— Ела с мен — усмихна се Майкълс.
Напуснаха секретната лаборатория, стоманените врати се затвориха след тях. Прекосиха амфитеатралната зала и излязоха в порутения коридор. Оттам се прехвърлиха в административната сграда на някогашния медицински факултет.
— Мартин! — извика Дениз, скочи от протърканото кресло и увисна на шията му, без да обръща внимание на цивилните агенти, които я охраняваха. От очите й бликнаха сълзи: — Какво става, Мартин?!
В първия момент той не успя да каже нито дума. Душата му преливаше от щастие, че вижда любимата си, при това жива и здрава. Как би могъл да поеме отговорността за смъртта й?!
— ФБР се опитва да ме убеди, че си опасен предател — рече през сълзи тя. Не им повярвах, разбира се, но искам да го чуя и от теб. Кажи ми, че всичко това е един лош сън, моля те!
Филипс затвори очи. Не знаеше колко време остана така. Но когато клепачите му най-сетне се вдигнаха, се върна и способността му да говори. Подбираше думите си с безкрайно внимание, просто защото съзнаваше, че животът на младата жена е в негови ръце. Вече знаеше какво трябва да направи. Временно успяха да го изкарат от релсите, но сега всичко беше наред. Щеше да намери начин да се изтръгне от желязната им хватка, дори ако се наложи да чака подходящия момент с години.
— Да — тихо промълви той. — Това е един лош сън. Стана ужасна грешка, но вече всичко е наред…
Притегли любимото лице към себе си и нежно целуна треперещите устни. Тя пламенно му отговори. В душата й нахлу огромно облекчение. Не беше се излъгала в своя любим. Той зарови лице в пухкавата й коса. Животът на това красиво създание означаваше всичко за него.
— Край, всичко свърши! — прошепна Дениз.
Очите му срещнаха погледа на Майкълс, който мълчаливо наблюдаваше сцената. Главата му одобрително кимна. Но Мартин знаеше, че нищо не е свършило…
Стокхолм (АП)
Доктор Мартин Филипс, рентгенолог със световна известност в научните среди, изчезна вчера следобед в Швеция при неизяснени обстоятелства. Известният учен не се появи на лекцията в прочутия институт „Каролинска“, чието начало беше насрочено за един часа следобед местно време. С него е изчезнала и съпругата му доктор Дениз Сангър, с която са женени едва от четири месеца.
Според първоначалните спекулации, двойката е потърсила убежище от славата, на която доктор Филипс се радва от шест месеца насам, веднага след като научните му открития станаха достояние на обществеността. Но впоследствие стана известно, че семейство Филипс се охранява от шведските тайни служби, които са изиграли решителна роля за изчезването му.
Официалното запитване на Държавния Департамент е останало без отговор, но в правителствените среди на САЩ се забелязва необичайно за подобно събитие вълнение. Вниманието на международната общественост беше привлечено от изявлението на шведското правителство, излъчено снощи. По-долу предлагаме пълния му текст:
„Правителството на Кралство Швеция удовлетвори молбата на доктор Мартин Филипс за получаване на политическо убежище в страната. Той и съпругата му се намират под специалната закрила на шведските власти. В рамките на следващите 2 4 часа доктор Филипс ще направи важни разкрития за груби нарушения на човешките права под формата на недопустими медицински експерименти. До този момент той е бил принуден да мълчи от високопоставени служители в американската администрация, включително членове на правителството на САЩ. След публикуването на документа, доктор Филипс ще даде пресконференция пред представители на шведската телевизия, която ще бъде на видеозапис.“
Все още не е известно какво се има предвид под термина „груби нарушения на човешките права“, но странните обстоятелства по изчезването на доктор Филипс станаха причина за сериозни спекулации. Той се е занимавал с компютърна интерпретация на рентгенови изображения — област, в която трудно могат да се нарушат някакви основни човешки права. Но репутацията на този млад учен (според източници от научните среди, безспорен фаворит за тазгодишната Нобелова награда по медицина) му гарантира широка аудитория. Очевидно става въпрос за сериозни етически отклонения, които са принудили доктор Филипс да постави на карта цялата си блестяща научна кариера. По всичко личи, че и медицинските среди са изправени пред своя Уотъргейт.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
„Експериментите с хора след Втората световна война се характеризират с рязко увеличение на случаите, при които пациентите никога не биха приели определено физическо и медикаментозно лечение, ако са запознати подробно с неговия експериментален характер и непредвидими последици.“
Това е мнението на един изтъкнат професор по анестезиология от Харвардския медицински факултет, цитирано в статия, описваща двадесет и два случая на експерименти върху хора, извършени в разрез с основите на медицинската етика. Авторът е подбрал тези случаи от общо петдесет подобни нарушения, описани в книгата на английския професор по медицина д-р М. Х. Папуърт, която съдържа над петстотин груби нарушения от подобен характер. Проблемът съвсем не е изолиран, а представлява по-скоро една епидемия сред учените-експериментатори в областта на медицината.
Обърнете внимание на следните примери:
Един експеримент, отразен широко от медиите преди няколко години (включително от „Шейсет минути“ — едно от най-популярните телевизионни предавания в САЩ), показва как редица държавни агенции на страната изпробват действието на лекарства-халюцинатори върху нищо неподозиращи войници на редовна служба. Може би най-близо до фабулата на „Мозъци“ се развива друг експеримент, при който живи ракови клетки се инжектират на възрастни пациенти без предварителното им съгласие. Самите експериментатори не знаят дали тези клетки ще започнат да се размножават, или не. Вероятно са изхождали от презумпцията, че дори да заразят пациентите с рак, те са достатъчно възрастни, за да има значение!
Съществуват многобройни примери за инжектирането на радиоактивни материали в организмите на нищо неподозиращи хора. Това най-често са пациенти на психиатрични клиники, но има случаи когато подобен експеримент се прави и върху новородени бебета! Изключено е дори да си помислим, че подобни действия се оправдават с благоприятен терапевтичен ефект върху пациентите. Те са изложени на риск от тежки заболявания, да не говорим за болката и физическия дискомфорт. На всичкото отгоре резултатите от подобен вид научни експерименти най-често са незначителни и служат не на напредъка на медицинската наука като цяло, а за получаването на научни степени от тъй наречените „изследователи“. Голяма част от тази „научна дейност“ се подкрепя и спонсорира от държавни институции на САЩ.
