— Не ми напомняй за тях! — направи гримаса Филипс. — Нали същите тези агенти се опитаха да ме ликвидират!
— Съжалявам, но нямах представа за какво става въпрос преди да се обадиш. Вече от година си под постоянно наблюдение. Казаха ми, че искат да те предпазят и нищо повече…
— Под наблюдение ли съм бил? — изгледа го смаяно Филипс.
— Както всички останали участници в този експеримент — кимна Майкълс. — Не искам да звуча драматично, но трябва да ти кажа, че нашата дейност има всички шансове да промени цялата структура на човешкото общество. Първоначалните ни открития нямаха всеобхватно значение, но бяха надлежно патентовани. Това беше достатъчно за големите компютърни корпорации, които ни засипаха с щедра финансова помощ. Те не се интересуват как правим своите научни открития, важни са резултатите. И в името на тези резултати те се надпреварват да ни спонсорират. В крайна сметка се случи и неизбежното — Министерството на отбраната направи поръчка за серия от нашите компютри четвърто поколение, които предизвикаха истинска революция в областта на военната промишленост. Използвайки портативна апаратура за изкуствен разум, към която свързахме молекулярна система за запаметяване на холографски изображения, ние успяхме да създадем първата в света интелигентна апаратура за ракетно насочване. Армията вече разполага с прототип на „умна“ ракета, която единодушно се приема за най-голямото достижение в областта на военната техника след създаването на атомното оръжие. Тук му е мястото да добавя, че правителството още по-малко се интересува как постигаме всичко това. Единствената му грижа беше да ни обгради с невиждана до този момент система за сигурност, пред която бледнеят дори мерките за запазване в тайна на „Проекта Манхатън“3. Дори президентът на Съединените щати няма достъп до тази зала. На фона на всичко това наблюдението над нас е нещо съвсем естествено. Тези момчета са истински параноици и живеят с мисълта, че тук всеки момент могат да се появят руснаците. Снощи ми съобщиха, че си превъртял и създаваш проблеми за сигурността на цялата ни дейност. Аз съм в състояние да ги контролирам, но само до определена степен. Останалото зависи от теб… Трябва да вземеш решение, при това веднага.
— Какво решение? — вдигна вежди Филипс.
— Трябва да решиш дали можеш да живееш с цялата тази дейност, която в много отношения ще продължава да бъде дълбоко засекретена. Зная, че това представлява огромен шок за теб. Признавам, че нямах намерение да те запознавам с начина, по който стигаме до своите революционни открития. Но ти сам откри голяма част от тях и това изложи живота ти на сериозна опасност. Затова реших, че трябва да знаеш всичко. А сега ме слушай внимателно, Мартин… Напълно съзнавам, че експериментирането върху хора, при това без тяхното изрично съгласие, влиза в дълбоко противоречие с медицинската етика. Но аз съм твърдо убеден, че целта оправдава средствата. Няма спор, че седемнадесет млади момичета несъзнателно са жертвали живота си. Но това е станало в името на истинската революция в живота на нашето общество, за постигането на ново военно превъзходство на Съединените щати в целия свят. От гледна точка на отделния индивид жертвата наистина е огромна. Но от гледната точка на двеста милиона американци тя е съвсем незначителна. Помисли си колко млади момичета доброволно се разделят с живота си всяка календарна година, колко души загиват по магистралите… Но нашите седемнадесет избраници помагат на цялото общество. Отношението към тях е абсолютно милосърдно, а дори и състрадателно. Грижим се за тях по всевъзможни начини, изцяло сме ликвидирали болката и страданието. Дори обратното — с помощта на някои специфични средства ние им доставяме недостъпна за обикновените простосмъртни наслада.
— За мен това е неприемливо — поклати глава Мартин. — А вместо да се тревожиш за решението ми, просто би могъл да ги оставиш да ме ликвидират… Защо не го направи?
— Защото те харесвам, Филипс. След четири години съвместна работа съм дълбоко убеден, че можеш да дадеш още много за усъвършенстването на нашия проект. А и медицинското му приложение в областта на рентгенологията е едно отлично прикритие за същинската ни дейност. Това те прави нужен, Филипс… Разбира се, можем да се справим и без теб, в днешно време вече няма незаменими хора. Но предпочитаме да работиш за нас.
