, колкото и греховно да изглеждаше това. Да изпитваш удоволствие беше възможно и когато се страхуваш, защото Марти се наслади на всеки залък от скаридите, докато слушаше разсъжденията на съпруга си за злата орис, надвиснала над тях.
Дъсти продължи да отброява на пръсти:
— Шесто, щом Сюзан може да е била програмирана да се поддава на многократно изнасилване и спомените й за това са заличени, тогава какво още са могли да й внушат да направи? Седмо, тя е започнала да подозира какво става, макар да не е имала доказателства и вероятно това малко съмнение е било достатъчно, за да разтревожи онези, които са я контролирали. Осмо, Сюзан е споделила подозренията си с теб. Те са разбрали и са се притеснили, че може да ги сподели и с друг, когото не контролират. Ето защо, тя е трябвало да бъде премахната.
— Как са разбрали?
— Може би са подслушвали телефона й. Или по друг начин. Но ако са решили да я ликвидират и са я
— Но тогава какво можем да направим?
Дъсти се замисли, дъвчейки пържолата.
— По дяволите. Не можем да докажем нищо.
— Щом са могли да й се обадят и да я накарат да се самоубие… тогава какво ще правим, когато следващият път телефонът позвъни? — попита Марти.
Двамата се втренчиха един в друг.
— Няма да вдигаме слушалката.
— Това не е практично дългосрочно решение.
Марти се замисли за Сюзан и сърцето й се смрази от тъга и страх.
— Не. Но откъде да започнем?
— Единственото, за което се сещам, е стихчето хайку.
— Хайку?
— Да. — Дъсти бръкна в плика от книжарницата, прерови седемте книги, които Нед бе купил, даде една на Марти и взе друга за себе си. — Съдейки по корицата, това са някои от класиците в жанра. Ще опитаме първо с тях. Вероятно има безброй много съвременни стихчета хайку и ще са ни необходими няколко седмици, докато ги намерим и ги прочетем.
