— Не си права, Маги.
Тя рязко се обърна, той я хвана за ръката и тъкмо се канеше да каже: „Не се притеснявай; това няма да се повтори“, когато тя гледайки го право в очите го изпревари:
— Както отдавна знаеш, почивния си ден прекарвам при братовчедката ми Хелън. Запомни, Боуик Роуд, 42.
Тя леко отмести глава и после тръгна, а той остана на същото място с прехапана долна устна.
2
Вечерята беше приключила. Гостите се изказаха ласкаво за менюто и поздравиха Уинифред за доброто представяне, като още веднъж й припомниха, че е извадила голям късмет с такава готвачка като Маги Доърти.
Както обикновено, дамите оставиха мъжете да изпушат пурите си с портвайн в трапезарията и се оттеглиха в салона за гости. Уинифред беше въвела тази традиция, когато те дойдоха в голямата къща за първи път и в началото това подражание на стар обичай накара Даниъл да се разсмее, но само в началото.
Анет Алисън седеше на един стол с права облегалка до голямото пиано и погледът й се местеше от майка й на бъдещата й свекърва, после от Мадж Престън на Вети Баубънт и без да иска подреди мислите си в молитва: „Мили боже! Не позволявай да заприличам на нито една от тях!“ Тя не се упрекна за това, което си помисли, нито пък си каза, че следващия път, когато анализира мислите си, ще трябва да се разкайва за липсата на великодушие към останалите и най-вече за това, че не иска да прилича дори на майка си. И би трябвало да го направи, защото беше получила образованието си в манастир и от петгодишна беше в ръцете на монахини. Ето защо подобни мисли би трябвало да звучат като проклятие за нея.
Мислите й се насочиха към Дон, но знаеше, че няма да ги оставят и пет минути насаме тази вечер; не само нейната майка беше като надзирател, такава беше и майката на Дон. Наистина. Когато се сещаше за майката на Дон, я обхващаше страх за бъдещето, защото веднъж след като се омъжи и бъде в положението на съпруга, няма да може да крие чувствата си и да държи езика си зад зъбите.
Когато чу мисис Баубънт да споменава името Мария и майка й веднага да добавя: „Колко хубаво ще бъде, ако можем да си поръчаме хубаво време за следващата събота!“, тя откри възможност за малко бягство, изправи се и каза на Уинифред:
— Ще имате ли нещо против, ако се кача горе да си побъбря със Стивън?
След кратко колебание Уинифред й се усмихна:
— Не, не, Анет. Той ще се зарадва да те види.
Четирите жени проследиха излизането на Анет, после Мадж Рестън се обърна към Джанет Алисън и каза:
— Защо да не говорим за това, Джанет? Тя знае всичко; всъщност всеки го знае.
— Не е така. — Джанет Алисън почти настръхна в стола си. — Както и да е, те се преместиха, нали?
— Да, но едва когато Мария вече не можеше да крие корема си.
— О, Мадж, не говори така.
— Голяма моралистка си, Джанет. Ами ако това се беше случило на Анет?
Джанет Алисън се изправи и каза:
— Този път отиде твърде далеч, Мадж.
— О, Джанет, седни. Извинявай. Извинявай.
Уинифред не беше взела участие в този разговор, но сега сложи ръката си върху тази на Джанет и тихо каза:
— Джанет, седни, моля те, и ще поговорим за нещо друго. Този разговор е много неприятен.
Тя хвърли поглед на Мадж и неодобрително поклати леко глава. После, поглеждайки към вратата, каза:
— А, ето ги мъжете.
След това се отпусна върху фотьойла като в същото време почти издърпа Джанет Алисън обратно на мястото й.
Те влязоха един след друг в стаята, водени от Даниъл: Джон Престън, закръглен, с посивяла коса и усмихнат; Хари Баубънт, висок и слаб, приличащ на възрастен мормонски свещеник; след него се задаваше високата, внушителна фигура на Джеймс Алисън, с изпъчен корем. Джо влезе последен, затвори вратата след себе си и когато минаваше край Уинифред, тя се извъртя в стола си и го попита така, че останалите да не чуят:
— Къде е Дон?
— О, той току-що се качи горе, за да каже „лека нощ“ на Стивън.
Тя едва се въздържа да не се изправи и когато се обърна, видя погледа на Джанет Алисън, прикован в нея и разбра, че и двете мислеха за едно и също нещо…
В дневната на Стивън на втория етаж Дон и Анет бяха застинали в прегръдка. Щом устните им се разделиха, той каза:
— Мисля, че няма да мога да издържа и една минута без теб.
— О, Дон, аз също, особено сега — отговори тя. После, като задържа лицето и в двете си ръце, той рече:
— Можеш ли да си представиш други като нас с такива майки?
— Не, не мога и понякога изпитвам чувство на вина. Но ти си щастлив; баща ти е на твоя страна, докато аз трябва да се справям и с двамата. Нали знаеш, че единствената причина, поради която ме пуснаха сама тук е че жените се канеха още веднъж да обсъждат Мария Тоулит. Честна дума, Дон, съжалявам я Мария. Спомням си я като срамежливо, малко момиче. Мога да изброя имената поне на двайсет жени, които биха постъпили по този начин, но не и Мария. Но Мария го направи и родителите й трябваше да я отведат и да я скрият някъде заради срама. Мислех, че живеем в нов свят, в нова епоха и такова нещо не може да се случи през шейсетте. Но докато има хора като скъпите ни майки, вярвам, че това все още може да се случи в края на века.
Изведнъж тя го прегърна с двете си ръце и силно го притисна към себе си като промълви с глас на човек, обхванат от паника:
— Господи, по-бързо да идва събота!
— Спокойно, скъпа, не се притеснявай. Представи си само — той погали косата й — три седмици в Италия. Непременно ще отидем да видим папата, докато сме там.
Тялото й започна да трепери, главата й отскачаше ту напред, ту назад върху рамото му и въпреки, че той тихичко се смееше, каза:
— Шт, шт! А си се разсмяла, а са пристигнали тук през три стъпала наведнъж.
Когато го погледна, очите й бяха влажни и въздъхна дълбоко:
— Обещах, че всяка сутрин ще ходим във Ватикана на служба… двамата.
— О, не!
— Обещах.
— А защо не й каза, че ще се гушкаме в леглото до обяд?
Тя се разсмя и се притисна до него.
— О, Дон!
— Чуваш ли? — той нежно я отдръпна от себе си. — Някой идва. Аз отивам в другата стая да видя дали Стивън е заспал, а ти тръгвай.
Но запътил се нататък внезапно спря, прегърна я бързо през кръста и каза:
— Няма да правим нищо. Хайде. Има си граници и ако аз бях по-разумен, щяхме отдавна да сме долу.
Но когато стигнаха да вратата с израз на предизвикателство, там се появи не някой друг, а Джо, който тихо им каза:
— Аз съм начело на групата търсачи. Хайде, наблизо има изход. Всички са в дневната и разглеждат подаръците, но се наложи да се поведе разговор. — Той се обърна към Анет. — Разгорещено ли беше?
