Дванадесета глава
Ню Йорк, 5 март 1997 г. 18.45 ч.
— Проклета работа! — възкликна Джак и се дръпна от окуляра на микроскопа. През последния половин час не беше вдигнал глава от пробата, въпреки опитите на Чет да го разсее.
— Радвам се, че се забавляваш — обади се колегата му. Беше готов да си тръгва, куфарчето вече се поклащаше в ръката му.
— Всичко около този случай е шибано — промърмори с досада Джак и едва тогава забеляза, че Чет вече е облякъл палтото си. — Ама ти да не си тръгваш?
— През последния четвърт час се опитвам да ти кажа довиждане — кимна Чет.
— Я първо хвърли едно око — примоли се Джак и се дръпна да му направи място пред микроскопа.
Чет се поколеба и хвърли поглед на часовника си. В седем трябваше да бъде на тренировка по аеробика, главно защото беше хвърлил око на едно момиче от групата. Проблемът беше там, че момичето беше в далеч по-добра форма от него и след упражненията той се чувстваше прекалено изтощен, за да й направи конкретно предложение.
— Хайде, приятелче — подкани го Джак. — Дай си златното мнение…
Чет остави куфарчето си на пода и се надвеси над микроскопа. В отсъствието на каквито и да било предварителни разяснения от Джак, той преди всичко трябваше да определи за каква тъкан става въпрос.
— Аха, значи все още разглеждаш замразената проба от онзи черен дроб — рече минута по-късно той.
— Цял следобед се забавлявам с нея — кимна Джак.
— А защо не изчакаш резултатите от фиксираните проби? Тези замразени тъкани предлагат твърде много ограничения…
— Защото още не са готови — въздъхна Джак. — Помолих Морийн да ги обработи по спешност, а междувременно си играя с тази замразена секция. Какво мислиш за онази зона под стрелката?
Чет нагласи окуляра. Проблемът при тези замразени секции беше там, че те обикновено са твърде дебели и клетъчната им структура се вижда трудно.
— Бих казал гранулома — каза най-сетне той. На клетъчно равнище под гранулома се разбираше вътрешно-клетъчно възпаление с характерните му признаци.
— И аз така си помислих — кимна Джак. — Сега се прехвърли в дясната част на секцията… Ще видиш част от повърхността на дроба. Какво ти прави впечатление?
Чет неохотно се подчини. Беше убеден, че ако закъснее за аеробиката, ще се наложи да чака следващия път. Инструкторът се радваше на широка популярност и свободните места в групата се запълваха светкавично.
— Виждам нещо, което ми прилича на голяма набраздена киста — обяви той. — Позната ли ти е?
— Не мога да кажа — поклати глава Чет. — Всъщност, изглежда ми доста странно…
— Добре казано — одобрително кимна Джак. — А сега искам да ти задам един въпрос…
Чет отмести очи от окуляра и ги спря върху лицето на колегата си. Изпъкналото му чело беше покрито с недоумяващи бръчки.
— Не ти ли се струва, че този черен дроб е бил трансплантиран съвсем наскоро?
— О, не! — вдигна ръце Чет. — Бих казал, че става въпрос по-скоро за остър възпалителен процес, а не за гранулома… Особено при наличието на киста с хлътнала повърхност…
— Благодаря ти — въздъхна Джак. — Бях започнал да се съмнявам в преценките си. С удоволствие чувам, че твоите заключения са абсолютно идентични с моите…
— Чук, чук! — обади се един глас зад тях.
Двамата патолози се обърнаха едновременно. На прага се беше изправил Тед Линч, директор на ДНК- лабораторията. Беше едър мъж, почти от категорията на Калвин Уошингтън, някогашен защитник в отбора по бейзбол на Принстънския университет.
— Нося ти резултатите, Джак — рече той. — Опасявам се, че не са такива, каквито очакваш… Затова реших да ти ги съобщя лично. Ти подозираше чернодробна трансплантация, но тестът ДК-алфа категорично доказа, че става въпрос за собствена тъкан на пациента. Дробът си е негов…
Джак тежко въздъхна и вдигна ръце:
— Предавам се!
— Имаше известен шанс да се окаже трансплантация — продължи с обясненията Тед. — В поредицата ДК-алфа съществуват двадесет и един възможни генотипа, а тестът по принцип пропуска около 7% от тях. За да бъда сигурен, аз го допълних с анализ на кръвните групи А, Б и О в Хромозома 9. И тук съвпадението беше перфектно. Комбинирайки тези резултати бих казал, че шансовете за чужд черен дроб са наистина минимални.
— Съкрушен съм! — изстена Джак и пусна разперените си ръце право върху главата. — А бях толкова сигурен! Дори позвъних на един приятел-хирург и го попитах има ли други причини за шевове по vena cava, хепатичната артерия и биларната система. Той беше категоричен: такива причини няма, без съмнение става въпрос за трансплантация!
— Какво да ти кажа… — проточи Тед. — Стана ми толкова мъчно за теб, че почти бяха решил да фалшифицирам резултатите… — Засмя се и отскочи назад, за да избегне финтовото движение на Джак, насочено към корема му.
Телефонът рязко иззвъня. Джак направи знак на Тед да почака и вдигна слушалката.
— Какво? — грубо попита той.
— Мен ме няма — подвикна Чет, плъзна се покрай Тед и се насочи към вратата.
Джак слушаше напрегнато. Досадата по лицето му бавно се смени с интерес. Кимна на няколко пъти, после прикри мембраната с длан и се извърна към Тед:
— Почакай само минутка! — После махна ръката си и каза: — Да, разбира се. След като ЦООН препоръчва Европа, сигурно ще опитаме и там… — Погледна стенния часовник и добави: — Вярно, че там сега е нощ, но все пак опитай… Остави слушалката и поясни:
— Беше Барт Арнолд… Накарах го да впрегне целия криминологичен отдел за издирване на скорошна чернодробна трансплантация…
— Какво е ЦООН? — попита Тед.
— Център за обмен на органи към ООН — поясни Джак.
— И какво?
— Нищо — поклати глава Джак. — Барт провери дори клиниките, които извършват подобни трансплантации…
— Може би наистина не е трансплантация — рече Тед. — Двата теста, на които подложих пробата, са почти стопроцентови. Няма начин да покажат случайна съвместимост.
— Аз продължавам да съм убеден, че е именно трансплантация — тръсна глава Джак. — Какъв е смисълът да изрежеш един черен дроб, само за да го поставиш обратно?
— Сигурен си, така ли?
— Абсолютно!
— Изглежда този случай се радва на изключителното ти внимание — отбеляза Тед.
Джак издаде къс, презрителен смях.
— Обещах си да разреша тази загадка, независимо какво ще ми струва — поясни той. — Ако не успея, ще престана да се уважавам. Трансплантациите на черен дроб не са чак толкова много… Искам да кажа, че ако се проваля сега, спокойно мога да забравя всичко научено…
— Ясно — въздъхна Тед. — Ще ти кажа какво мисля да направя… Ще прибягна до теста с полимаркер, който се използва за сравнение на отделни зони от хромозомите 4, 6, 7, 11 и 19. Случайната съвместимост при него е едно на милиард. А за собствено успокоение ще повторя ДК-алфа теста, както върху чернодробната проба, така и върху останалите вътрешни органи на пациента. Искам да бъда напълно сигурен, че не става въпрос за случайна съвместимост…
