лееха по бузите му, стичаха се по брадичката му, но изчезваха, преди да капнат на масата.
Тъй като не бях в състояние да го утеша или дори да го разбера, а пък много исках да се върна в уличката при „Синята луна“, вдигнах слушалката на кухненския телефон и се обадих в „Грил“, където в този час бяха доста заети с приготвянето на закуските.
Извиних се, че звъня в неподходящо време, а Тери ни в клин, ни в ръкав ме попита:
— Чу ли за Джесъп и сина му?
— Бях там.
— Значи и ти си забъркан?
— До шията. Трябва да те видя.
— Ела сега.
— Не в „Грил“. Всичките ми стари познати ще искат да си побъбрим. С удоволствие бих им отделил внимание, но в момента бързам.
— На горния етаж тогава.
— Тръгвам.
Когато затворих, Елвис привлече вниманието ми. Посочи едната солница, после другата, вдигна два пръста под формата на V и ми намигна с насълзеното си око, сякаш хранеше към мен някакви надежди.
Това беше доста неочакван опит за общуване.
— Победа? — попитах го аз, имайки предвид значението на този жест.
Той поклати глава и размаха V-то във въздуха.
— Двама?
Той закима трескаво и посочи отново — първо фигурката със солта, после тази с пипера. И вдигна два пръста.
— Два Елвиса.
Думите предизвикаха у него буря от потресаващи емоции и реакции. Той се сви, наведе глава и закри очите си с длани, след което силно се разтрепери.
Поставих дланта си върху рамото му. На пипане беше толкова материален, колкото и другите призраци.
— Съжалявам, сър. Не знам какво ви е разстроило, нито какво да предприема.
Очевидно нямаше какво друго да ми съобщи с жестове или мимики. Затвори се в мъката си и за известно време остана изолиран от мен, както беше изолиран от целия този свят.
Макар и да не ми се искаше да го оставям в такова мрачно настроение, дългът ми към живите беше по- силен от този към мъртвите.
Четиринайсета глава
Тери Стомбоу заедно със съпруга й Келси бяха собственици на „Пико Мундо Грил“, докато той не почина от рак. Сега сама държи заведението. Вече почти десет години живееше сама над ресторанта, в апартамент, до който се стигаше през стълбите в страничната уличка.
Откакто беше загубила Келси (тогава беше само на трийсет и две), единствен мъж в живота й остана Елвис. Не неговият дух, а историята и митът за легендата на рокендрола.
Тя има колекция от всички записани песни на Краля и познава в енциклопедични подробности биографията му. Тери беше запалена по Пресли още преди да й разкрия, че духът му незнайно защо обитава нашето забравено от Бога градче.
Може би беше подсъзнателна реакция, за да не се отдаде на друг жив мъж след Келси, любовта и верността й, към когото надминаваха всякакви брачни обети. Тери обожава Елвис. Обожава не само музиката и славата му, не само мисълта за него. Обожава мъжа Елвис.
Макар че певецът приживе имаше много добродетели, недостатъците, пороците и греховете му бяха много повече. Тя знае, че е бил самовлюбен егоист, особено след ранната смърт на майка му. В един момент е останал без близък човек, на когото да се довери, и в известен смисъл е останал юноша до края на живота си. Тери знае, че през последните си години той е се е отдал на пороци, които са го направили отблъскващ.
Тя е наясно с всичко това, но го обича. Обича го заради неговата амбиция и борба за успеха, за страстта и чувствата, които е дал на музиката, за отдадеността към майка му.
Обича го за неговото нетипично за времето благородство, въпреки че същото това благородство той е използвал ту като морков, ту като тояга. Обича го заради вярата му, от която той обаче неведнъж се е отклонявал.
Обича го, защото през последните години той е осъзнал колко малка част от обещанията си е спазил, защото е знаел какво е разкаяние. Но никога не е събрал куража да се прочисти напълно, макар че е копнеел за катарзиса и за последващото прераждане. Любовта е така присъща на Тери, както е плуването при акулите. Немного уместно сравнение, но точно. Ако акулата престане да се движи, тя потъва. Затова, за да оцелее, трябва непрекъснато да плува. Тери трябва да обича, за да не умре.
Приятелите й знаят, че е готова да жертва себе си заради тях. Толкова дълбока е нейната отдаденост. Тя обича не само овехтелите спомени за съпруга си, а обича него, такъв, какъвто е бил — с хубавите и лошите му черти.
По същия начин обича всичките си приятели. Качих се по стълбите и натиснах звънеца. Когато тя отвори, още от прага ме попита:
— Какво мога да направя за теб, Оди? Как да те измъкна този път?
Когато бях на шестнайсет и отчаяно исках да избягам от царството на психопатите, каквото представляваше домът на майка ми, Тери ми даде работа, шанс, нов живот. Тя и днес продължава да ми дава. Тя е мой началник, мой приятел и сестрата, която не съм имал.
След като се прегърнахме, седнахме на кухненската маса и си стиснахме ръцете над бяло-червената карирана мушама. Нейните длани са силни и загрубели от работата, но красиви.
Беше пуснала на уредбата „Талисман за късмет“ на Елвис. В жилището й никога не можеш да чуеш друг изпълнител.
Казах й къде предполагам, че са отвели Дани, и че инстинктът ми подсказва да тръгна сам след него. Тогава тя стисна ръцете ми по-силно.
— Защо му е на Саймън да го замъкне там?
— Сигурно е видял блокадата на пътя и е обърнал. Вероятно е имал радиостанция, настроена на полицейските честоти, и е чул за блокадата. През канализационните тунели може да излезе от града, като избегне постовете на полицаите.
— Но пеша?
— Винаги може да открадне кола, като отново излезе на повърхността.
— Значи вероятно вече го е направил. Ако е отвел долу Дани преди часове, най-малко преди четири часа, кой знае къде е отишъл вече.
— Вероятно, но аз се съмнявам.
Тери сбърчи вежди.
— Ако той още е в тунелите, тогава е завел там Дани по друга причина, а не, за да го изкара от града.
Нейната интуиция не е подпомагана от свръхестествени източници като моята, но в съчетание с логичното мислене й върши доста добра работа.
— Казах на Ози, че има нещо странно в това.
— В кое?
— Във всичко това. В убийството на доктор Джесъп и всичко останало. Нещо нередно. Чувствам го, но не мога да го определя какво точно е.
Тери е от малцината, които знаят за дарбата ми. Тя е наясно и че при прилагането на свръхестествените сили съм воден свише и затова не би тръгнала да ме разубеждава. Но Тери страшно много иска този хомот да се махне от врата ми.
Аз искам същото.
След „Талисман за късмет“ последва „Кукла на конци“. Оставих мобилния си телефон на масата и й