— Не! — отсече Филипс.
— Няма да споря с теб — усмихна се Майкълс. Фактът, че се нуждаем от теб, остава непроменен. Същевременно искам да изтъкна нещо важно — експериментите с хора са към своя край. Няма да имаме нужда от нови доброволци, тъй като биологичната страна на нашите изследвания вече приключи. Разполагаме с цялата необходима информация, сега ни предстои да я реализираме по електронен път. Това означава край на всичко, което може да ти се стори незаконно…
— Колко учени участват в програмата? — попита Филипс.
— Това е един от най-красивите аспекти на цялата работа — усмихна се отново Майкълс. — В сравнение с гигантските по значение крайни резултати, в програмата участват изключително малък брой учени. Имаме екип от физиолози, няколко гениални специалисти по компютърна техника и известен брой медицински сестри.
— Без лекари? — вдигна вежди Филипс.
— Без — кимна Майкълс, после побърза да се поправи: — Всъщност, един от физиолозите е доктор на медицинските науки…
В залата настъпи тишина. Двамата млади мъже напрегнато се гледаха.
— О, и още нещо — подхвърли след няколко секунди Майкълс. — Ти ще обереш всички лаври за медицинското приложение на новата компютърна технология, което несъмнено ще предизвика истинска сензация…
— Това подкуп ли е?
— Не, разбира се. Това е факт, който ще те превърне в най-известния медицински изследовател в Щатите. Ще получиш възможност да програмираш цялата дейност в областта на рентгенологията. Диагнозите на пациентите ще бъдат поставяни от компютри със 100-процентова гаранция, а това ще доведе до революция в медицината. Сам си ми споменавал, че дори най-добрият рентгенолог допуска около 25 процента брак в поставянето на диагнозите. И накрая… — Майкълс се размърда и отмести очи, сякаш обладан от някакво неудобство. — Вече ти казах, че мога да контролирам агентите само до определена степен. Ако решат, че някой представлява риск за сигурността на проекта, нещата вече не са в мои ръце. За съжаление Дениз Сангър също е забъркана в тази работа. Тя не знае подробности за нашите изследвания, но въпреки това знае достатъчно, за да се превърне в риск. Казано с други думи — ако ти откажеш да приемеш програмата, тя ще бъде ликвидирана заедно с теб. В това отношение не мога да направя абсолютно нищо…
Филипс се вцепени от гняв. Бруталният начин, по който този човек го шантажираше с живота на Дениз, го накара да стисне юмруци. Овладя се с цената на нечовешки усилия. Към физическото изтощение се прибави и огромното нервно напрежение, беше му трудно да се концентрира. В крайна сметка успя, но резултатът беше плачевен — осъзна с безпощадна яснота, че е напълно безсилен пред огромната машина, която заплашваше да го смаже. Не само него, а и Дениз, която не беше виновна за нищо. Над душата му се спусна черното покривало на отчаянието.
Майкълс приятелски го докосна по рамото.
— Е, Мартин? Аз честно ти разказах всичко… Какъв ще бъде твоят отговор?
— Едва ли имам избор — промърмори навъсено Филипс.
— Имаш, но не особено голям — кимна Майкълс. — Ясно е, че и двамата с Дениз ще бъдете под стриктно наблюдение. Нямаш никакви шансове да информираш за програмата ни нито Конгреса, нито медиите. Разработени са подробни планове за всички неочаквани ситуации. Изборът ти се свежда до живота. Ако откажеш да ни сътрудничиш, двамата с Дениз моментално ще бъдете ликвидирани. Нима виждаш смисъл в безполезната смърт? Не искам да бъда брутален, но обстоятелствата го налагат. Ако вземеш решението, което очаквам от теб, Дениз ще бъде информирана, че нашите научни изследвания са засекретени от Министерството на отбраната, а негови представители погрешно са преценили, че твоята особа представлява риск за тяхната сигурност. Ще я накарат да се закълне, че ще пази тайна и с това нещата приключват. Разбира се, от теб ще очакваме да запазиш пълно мълчание относно биологическата страна на програмата…
Филипс изпусна въздуха от дробовете си и бавно обърна гръб на прозрачните контейнери.
— Къде е Дениз? — попита той.
